Отваря главното меню

Каваклия или Кавакли (на турски: Kavaklı, Каваклъ) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.

Каваклия
Kavaklı
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 165 m
Население 3445 души (2011)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 15 километра южно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).

ИсторияРедактиране

В 19 век Каваклия е българско село в Лозенградска кааза на Одринския вилает на Османската империя. По сведения на поп Никола Петканов[1], в село Каваклия през 1872 година със сигурност е идвал Апостолът на Свободата, Васил Левски. По това време там е учител Мирчо Мирев от Стара Загора, личен приятел на Апостола. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кавакли (Kavakli) е село с 314 домакинства и 1846 жители българи.[2]

След Руско-турската война от 1878 година отделни жители на Каваклия се заселват в Княжество България - в Разградско и в Тутракан. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 290 български екзархийски семейства или 1087 души.[3]

Според „Одрински глас“ през юли 1907 година селото е на два пъти обискирано от властите и 40 души са арестувани и влачени по разследвания.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 14 души от Каваклия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междюсъюзническата война в 1913 година, когато селото остава в Турция, българското население на Каваклия се изселва. Бежанците от Каваклия са настанени в селата Ваякьой, днес квартал на Бургас (50 семейства), Ески паслии (32 семейства), Джанкардаш (25 семейства), Войника (25 семейства), Каба сакал (23 семейства), Копаран (10 семейства), Къшладере (8 семейства), Саръ Муса (7 семейства), Карагьозлер (5 семейства), Ичме (5 семейства), Папарос, днес квартал на Бургас (5 семейства), Ахлатли (3 семейства), Тюркменли, Лъджакьой (днес квартал на Бургас), Якезли, Урумкьой, Малка поляна, Ахренли, Келешкьой, Факия, Яворово, както и в Бургас, Варна, Созопол и на други места. 24 семейства са заселени в село Ветрен, днес квартал на Бургас.[6].

ЛичностиРедактиране

Родени в Каваклия
  •   Димитър Петканов (1886 – ?), български свещеник и революционер
  •   Иван Котков (1858 – 1901), български революционер
  •   Константин Петканов (1891 – 1952), български учен и писател, академик
  •   Никола Димитров Будаков (1883 – 1944), български комунистически деец[7]
  •   Никола Петканов (1852 – 1926), български свещеник, просветен деец и революционер
  •   Никола Христов Димитров (1886 – 1943), български доктор, активист на БКП[8]
Починали в Каваклия
  •   Богомир Ернеков Тоушски, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[9]

БележкиРедактиране

  1. Попаянов, Георги. Малко Търново и неговата покрайнина. Бургас, 1939 (2-ро фототипно изд. 1997), с. 328
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 32-33.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
  4. Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.849.
  6. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 215-216, 247, 252-253, 255-256, 258, 263, 265, 267, 272-273, 276, 279-281
  7. Списък на убити партизани
  8. Списък на убити партизани
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 12