Отваря главното меню

Гюмюрджина

(пренасочване от Комотини)

Гюмюрджина (на гръцки: Κομοτηνή, Комотини, на турски: Gümülcine, Гюмюлджине) е град в Северна Гърция, главен град на дем Гюмюрджина, както и на административната област Източна Македония и Тракия. Градът е център и на Маронийската и Гюмюрджинска епархия на Гръцката православна църква.

Гюмюрджина
Κομοτηνή
Централна част на Гюмюрджина
Централна част на Гюмюрджина
Гърция
41.1167° с. ш. 25.4° и. д.
Гюмюрджина
Източна Македония и Тракия
41.1167° с. ш. 25.4° и. д.
Гюмюрджина
Гюмюрджина
41.1167° с. ш. 25.4° и. д.
Гюмюрджина
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Гюмюрджина
Географска област Западна Тракия
Площ 385,39 km²
Надм. височина 19 m
Население 66 919 души (2001)
Покровител Петка Римлянка[1]
Пощенски код 691 00
Телефонен код 25310
Официален сайт www.komotini.gr
Гюмюрджина в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Гюмюрджина – старият квартал с часовника
 
Гюмюрджина – традиционна архитектура

Гюмюрджина е разположен на надморска височина от 32 – 38 м в историческата област Западна Тракия, в подножието на родопския рид Гюмюрджински снежник и на около 20 км северно от Бяло море. Най-близките летища на гръцка територия са край Дедеагач (65 км) и край Кавала (80 км). Гюмюрджина се свързва с железопътни и автобусни линии с редица градове в Гърция, а също и с Истанбул. В близост преминава и ползващата се с национално значение северна гръцка автомобилна магистрала „Егнатия Одос“. На около 34 км в югозападна посока е селцето Порто Лагос със своя живописен залив, известен с богатото биоразнообразие и хубави морски плажове.

По данни от преброяването от 2011 г., жителите на града възлизат на 66 919 души, една част от тях включва приблизително 13 000 студенти, учащи и войска. Около половината от населението са гърци, а другата половина са турци и българо-мохамедани, голяма част турцизирани, по-малка част съставляват ромите и арменците. Мнозинството от гръцкото население са потомци на гръцки бежанци от Мала Азия и Източна Тракия, в по-ново време гръцката държава заселва в района и немалко гръцки изселници от страните от бившия СССР.

ИсторияРедактиране

АнтичностРедактиране

Голяма част от историята на града е тясно свързана с Виа Егнация, древният главен римски път, който свързвал някогашния Дирахиум с Константинопол. В късния римски и византийски период, градът се нарича Максимианополис. Римският император Теодосий I издига малка крепост на кръстопътя на Виа Егнация с пътя, свързващ Беломорието, през Родопите, с Филипополис. Ранният период от съществуването на селището около крепостта не продължава дълго заради близостта до по-големия и значим градски център Мосинополис на запад, така в края на 12 век мястото е напълно обезлюдено.

СредновековиеРедактиране

През 1207 г. цар Калоян разрушава Мосинополис и прогонва останалите живи жители, които се настаняват покрай изоставената малка крепост на днешна Гюмюрджина. Йоан VI Кантакузин споменава за пръв път селището под името Кумуцина във връзка с гражданската война във Византия в ранния 14 в.[2]

Български възрожденски борбиРедактиране

Българското Възраждане започва в Гюмюрджина към 1890 година, когато околните български села вече са се освободили от гърцизма и са станали екзархийски и така процесът на погърчване на българските търговци и занаятчии в града спира.[3] Създаването на българска община, училище, църква и архиерейско наместничество става под фанатичния натиск и пречки от страна на гръцкия владика и силогоса в града. Действията на българите са подкрепяни от гръцкия първенец Димитър Лалата.[4] Архиерейско наместничество в Гюмюрджина се открива в 1894 година, българската църква е осветена в 1903 година.[5]

СъвременностРедактиране

При избухването на Балканската война 4 души от Гюмюрджина са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

Градът е освободен от османска власт 8 ноември 1912. През Междусъюзническата война в 1913 от 16 август до 6 октомври съществува така наречената Гюмюрджинска република. От освобождението в 1912 до 27 ноември 1919 е в границите на България. С Ньойския договор е към „Междусъюзническа Тракия" която на 28 май 1920 г. е предадена на Гърция, първото гръцко управление е 20 години до 20 април 1941 г., когато градът и областта повторно са освободени и присъединени към България. По примирието със съюзниците към 17 ноември 1944 г. българските органи са оттеглени. Предадена е на Гърция с Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г.

ОбразованиеРедактиране

Гюмюрджина разполага със задоволителна училищна мрежа, включваща около 20 начални училища, 7 основни училища и 4 гимназии, а също така и Институт за професионално обучение и 2 технически образователни института.

Градът е университетски център от 1973 г., в него е разположен ректоратът и най-много учебни структури на гръцкия Тракийския университет „Демокрит“.

На около 7 километра в посока на град Ксанти има нова и добре уредена полицейска академия.

СпортРедактиране

Гюмюрджина има футболен отбор – Пантракикос, който в сезон 2008 – 2009 2009 – 2010 се състезава в гръцката първа дивизия. Най-голямото им постижение е 11 място в първа дивизия през сезон 2008 – 2009

Побратимени градовеРедактиране

ЛичностиРедактиране

Родени в Гюмюрджина
  •   Борис Николов Стамболиев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[11]
  •   Евгени Тончев (1916 – 1943), поручик-летец роден на 3 юни 1919 г. Участва във Втората световна война и във въздушната отбрана на София през 1943 – 1944 г., носител на „Орден за храброст“.[12]
  •   Иван Христов Иванов – Зъбчето (1916 – 1943), комунистически деец, секретар на РК на РМС в София[13]
  •   Костадин Кръстев Харизанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[14]
  •   Людмила Младенчева (1920 – 1976), българска писателка
  •   Ставри Димитров Айдаров – Филип (1921 – 1944), български партизанин[15]
  •   Янко Христов (1919 – 1994), български политик[16]
Починали в Гюмюрджина
  •   Иван Лечев Тодоров, български военен деец, санитарен полковник, загинал през Първата световна война[17]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018.
  2. ((en)) Kiel, Machiel. Observations on the History of Northern Greece during the Turkish Rule: Historical and Architectural Description of the Turkish Monuments of Komotini and Serres, their place in the Development of Ottoman Turkish Architecture and their Present Condition. // Balkan Studies 12. 1971. с. 417.
  3. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 182.
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 183.
  5. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 187.
  6. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 188.
  7. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 198.
  8. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 189.
  9. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 190.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 84
  12. Музей на авиацията Крумово, поручик Евгени Тончев
  13. Списък на убити партизани
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 20
  15. Списък на убити партизани
  16. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 447. Посетен на 5 септември 2015.
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 405, л. 29