Великоморавия

(пренасочване от Велика Моравия)
Вижте пояснителната страница за други значения на Моравия.

Великоморавия, или Велика Моравия (на чешки: Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; на латински: Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.

Великоморавия
Velkomoravská říše
— независимо княжество
833 – 906
Знаме
Знаме
      
Територията на Великоморавия при управлението на Святополк I (871 – 894)
Територията на Великоморавия при управлението на Святополк I (871 – 894)
КонтинентЕвропа
СтолицаВелехрад
Официален езикславянски, латински
Религияславянско езичество, християнство
Форма на управлениенаследствена монархия
ДинастияМоймировичи
Предшественик
Аварски хаганат
Държава на Само
Моравско княжество
Нитранско княжество
Наследник
Бохемско херцогство
Лютичи
Източнофранкско кралство
Кралство Унгария
Днес част от Австрия
 Словакия
 Унгария
 Чехия
 Украйна
 Полша
 Румъния
 Сърбия
Великоморавия в Общомедия
Покръстване на Великоморавия
„Кирил и Методий пристигат във Велехрад“, автор Йозеф Матхаузер
„Кирил и Методий пристигат във Велехрад“,
автор Йозеф Матхаузер
Карта
Покръстване на Великоморавия в Общомедия
Църква „Света Маргарита“
Единствената запазена постройка от времето на Великоморавия
Единствената запазена постройка от времето на Великоморавия
Местоположение
49.6034° с. ш. 18.1528° и. д.
Църква „Света Маргарита“
Местоположение в Словакия
Страна Словакия
окръгСкалица
селоКопчани
Археология
Видроманска църква
ПериодIХ век
ЕпохаСредновековие
Църква „Света Маргарита“ в Общомедия

Термина Великоморавия за пръв път употребява византийският император Константин VII Порфирогенет в труда си „De Administrando Imperio“ (За управлението на империята, ок. 950 г.)

Съществува от началото на 9 (ок. 830) до началото на 10 век на територията на историческите региони Моравия, Бохемия, Силезия (в днешна Чехия), както и части от днешните Полша, Словакия, Унгария, Австрия. Предпоставки за нейното създаване са разделянето на Франкската империя и рухването на Аварския хаганат, а унищожена в резултат на възхода на влиянието на Немското кралство и въобще - на франките, в региона и на успешните завоевателни действия на унгарците.

За основател на държавата се смята княз Моймир I, който обединява княжествата Моравия и Нитра. На него е наречена управляващата страната династия Моймировичи. Столица на Великоморавия става град Велехрад, наричан и Велеград, днес - село в Чехия (област Моравска Словакия).

Според унгарския историк Петер Юхас[1], отначало Великоморавия е разположена между устията на реките Драва и Сава и разширението ѝ на север е станало едва при княз Святополк I, а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името Белград, но в действителност в този период тези територии са част от Първа българска държава и гранични с Великоморавия.

Въпреки конкуренцията и временното господство над нея от страна на франките, държавата достига своя апогей при управлението на княз Ростислав, който успява да й спечели известна независимост и започва да търси нови съюзници за да я затвърди и разшири. За да си гарантира оставането на власт, Ростислав приема християнството и полага усилия да покръсти и народа си, но среща затруднения във връзка с проповядването на новата религия, което се провежда от немски духовници и на латински език. Съчетавайки военно-стратегическите и културните нужди на Великоморавия, князът се насочва към опити за сближаване с Византия. През 862 година той изпраща пратеничество при византийския император Михаил III с молба да му изпрати свещеници, разбиращи местния език и способни да проповядват на него или въобще на разбираем за жителите на страната славянски език, и да обучат на място ученици за същото. Императорът откликва положително и на следващата година му изпраща видните византийски дипломати и книжовници Константин-Кирил Философ и Методий, които развиват значителна книжовна дейност на създадената от тях глаголица, просвещават великоморавците на старобългарски език или близък до него диалект (те са от Солун и вероятно поне отчасти произлизат от тамошните славянски племена).

Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в 869 г. Седалището му до смъртта му в 885 г. е във Велеград и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Същевременно пред мисията на Кирил и Методий са поставяни от страна на немското духовенство различни пречки, които те известно време успяват да отбиват (например преборвайки се с триезичниците), утвърждават азбуката и книгите си като свещени (с благословията на папа Адриан II, при посещението на двамата братя при него в Рим, където му занасят мощите на Климент I и където Константин-Кирил умира). В края на краищата делото и учениците им са низвергнати - през 885 година под натиск на германците папа Стефан VI издава була, с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, а някои вероятно са продадени в робство на венецианските пазари. Глаголицата отново е заменена от латинската азбука, а самата Великоморавия, при Святополк I трайно попада под германско влияние. Същевременно при управлението на този владетел (заменил титлата "княз" с "крал") Великоморавия бележи значително териториално разширение, а Методий, който става архиепископ на Панония и Моравия, въпреки много затруднения, които му създават колебанията по отношение на дейността му, малко преди смъртта си успява да преведе с глаголическа писменост и на славянски Стария завет и да покръсти владетелите на Бохемия княз Борживой I и жена му Людмила, започвайки с това християнизацията на Чехия. Също така Святополк се стреми наново да извоюва по-голяма независимост и воюва по този повод срещу Арнулф Каринтийски, както и с българите.

При следващите владетели на Великоморавия (от 894 г. нататък), синовете на Святополк I, които враждуват помежду си, страната е постепенно завзета от Източнофранкското кралство и маджарите (унгарците). За крайна година на съществуването й се счита 906 г.

Култура редактиране

Архитектурата от това време е повлияна едновременно от византийската и римската. Специално Братиславският замък има два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. При разкопките на гробището до базиликата са открити великоморавски бижута, подобни по стил и качество на тези от Микулчице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Великоморавия, както Брезалауспурц. Това име буквално означава „замъкът на Браслав“. Браслав от Панония е граф, поставен от франките. Повечето великоморавски замъци също са големи укрепления, често естествено укрепени и с каменни стени.

Външни препратки редактиране

Източници редактиране