Конско (община Гевгели)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Конско.

Конско или понякога Койнско или Старо Конско (на македонска литературна норма: Конско, понякога Коњско, на мъгленорумънски: Coinsko) е село в община Гевгели, Северна Македония.

Конско
Конско
— село —
Конско в 1931 г.
Конско в 1931 г.
Reliefkarte Mazedonien.png
41.1872° с. ш. 22.3181° и. д.
Конско
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Влахомъглен
Надм. височина 538 m
Население 4[1] души (2002)
Пощенски код 1480
Конско в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Влахомъглен, в североизточните поли на планината Кожух, на 30 километра северозападно от общинския център град Гевгели (Гевгелия).

ИсторияРедактиране

 
„Свети Димитър“ в 1931 г.
 
Конско под връх Мала Рупа през Първата световна война, 1917 г.

В XIX век Конско е влашко (мъгленорумънско) село в Гевгелийска каза на Османската империя в напреднал процес на българизация.[2][3] Църквата „Свети Димитър“ в селото е дело на Андон Китанов.[4]

Още в 1895 – 1896 година в селото е основан комитет на ВМОРО.[5] През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява комитета в селото.[6] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[7]

В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише, че Коинско е влашко село.[8]

В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Койнско е посочено като село с 560 жители власи християни.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Конско има 640 българи екзархисти и работи българско училище,[10] в което учителства деецът на ВМОРО Димитър Попстаматов.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Конско се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 4 жители.[13]

Националност Всичко
македонци 4
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

 
Дейците на ВМОРО Георги Илков и Георги Митрев от Конско. Снимка от 3 март 1915 г., изпратена на Тодор Александров от Струмица
Родени в Конско
  •   Андон Георгиев Луков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Андон Николов Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Георги Димитров Боцин, български революционер, деец ВМОРО[14]
  •   Георги Колев Смилев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Кольо Манджуков, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  •   Кольо Трайков Колебачев, български революционер, деец на ВМОРО[5][14]
  •   Никола Андонов, македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота[15]
  •   Пано Бозов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Стефан Стоев Сапунджиев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Стоил Кьорпетков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Тано Бунбаширов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  •   Трайко Аврамов Милев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Трайко Димов Шушков (Трайо, ? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО,[5] убит на 5 септември 1903 година при село Мишино, Кочанско[14]
  •   Христо Бачов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Христо Иванов Пеев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Христо Стоев Майсторо, български революционер, деец на ВМОРО[5]
Починали в Конско
  •   Иван Алексов Бояджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[16]

БележкиРедактиране

  1. „Официален сайт на община Гевгели“, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен 20 май 2009 
  2. „Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p.27.“, архив на оригинала от 14 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141014023112/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/cuprins.htm, посетен 14 октомври 2014 
  3. Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“. Глава III. Език, езикови граници и разпространение на националностите в Македония
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  5. а б в г д е ж з и к л м н „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 954-9514-56-0
  6. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
  7. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  8. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 233.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 138.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
  13. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  14. а б в г д „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 133, ISBN 954-9514-56-0
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38 – 39.
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 4, 5