Копривщенци в Египет – масърлиете

„Копривщенци в Египет – масърлиете“ е етнографско, културно и икономическо изследване на бита на копривщенските бегликчии, джелепи, абаджии и млекари в Кайро и Александрия в периода от 19-ти до 50-те години на 20-ти век.

Копривщенци в Египет – масърлиете
Първо издание	2024 г.
Оригинален език	български език

Дончо и Ганчо (детето) Искрови около 1930

Автор на книгата е Райна Тодорова Тотева, която е копривщенски учител по български език и литература. Тя е направила изследвания, свързани с живота и поезията на Димчо Дебелянов, копривщенските традиции и обичи и изкуството на изработка на кенетата. Новото заглавие „Масърлиете“ идва от „Масър“, което е всъщност е арабското наименование на Египет. Понятието чрез книгата е свързано с подема на стопанското развитие на града и копривщенските занаяти след 1809 г., въпреки, че описваните професионални гилдии (сдружения) съществуват и през 18-ти век. Авторката смята, че съвременното начало на подобни проучвания е положено от книгата „Хроника на един копривщенски род“ от Дойчин Станчев, по майчина линия произхождащ от коривщенския род Шулеви. Книгата е представена в старото класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ на 20 юли 2024 г., Илинден.

Поиведенията на копривщенските производители на аби, чорапи, дрехи са много търсени и популярни в Османската империя и Египет. Във връзка с това търговско търсене двамата видни предприемчиви българи – хаджи Дончо Семков Палавеев и хаджи Иван Попмихайлов Маджаров, основават така наречената „Масърска“ компания, функционирала до 1857 – 1858 г. След това време техните наследници Ненчо Палавеев (1859 – 1936) и Михаил Маджаров (1854 – 1944) изоставят бащиното дело защото Ненчо Палавеев започва самостоятелно предприемачество, а Михаил Маджаров се отдава на просветителска дейност. Борбата на копривщенските занаятчии и търговци с конкуренцията на европейските стоки и постепенната загуба на пазарите, поради ниската цена на машинното производство, а и заради плащането на данъци и на Империята и на България след Освобождението, което води до ориентирането на копривщенци към търговията с мляко и млечни продукти. Така се получава развитието в продължение на повече от 80 години на копривщенската колония от млекари и на присъединилите се към тях неколцина душанчани в Кайро и Александрия. По-известни имена са тези на Танчо Шабанов (1845 – 1918) и Генчо Шулев (1840 – 1879), и двамата участници в Априлското въстание. Поборникът Тодор Карапетков още преди 1878 г. ства производител и търговец с кашкавал.

Български граждани, потомци на някогашните занаятчии и търговци откриват, че на някои от известните им по семейни предания адреси на работилници и дюкяни на „Масърлиете“, все още съществуват, макар и населявани от хора, нямащи нищо общо с тази дейност или исторически лица.

Представяне на книгата

Представянето на „Копривщенци в Египет – масърлиете“ пред гражданството на град Копривщица е в старото класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ на 20 юли 2024 г. Освен авторката Райна Тотева присъстват рецензента доц. д-р Петко Христов, проф. Гео Кукудов и Димирър Пиронков. Събитието, в което взимат участие и наследници на някои масърлие е организирано от Община Копривщица и Дирекция на музеите.

По повод на представянето е изпълннен химна на Копривщица Хубава си, моя горо от Духовия оркестър на средно училище „Любен Каравелов“. Самодейци от Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“ и Средно училище „Любен Каравелов“ преставят пред любителите на историяте на града театрализиран спектатъл по произведението на авторката „Празници и делници в Копривщица през първата половина на 20. век.“

Литература

• Тотева, Райна. Празници и делници в Копривщица през първата половина на 20. век. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, 2006. ISBN 9543221553, ISBN 9789543221554. с. 82.
• Станчев, Дойчин. Хроника на един копривщенски род. София, Симелпрес, 2016. ISBN 978-619-183-040-4. с. 105.
• Тотева, Райна. Копривщенци в Египет – масърлиете. София, Златен змей, 2024. ISBN 9789547760684. с. 416.