Консервативна партия

Консервативна партия
Основана	1879 г.
Разформирована	1884 г.
Идеология	Класически либерализъм

Вижте пояснителната страница за други значения на Консервативна партия.

Консервативната партия е българска дясноцентристка либерална^[1] политическа партия, съществувала от 1879 г. до около 1884 г. С нея са свързани вестниците „Витоша“, „Български глас“ и „Отечество“.

Консервативната партия сформира първите две правителства на България, но не успява да спечели парламентарни избори. Тя подкрепя преврата от 1881 г. и Режима на пълномощията, след края на който е напълно компрометирана и се разпада.

Още през 1882 г. групата около Марко Балабанов се присъединява към умереното крило на Либералната партия, водено от Драган Цанков, което по-късно се превръща в Прогресивнолибералната партия. След политическата криза от 1886 – 1887 някои представители на партията, като Димитър Греков и Григор Начович, се присъединяват към Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. Останалите лидери на Консервативната партия се включват в образуваната през 1894 от Константин Стоилов Народна партия, която включва и дейци на източнорумелийската Народна партия.

Участия в правителстваРедактиране

Правителство на Тодор Бурмов (17 юли/(5 юли датите по ст. стил)^[2]) 1879 – 6 декември/(24 ноември) 1879) – самостоятелно

Първо правителство на Климент Търновски (6 декември/(24 ноември) 1879 – 7 април/(26 март) 1880) – самостоятелно

Правителство на Казимир Ернрот (9 май/(27 април) 1881 – 13 юли/(1 юли) 1881) – самостоятелно

Правителство без министър-председател (13 юли/(1 юли) 1881 – 5 юли/(23 юни) 1882) – самостоятелно

Правителство на Леонид Соболев (5 юли/(23 юни) 1882 – 19 септември/(7 септември) 1883) – самостоятелно

Второ правителство на Драган Цанков (19 септември/(7 септември) 1883 – 12 януари/(31 декември) 1884) – коалиция с умерените либерали

Трето правителство на Драган Цанков (12 януари/(1 януари) 1884 – 11 юли/(29 юни) 1884) – коалиция с умерените либерали

Видни дейциРедактиране

БележкиРедактиране

↑ ^а ^б Мишкова, Диана. Балкански либерализми: исторически пътища на една модерна идеология. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 2. Пренос на политически идеологии и институции. София, Издателство на Нов български университет, 2014. ISBN 978-954-535-846-3. с. 194.
↑ Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, ISBN 978-954-528-790-9

ИзточнициРедактиране

Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Димитър Попов, „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ [3 август 2005]

[мишкова-1] а ^б Мишкова, Диана. Балкански либерализми: исторически пътища на една модерна идеология. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 2. Пренос на политически идеологии и институции. София, Издателство на Нов български университет, 2014. ISBN 978-954-535-846-3. с. 194.

[2] Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, ISBN 978-954-528-790-9

[1]

[2]