Кирково

село в община Кирково, обл. Кърджали
Вижте пояснителната страница за други значения на Кирково.

Кирково е село в Южна България.

Кирково
България
41.3295° с. ш. 25.365° и. д.
Кирково
Област Кърджали
41.3295° с. ш. 25.365° и. д.
Кирково
Общи данни
Население671 души[1] (15 март 2024 г.)
227 души/km²
Землище2,964 km²
Надм. височина335 m
Пощ. код6884
Тел. код03679
МПС кодК
ЕКАТТЕ36926
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКърджали
Община
   кмет
Кирково
Шинаси Сюлейман
(ДПС; 2015)
Уебсайтwww.kirkovo.bg
Кирково в Общомедия

То е административен център на община Кирково, област Кърджали. Най-близки градове са: Джебел на 28 км, Момчилград и Златоград на 32 км, Комотини на 36 км, Крумовград на 45 км и областният център Кърджали на 47 км. Селото е близо и до ГКПП Маказа - Нимфея на 14 км.

География

редактиране

Кирково се намира в Източните Родопи разположен по северните склонове на рида Гюмюрджински снежник. На двата бряга на река Къзълач.

Село Кирково е станало Община Кирково на 26.03.1914 г., като Селско общинско управление – Кирково, Гюмюрджинска околия. Старото име на селото е Къзла ач. Днес това име носи реката, която минава през селото Къзълач.

Според архивен документ, съдържащ доклад от кмета на Кирково Никола Чесновски и бирникът Борис Личев до околийския управител на Златоград от 27 октомври 1939 г., в навечерието на Втората световна война селото дава 31 мобилизирани българо-мохамедани и 8 българи.[2]

Кметове на община Кирково

1. Мехмед Юсеинов 1914 1916 г.
2. Иван Попанастасов 1916 1917 г.
3. Ахмед Юсеинов   1917 1918 г.
4. Ибрям Мехмедов 1918 1918 г.
5. Исмаил Хасанов 1918 1920 г.
6. Хасан Юсеинов 1920 1920 г.
7. Расим Мустафов   1920 1921 г.
8. Ибрям Мехмедов 1921 1923 г.
9. Исмаил Хасанов 1923 1924 г.
10. Хасан Юсеинов   1924 1924 г.
11. Юсуф Халимов 1924 1925 г.
12. Богдан Георгиев   1925 1926 г.
13. Иларион Матеев   1926 1928 г.
14. Мехмед Усков   1928 1931 г.
15. Али Делимджиев 1931 1932 г.
76. Мустафа Селимов   1932 1933 г.
17. Юсуф Местанов 1933 1934 г.
18. Исмаил Мехмедов   1934 1934 г.
19. Христо Атанасов 1934 1935 г.
20. Димитър Петров   1935 1936 г.
21. Георги Георгиев 1936 1939 г.
22. Никола Чесновски 1939 1940 г.
23. Михаил Минков 1940 1942 г.
24. Атанас Русев   1942 1942 г.
25. Руси Русев   1942 1944 г.
26. Павел Павлов 1944 1944г
27 Борис Баев 1944 1946 г.
28. Стойко Даскалов 1946 1946 г.
29. Борис Илиев 1946 1948 г.
30. Юсеин Синабов 1948 1953 г.
31. Джемал Балджиев 1953 1954 г.
32. Кяшиф Алиев 1954 1956 г.
33. Мехмед Къров 1956 1959 г.
34.  Кяшиф Алиев /Кирил Илиев 1959 1962 г.
35. Любен Димитров 1962 1964 г.
36. Крум Баковски 1964 1967 г.
37. Детелин Коджабоюков 1967 1970 г.
38. Дичо Михайлов 1970 1971 г.
39. Асен Станчев 1971 1979 г.
40. Красимир Стамов 1979 1985 г.
41. Наско Караджов 1985 1986 г.
42. Емилиян Боев 1986 1988 г.
43. Наско Караджов 1988 1990 г.
44. Иво Младенов 1990 1991 г.
45. Мустафа Емин 1991 1999 г.
46. Валентин Манев 1999 2003 г.
47. Шукран Идриз 2003 2011 г.
48. Сали Рамадан 2011 2015 г.

Население

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 724 100,00
Българи 387 53,45
Турци 9 1,24
Цигани 0 0,00
Други 7 0,96
Не се самоопределят 7 0,96
Неотговорили 314 43,37

Източно православие и ислям.

Културни и природни забележителности

редактиране

В селото се намира Народно читалище „Никола Йонков Вапцаров -1947“, с. Кирково. Към читалището има и танцова група за народни танци. Близо до селото се намира връх Вейката – най-южната точка на България. За отправна точка към върха се използва хижа Хвойнова поляна. До нея се стига по 5-километров чакълест път от най-южното българско село Горно Къпиново или направо към върха през село Долно Къпиново.

Редовни събития

редактиране

Всяка година със събор на 26 март се чества годишнина от създаването на община Кирково. Честване на ГергьовденДен на храбростта и празник на Българската армия на 6 май. и есенен събор през дните 13 – 17 септември.


Побратимени Селища

редактиране

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Държавен Архив – Кърджали, ф. 51К, оп. 1, а.е. 19, л. 38
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

Външни препратки

редактиране