Кирил Мерджански

Кирил Вълчев Мерджански е български поет и историк.

Кирил Мерджански
Роден 30 юли 1955 г. (1955-07-30) (64 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, драма
Дебютни творби „Нощен прилив“ (1990)
Известни творби „Избрани епитафии от залеза на Римската империя“ (1992)
Съпруга Ирен Иванчева

БиографияРедактиране

Кирил Мерджански е роден на 30 юли 1955 г. в София. През 1981 г. завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ със степен магистър по антична и средновековна история. Същата година започва работа като преподавател в НГДЕК „Константин Кирил Философ“[1]. В периода 1987-2002 г. е редактор (до 1990) и завеждащ редакция „История и право“ към Университетско издателство на СУ. През 1993-94 г. преподава творческо писане в New York Business School (София), гост лектор в Нов български университет по антична история (1994-95) и творческо писане (1998-2001). Член е на Сдружението на българските писатели (1994), на Съюза на българските журналисти (1995) и на Международната организация на журналистите (IOJ) – от 1995 г.[2]

Наред с Ани Илков, Едвин Сугарев, Владимир Левчев, Миглена Николчина и Илко Димитров Мерджански е представител на поетическото поколение, дебютирало през 80-те години в литературната периодика, повечето поети от което издават първите си книги веднага след 10 ноември 1989 г.[3] [4] [5] Той е и сред авторите на самиздатското списание „Мост“ през 1990 г.[6]

Сътрудничи на Театрална работилница „Сфумато“ (1997-2000).

Превежда от испански (съвместно с Иван Добчев) „Животът е сън“ от Калдерон де ла Барка (2000) и „Антология“ от Мартин Адан (2000) – съвместно с Нина Велева, и от старогръцки „Антигона“ (съвместно с Николай Гочев) – 1998.[2]

Поезията на Кирил Мерджански е превеждана на английски, френски, немски, руски, шведски, гръцки, унгарски и др. езици.[2]

Емигрира в САЩ. Днес живее в Синсинати.

БиблиографияРедактиране

ПоезияРедактиране

Драматически произведенияРедактиране

  • „Кой уби Питагор?“, 1988.
  • „Терезий слепият“, София: ЛИК, 1999, 55 с.

ПреводиРедактиране

Научни изследванияРедактиране

  • Kiril Merjanski, „The Serbian-Bulgarian Treaties of 1904 and the Balkan Policy of Russia. Toward the Breakdown of Equilibrium in Eastern Europe before the Bosnian Crisis“, Vdm Verlag Dr. Muller Aktiengesellschaft & Co. Kg., Saarbrücken, 2008.[8]

За негоРедактиране

  • Георги Каприев. „Пътуването не е начин да се стигне някъде“ (за Кирил Мерджански, Митът за Одисей в новата буколическа поезия, София, 1997) – Култура, бр. 15, 17.4.1998.

БележкиРедактиране

  1. С уважение за него като един от най-добрите си преподаватели си спомнят Йордан Ефтимов и Георги Тенев – вж. Анкета на Йордан Ефтимов, мемориален сайт, посветен на Вера Мутафчиева, 26.07.2010 г., и „До последно си мисля, че нашата кауза ще успее“: Георги Тенев, водещият на новата кампания на БНТ „Българските събития на ХХ век“, говори за съвсем други неща“, интервю на Ирена Георгиева, в. „Капитал“, 10 декември 2009 г.
  2. а б в Биография на Кирил Мерджански в Литернет.
  3. „Владимир Левчев: Иван Теофилов е духовният баща на групата ни“, интервю на Дамян Николов, в. „Новинар“, 11 юли 2010.
  4. Пламен Антов, „Владимир Левчев като политически писател“, litclub.bg, електронна публикация на 16 януари 2010 г.
  5. Петя Хайнрих, „Последните“ поети от 80-те в антология“, public-republic.com, 18 юни 2010 г.
  6. Съдържание на сп. „Мост“, 1990, кн. 1, prehod.omda.bg.
  7. Георги Каприев, „Пътуването не е начин да се стигне някъде“, рец. във в. „Култура“, бр. 15 (2024), 17 април 1998 г.
  8. Георги Каприев, „Тайните политически страсти на Балканите – Сръбско-българският флирт от 1904“, рец. във в. „Култура“, бр. 38 (2521), 7 ноември 2008 г.

Външни препраткиРедактиране