Константин Петканов

Константин Петканов
	Константин Петканов
български писател и публицист
	Константин Петканов (фрагмент от обща снимка преди 1939 г.). Източник: ДА „Архиви“
Роден	Константин Николов Петканов 12 декември 1891 г. Каваклия, Османска империя
Починал	12 февруари 1952 г. (60 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	българин
Учил в	Одринска българска мъжка гимназия
Семейство
Съпруга	Магда Петканова
Деца	Сълза Петканова
	Константин Петканов в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Петканов.

Константин Николов Петканов е български писател, публицист и академик на БАН.^[1] Негова съпруга е поетесата Магда Петканова.

Биография

Константин Петканов е роден на 12 декември 1891 в село Каваклия, Лозенградско в семейството на българския свещеник Никола Костадинов Петканов, взело участие в черковната борба и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903. Негов брат е Димитър Петканов. През 1907 година Константин завършва българската мъжка гимназия „Петър Берон“ в Одрин. В от 1910 до Балканската война учителства в Малко Търново, Ениджия – Лозенградско и Бунархисар, Източна Тракия.

Малко преди избухването на Балканската война (1912 – 1913) Петканов се преселва в България и учи славянска филология в Софийския университет. През 1913 постъпва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) завършва школата за запасни подпоручици в Скопие, чийто началник е полковник Борис Дрангов, и взема участие във войната. След края ѝ (1919 – 1920) Константин Петканов учителства в Созопол, а през 1921 се премества в Бургас. Председател е на музикалното дружество „Родни звуци“ и библиотекар в Общинската библиотека. През 1926 завършва библиотекарски курсове. От 1930 се преселва в София. През 30-те на 20 век сътрудничи на списанията „Златорог“, „Завет“, както и на „Философски преглед“, редактиран от Димитър Михалчев. Трайни следи оставя запознанството и приятелството му с Илия Бешков. Библиотекар на Българо–югославското дружество (1933 – 1934) и член на масонска ложа. ^[2]

През 1942 е поставена танцовата драма „Нестинарка“ на Марин Големинов по едноименния разказ на Константин Петканов.

След Деветосептемврийския преврат става Директор на културата в Министерството на информацията (1944 – 1947).

Редактор е на списанията „Тракия“, „Балкански преглед“ (от 1946).

Той е един от водачите на Тракийската организация – член и секретар на Тракийския комитет.

През 1945 Константин Петканов става академик на Българската академия на науките. Той е и член на Съюза на българските писатели. В 1949 година става председател на Тракийския научен институт. Умира от инфаркт на 12 февруари 1952 г.

Памет

Личният му архив се съхранява във фонд 1694K в Централния държавен архив. Той се състои от 153 архивни единици от периода 1909 – 1981 г.

Улица в София носи неговото име (Карта).

Той е патрон на Средно училище „Константин Петканов“ – град Бургас.

Паметна плоча на Константин Петканов и Магда Петканова
Домът им на ул. „Герлово“ № 13 в София

Източници

Речник на българската литература – Т. 3. София, 1982
Коларов, Слав. Думи за Константин Петканов. София, 1997

Бележки

↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 468 – 469.
↑ Акад. Константин Петканов наричал истината светлина за душата, в. „Сега“, 13 януари 2001 г.

Творчество (по-значими произведения)

Романи

Без деца (1923)
Морава звезда кървава
Жътва
Златна земя
Белият вятър на Странджа
Хайдути
Преселници (исторически роман)
Иде от равнината
Индже войвода

Поеми

Самодива (1923)

Други

Тракийски разкази (1923)
Опасно знание. Публицистика 1944 – 1948. Колекция „Неиздадените“, Книга 1. София: Кралица Маб, 2014 ISBN 978-954-533-137-4

Външни препратки

[1] Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 468 – 469.

[2] Акад. Константин Петканов наричал истината светлина за душата, в. „Сега“, 13 януари 2001 г.

[1]

[2]