Кап Трафалгар (кораб, 1914)

Кап Трафалгар (на немски: Cap Trafalgar) е немски пътнически лайнер, наречен в чест на носа Трафалгар и преобразуван по време на Първата световна война в спомагателен крайцер. Той е първият немски пътнически съд, преправен във военен кораб.

„Кап Трафалгар“ Cap Trafalgar; SMS Cap Trafalgar; Hilfskreuzer B
Плакат на кораба
Флаг	Германска империя
Клас и тип	Пътнически лайнер/Спомагателен крайцер
Производител	AG Vulcan Stettin в Хамбург, Германия.
Служба
Заложен	31 юли 1913 г.
Спуснат на вода	1 април 1914 г.
Влиза в строй	10 април 1914 г.
Потънал	потопен на 14 септември 1914 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Пристанище на домуване	Хамбург
Организация	Hamburg Südamerikanische Императорски ВМС на Германия
Собственик	Hamburg Südamerikanische Dampfschifffahrts-Gesellschaft
Оператор	Hamburg Süd
Бруто тонаж	18 710 БРТ
Водоизместимост	23 640 t
Дължина	187,0 m
Ширина	22,0 m
Задвижване	2 парни машини „Компаунд“; 1 парна турбина
Мощност	15 900 к.с. (11,9 МВт)
Движител	3 гребни винта
Скорост	17,8 възела (32 km/h)
Пътниковместимост	1589 души: 400 души 1-ва класа; 276 души 2-ра класа; 913 души 3-та класа
Кръстен в чест на	нос Трафалгар и битката при Трафалгар
Въоръжение
Артилерия	2x1 105 mm; 6x1 37 mm
„Кап Трафалгар“ в Общомедия

История и конструкция

Пътническият лайнер Cap Trafalgar е построен в корабостроителницата на AG Vulcan Stettin на река Елба в Хамбург, за транспортната компания Hamburg Süd (Hamburg – South America Line) за линията между Германия и Ла Плата. Наречен е в чест на испанския нос Трафалгар, място на знаменитото Трафалгарско сражение от 1805 г.

Съдът има три комина, дължина на корпуса 613 фута (187 м) и ширина 72 фута (22 м), има тонаж от 18 710 регистрови тона и може да превозва почти 1600 пътника (400 – 1 класа, 276 – 2 класа, 913 – 3 класа). Трите гребни винта на лайнера се задвижват от две компаунд машини с една парна турбина. Когато Cap Trafalgar тръгва за своя първи рейс, на 10 април 1914 г., от Хамбург за южноамерикански портове в Бразилия, Аржентина и Уругвай, той е най-големият кораб по южноамериканското направление сред луксозните лайнери.

Боят с „Кармания“

Преоборудването на Cap Trafalgar на остров Триндади

Когато в Европа, през август 1914 г., е обявена войната, превърнала се в Първа световна война, Cap Trafalgar се намира в Буенос Айрес. Според план на Имперския военноморски флот на Германия лайнерът е реквизиран за преустройството му във военен съд – спомагателен крайцер. На 18 август 1914 г. кораба пристига в Монтевидео за зареждане с въглища, а след това потегля към отдалечения бразилски остров Триндади (на 500 мили източно от бразилския материк), където се среща с канонерската лодка SMS Eber. Екипажът, въоръжението и боеприпасите на канонерката са предадени на Cap Trafalgar, на който е демонтиран един от комините, за да се замаскира съда като RMS Carmania – британски пътнически кораб на компанията „Кунард Лайн“, също служещ като спомагателен крайцер на Кралския военноморски флот на Великобритания в годините на Първата световна война. На екипажа на Cap Trafalgar е поставена задачата да унищожават британските търговски съдове, за което корабът и е маскиран като британския крайцер.

Загиващият Cap Trafalgar, картина на Чарлз Диксън.

Cap Trafalgar е въоръжен с две 105-мм оръдия SK L/45 и шест скорострелни 37-мм оръдия QF 1 pounder. Той получава кодовото име Hilfskreuzer B, командва кораба корветен-капитана Вирт. На 13 септември 1914 г. Cap Trafalgar се намира около острова Триндади, където има немска база, и товари гориво от два кораба-въглевози. На 14 септември 1914 г. острова приближава британския спомагателен крайцер Carmania, който има заповед да изследва неговия бряг. Английският капитан Ноел Грант открива в един от заливите на острова товарещ въглища голям двукоминен лайнер, боядисан с цветовете на британската параходна компания Union Castle, който след щателно проучване се оказва немски спомагателен крайцер. Командирът на Cap Trafalgar също вижда Carmania и разбира грозящата ги опасност. Включена е сирена, въглевозите бързо се отдалечават от бордовете на крайцера, който решава да излезе от залива и да се сражава в открито море. Грант се приготвя за преследване, но изведнъж вижда, как Cap Trafalgar се обръща към него насреща. Започва бой.

В резултата на първото в историята сражение между два спомагателни крайцера, Cap Trafalgar потъва; от 330 души в неговия екипаж загиват 51, в т.ч. и командира на кораба корветен-капитан Вирт. Carmania е силно повреден, но на помощ му се притичват други британски кораби, които помагат да се потуши пожара на кораба и да се преведе повреденият лайнер в Пернамбуко. Оттам той отплава за Гибралтар, за ремонт.

Първият бой между спомагателни крайцери показва, че такъв вид крайцери са способни да се сражават с равни и по-слаби противници, но имат висока уязвимост.

Външни препратки

• armed merchant cruisers of WW I ((en))
• Images of Cap Trafalgar ((en))
• Битва титанов Галантного Века ((ru))
• Гончие кайзера. Первый бой вспомогательных крейсеров („Cap Trafalgar“). ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Кап Трафалгар (кораб, 1914)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Cap Trafalgar в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​