Константин Пазов
Константин Наумов Пазов е български офицер и общественик, деец на Съюза на македонските емигрантски организации.[2]
| Константин Пазов | |
| български офицер и общественик | |
![Константин Пазов като юнкер с негови другари в София[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Konstantin_Pazov_with_friends.jpg) Константин Пазов като юнкер с негови другари в София[1] | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1893 – 1920 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Военно формирование | 6-и пехотен полк 35-и пехотен полк 39-и пехотен полк 61-ви пехотен полк 15-и пехотен полк 7-и пехотен полк |
| Командвания | 4-ти пехотен полк |
| Битки/войни | Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 1949 г.
|
.svg){kind=small}
Биография редактиране
Константин Пазов е роден на 11 май 1872 година в град Прилеп.[2] Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 30 септември 1893 е произведен в чин подпоручик. По време на Първата световна война (1915 – 1918) командва 4-ти пехотен плевенски полк. Военната му служба преминава изцяло в пехотни полкове: 6-и, 35-и, 39-и, 61-ви, 15-и, 7-и и 4-ти.
На 5 юли 1919 г. е произведен в чин полковник, а през 1920 г. е уволнен от служба. През 1920 година е член основател на Врачанското македонско благотворително братство.[3] Участва като делегат от него на общия конгрес на македонските бежанци от 1923 година.[4] На 18 януари 1925 година е избран за председател на братството,[5] но през май същата година се премества във Видин и напуска поста.[6] На 7 февруари 1926 година е избран за председател на Видинското македонско благотворително братство.[7]
След Деветнадесетомайския преврат влиза във Временния национален комитет, подкрепен от новата власт, който заменя Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[8]
Полковник Константин Пазов умира в София през 1949 година.[2]
Синът му Кирил също е офицер (поручик), служил по време на Втората световна война като взводен командир в 6-и полк (1941 – 1943), ротен командир в същия полк (1943 – 1944) и ротен командир в 18-и полк (1944 – 1945).
Военни звания редактиране
- Подпоручик (30 септември 1893)
- Поручик (2 август 1897)
- Капитан (2 август 1903)
- Майор (14 юли 1913)
- Подполковник (14 август 1916)
- Полковник (5 юли 1919)
Бележки редактиране
- ↑ ДА – Благоевград, фонд 1599, опис 1, а.е. 72, л. 1
- ↑ а б в Парцел 32 // София помни. Посетен на 26 януари 2016.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 502 – 503.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (96). София, СМЕО, 6 февруари 1925. с. 3.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (112). София, СМЕО, 5 юни 1925. с. 3.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (149). София, СМЕО, 5 март 1926. с. 3.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 271 – 276.
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.