Отваря главното меню
Константин Лукаш
български военен деец
Роден: 16 септември 1890 г.
Починал: 15 март 1945 г. (54 г.)

Константин Лудвиг Лукаш е български офицер (генерал-лейтенант), началник Щаба на войската на българската армия в периода 11 август 1941 – 11 май 1944 г. Син е на Лудвиг Лукаш , чех по произход емигрант от Чехия в края на 19 век , намерил работа в България. Макар че е приятел на съветския разузнавач Александър Пеев(разстрелян ноември 1943г) , който му е съвипускник от военното училище, а брат му Любен също сътрудничи със съветското военно разузнаване , Константин Лукаш на 21 септември 1944г е арестуван от военнополитическия отдел РО-2 на българското военно разузнаване при Щаба на Войската , осъден на смърт и екзекутиран на 15 март 1945 г. от т.нар. Народен съд наложен в България след преврата от 1944 г..

Съдържание

БиографияРедактиране

Константин Лукаш е роден на 16 септември 1890 г. в Пловдив. През 1909 г. завършва Военното училище в София, на 22 септември е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на взвод в 21-ри пехотен полк.

През 1940 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. В годините на Втората световна война Любен Лукаш, брат на генерал Константин Лукаш, който става начал­ник-щаб на 6 август 1941 г., е агент на съветското военно разузнаване - ГРУ. Братята Лукаш са и много близ­ки до Двореца. На 11 август 1941 г. е назначен за началник на Щаба на войската, на който пост е до 11 май 1944 г., когато е уволнен във връзка с разкритията за разузнавателната група на д-р Александър Пеев "Боевой" - април 1943г и генерал Никифор Никифоров които са съвипускници на Лукаш от Военното училище и е назначен за главен инспектор на войската. През периода 1941-1944г като началник щаб на войската Лукаш предоставя неведнъж сведения, имащи военен характер на брат си Любен и на генерал Никифор Никифоров - началник на военно съдебния отдел при Министерство на войната и информатор с псевдоним "Журин" на Александър Пеев и неговата разузнавателна група.Във връзка с разкритията за разузнавателната дейност на Пеев на отдел "А" при Дирекция на полицията , макар Лукаш да се дистанцира от дейността на групата за разузнаване, въпреки опитите на генерал Никофоров да го убеди да ги подкрепи , германското военно разузнаване "Абвер" през май 1944г изпраща сигнал до българския Разузнавателен отдел при Щаба на войската относно приятелството на Пеев с генералите Никифоров(уволнен за разузнавателната си дейност 1943г) и Лукаш за проверка и разследване срещу тях и подвеждането им по наказателна отговорност , на началникът на РО при ЩВ полковник Стефан Недев , който също е агент на съветското разузнаване и НКВД , но полковник Недев отклонява предложението на германците , но с указ регентите на България уволняват Лукаш от поста му.Макар че скоро и Недев е освбоден като началник на военното рзузнаване и изпратен за полеви командир на 14 та пехотна дивизия в Скопие , през юли 1944г новия началник на РО при ЩВ полк. Христо Тумбин също не образува преписка срещу Лукаш. След като идва на власт новото правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев на 13 септември 1944г Константин Лукаш е уволнен от армията със заповед на министество на войната и излиза в запаса.На 21 септември 1944г по заповед на новия началник на военнополитическия отдел на военното разузнаване РО-2 подполковник Александър Починков Лукаш е арестуван и подведен под съдебна отговорност по наредбата за т.нар. Народен съд.През септември 1944- февруари 1945г се намира на разпит в Москва , където органи на съветското военно контрарзузнаване "СМЕРШ" го разпитват за дейността му като началник-щаб на войската и въпросите около разузнавателната група на Александър Пеев с името "Боевой".През февруари 1945г Лукаш е върнат в България със становище за предаване на съд на Нродния съд.Въпреки опитите на Лукаш да се спаси от присъда с помоща на брат си Любен Лукаш - ползващ се с благоразположението на съветското военно командване, те излизат безуспешни защото и брат му се дистанцира от него, макар в този период много агенти на съвтеското разузнаване ( случаят с полковник Стефан Недев) да са спасени от органите на ГРУ-СМЕРШ и укрити в техните щабове в София , докато по късно Народния съд ги амнистира.

ЕкзекуцияРедактиране

Осъден е на смърт от Четвърти върховен състав на Народния съд и е разстрелян на 15 март 1945 г.

Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996.

НаградиРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране