Карлуковски пролом
Карлуковският пролом е каньоновиден пролом на река Искър в Северна България, между Каменополското плато на запад и Карлуковската хълмиста област на изток в Западния Предбалкан, във Врачанска, Ловешка и Плевенска област.
| Карлуковски пролом | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Врачанска, Ловешка и Плевенска област |
| Надм. височина | 125 m |
| Дължина | 19 km |
| Ширина | 3 km |
| Тип | пролом |
| Реки | Искър |
| Инфраструктура | |
| Селища | Кунино, Карлуково, Реселец |
Географско описание редактиране
Проломът е дълъг около 19 km, широк до 3 km, а средната му надморска височина (н.в.) е 125 m. Започва югоизточно от село Кунино̀ при 130 m н.в. и се насочва на изток. Северно от село Карлуково, при 125 m н.в., река Искър рязко сменя посоката си в северна и с няколко забележителни меандра североизточно от село Реселец, на 101 m н.в., излиза от пролома и навлиза в Дунавската равнина.
Проломът е всечен в горнокредните варовици на Карлуковската синклинала. В склоновете, които са стръмни, на много места отвесни, етажирано се разкриват отворите на множество пещери. Северно от гара Карлуково има срутище, станало в историческо време.
Туризъм редактиране
В Карлуковския пролом има интересни места за туризъм – различни скални образувания, карстови форми и множество пещери:
Транспорт редактиране
До построяването на жп линията в края на 19 век проломът е бил почти непроходим и слабо използван. Сега през него преминава около 15-километров участък от жп линията София – Горна Оряховица – Варна, като пътуването през него е истинска атракция и наслада за окото на пътника от редуващите се отвесни скали, изградените шест високи моста над реката и един тунел в най-тясната част на пролома.
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-34-36. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-25. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници редактиране
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 244 – 245.
- Трантеев, П. Карлуковският пролом. С., Медицина и физкултура, 1966.[1] Архив на оригинала от 2017-04-24 в Wayback Machine.