Консервативна партия

Вижте пояснителната страница за други значения на Консервативна партия.

---

Консервативната партия е българска политическа партия, съществувала от 1879 г. до около 1884 г. С нея са свързани вестниците „Витоша“, „Български глас“ и „Отечество“.

Консервативната партия сформира първите две правителства на България, но не успява да спечели парламентарни избори. Тя подкрепя преврата от 1881 г. и Режима на пълномощията, след края на който е напълно компрометирана и се разпада.

Още през 1882 г. групата около Марко Балабанов се присъединява към умереното крило на Либералната партия, водено от Драган Цанков, което по-късно се превръща в Прогресивнолибералната партия. След политическата криза от 1886 – 1887 някои представители на партията, като Димитър Греков и Григор Начович, се присъединяват към Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. Останалите лидери на Консервативната партия се включват в образуваната през 1894 от Константин Стоилов Народна партия, която включва и дейци на източнорумелийската Народна партия.

Участия в правителства

Правителство на Тодор Бурмов (17 юли/(5 юли датите по ст. стил)) 1879 – 6 декември/(24 ноември) 1879) – самостоятелно

• министерство на външните работи и изповеданията – Марко Балабанов
• министерство на вътрешните работи – Тодор Бурмов
• министерство на народното просвещение – Тодор Бурмов, Георги Атанасович
• министерство на финансите – Григор Начович
• министерство на правосъдието – Димитър Греков

Първо правителство на Климент Търновски (6 декември/(24 ноември) 1879 – 7 април/(26 март) 1880) – самостоятелно

• министерство на външните работи и изповеданията – Григор Начович
• министерство на вътрешните работи – Димитър Греков, Тодор Икономов
• министерство на народното просвещение – Климент Търновски
• министерство на финансите – Григор Начович
• министерство на правосъдието – Димитър Греков

Правителство на Казимир Ернрот (9 май/(27 април) 1881 – 13 юли/(1 юли) 1881) – самостоятелно

• министерство на народното просвещение – Михаил Сарафов, Константин Иречек
• министерство на финансите – Георги Желязкович

Правителство без министър-председател (13 юли/(1 юли) 1881 – 5 юли/(23 юни) 1882) – самостоятелно

• министерство на външните работи и изповеданията – Константин Стоилов, Георги Вълкович
• министерство на вътрешните работи – Григор Начович
• министерство на народното просвещение – Константин Иречек
• министерство на финансите – Георги Желязкович

Правителство на Леонид Соболев (5 юли/(23 юни) 1882 – 19 септември/(7 септември) 1883) – самостоятелно

• министерство на външните работи и изповеданията – Георги Вълкович, Константин Стоилов
• министерство на финансите – Григор Начович
• министерство на правосъдието – Димитър Греков
• министерство на обществените сгради, земеделието и търговията – Георги Вълкович, Григор Начович

Второ правителство на Драган Цанков (19 септември/(7 септември) 1883 – 12 януари/(31 декември) 1884) – коалиция с умерените либерали

• министерство на финансите – Григор Начович
• министерство на правосъдието – Константин Стоилов

Трето правителство на Драган Цанков (12 януари/(1 януари) 1884 – 11 юли/(29 юни) 1884) – коалиция с умерените либерали

• министерство на финансите – Григор Начович
• Министерство на външните дела и изповеданията – Марко Балабанов
• Министерство на общините, сградите, земеделието и търговията – Тодор Икономов
• Министерство на народното просвещение – Димитър Моллов

Видни дейци

• Марко Балабанов (1837 – 1921)
• Тодор Бурмов (1834 – 1906)
• Георги Вълкович (1833 – 1892)
• Димитър Греков (1847 – 1901)
• Тодор Икономов (1835 – 1892)
• Климент Търновски (1841 – 1901)
• Григор Начович (1845 – 1920)
• Константин Стоилов (1853 – 1901)
• Иван Хаджиенов (1843 – 1923)

Източници

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
• Димитър Попов, „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ [3 август 2005]