Уикипедия

Конско (община Гевгели)

Вижте пояснителната страница за други значения на Конско.

Конско или понякога Койнско или Старо Конско (на македонска литературна норма: Конско, понякога Коњско, на мъгленорумънски: Coinsko) е село в община Гевгели, Северна Македония.

Конско
Конско
— село —
Конско в 1931 г.
Конско в 1931 г.
41.1872° с. ш. 22.3181° и. д.
Конско
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаГевгели
Географска областВлахомъглен
Надм. височина538 m
Население4[1] души (2002)
Пощенски код1480
Конско в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Влахомъглен, в североизточните поли на планината Кожух, на 30 километра северозападно от общинския център град Гевгели (Гевгелия).

История

редактиране
 
„Свети Димитър“ в 1931 г.
 
Конско под връх Мала Рупа през Първата световна война, 1917 г.

В XIX век Конско е влашко (мъгленорумънско) село в Гевгелийска каза на Османската империя в напреднал процес на българизация.[2][3] Църквата „Свети Димитър“ в селото е дело на Андон Китанов.[4]

Още в 1895 – 1896 година в селото е основан комитет на ВМОРО.[5] През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява комитета в селото.[6] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[7]

В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише, че Коинско е влашко село.[8]

В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Койнско е посочено като село с 560 жители власи християни.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Конско има 640 българи екзархисти и работи българско училище,[10] в което учителства деецът на ВМОРО Димитър Попстаматов.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Конско се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През 1922-1923 година е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[13] Много сгради в Конско са разрушени или повредени по време на Валандовското земетресение през 1931 година.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тома Г. Йосифов от Ленище е български кмет на Конско от 1941 година до 20 октомври 1942 година. След това кмет е Иван Ат. Кузманов (14 декември 1942 - 22 февруари 1943).[14]

Според преброяването от 2002 година селото има 4 жители.[15]

Националност Всичко
македонци 4
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

редактиране
 
Дейците на ВМОРО Георги Илков и Георги Митрев от Конско. Снимка от 3 март 1915 г., изпратена на Тодор Александров от Струмица
 
Чешма в Конско край църквата
Родени в Конско
  •   Андон Георгиев Луков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Андон Николов Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Георги Илков (1884 – ?), български революционер, деец ВМОРО
  •   Георги Колев Смилев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Георги Митрев (1880 – 1917), български революционер, деец ВМОРО
  •   Кольо Манджуков, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  •   Кольо Трайков Колебачев, български революционер, деец на ВМОРО[5][16]
  •   Никола Андонов, македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота[17]
  •   Пано Бозов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Стефан Стоев Сапунджиев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Стоил Кьорпетков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Тано Бунбаширов, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  •   Трайко Аврамов Милев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Трайко Димов Шушков (Трайо, ? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО,[5] убит на 5 септември 1903 година при село Мишино, Кочанско[16]
  •   Христо Бачов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Христо Иванов Пеев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Христо Стоев Майсторо, български революционер, деец на ВМОРО[5]
Починали в Конско
  •   Иван Алексов Бояджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[18]

Бележки

редактиране
  1. ↑ Официален сайт на община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 5 юли 2009 
  2. ↑ Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p.27., архив на оригинала от 14 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141014023112/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/cuprins.htm, посетен на 6 септември 2008 
  3. ↑ Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“. Глава III. Език, езикови граници и разпространение на националностите в Македония
  4. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 51.
  6. ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
  7. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  8. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 233.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
  11. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 138.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
  13. ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 57.
  14. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  15. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2008 
  16. ↑ а б в г Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 133.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38 – 39.
  18. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 4, 5


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Конско_(община_Гевгели)&oldid=12377102“.