„Кориере дела сера“ (на италиански: Corriere della Sera – „Вечерният пратеник“) е италиански всекидневник, собственост на група RCS. Публикуван за първи път на 5 март 1876 г., той се счита за най-популярния италиански вестник от началото на 20 век. Кориере дела сера е също и един от най-старите вестници излизащи в Италия. Вестникарската система се намира в Милано и се отпечатва във формат BROADSHIT със среден дневен тираж от 410242 копия през декември 2015 г.[1]

„Кориере дела сера“
Централният офис на Кориере дела сера в Милано
Информация
Видежедневник
Форматберлинер
Начало5 март 1876 г.
СобственикRCS MediaGroup
Езикиталиански
Политическилиберализъм, центризъм
Тираж> 400 000
Държава Италия
СедалищеМилано
Сайтwww.corriere.it
Кориере дела Сера в Общомедия

История и профил

редактиране
 
Журналисти на Кориере дела сера интервюират руския президент Владимир Путин през юни 2015

През 2001 г. Кориере дела сера има тираж от 715 000 копия. [2] През 2002 г. той пада до 681 000 копия.[3] През 2003 г. тогавашният редактор Феручо де Бортоли подава оставка от поста.[4] Журналистите и опозиционните политици твърдят, че оставката се дължи на критиката на вестника към Силвио Берлускони.[4]

През 2004 г. „Кориере дела сера“ стартира онлайн английска секция, посветена на италианските актуални въпроси и култура. През същата година той е най-продаваният вестник в Италия с тираж 677 542 екземпляра.[5] Тиражът на вестника през декември 2007 г. е 662 253 копия.[4]

Тове е един от най-посещаваните италиано-езични новинарски уебсайтове, който привлича над 1.6 милиона читатели всеки ден.[6] Онлайн версията на хартиеното издание беше тринадесетият най-посещаван сайт в страната.[7]

Политическата ориентация на вестника е либерална. Той се противопостави на участието на Италия във войната в Ирак и подкрепи Партията на Съюза, ръководена от Романо Проди на изборите през 2006 г.

Сътрудници (минали и настоящи)

редактиране

Италианският публицист Дино Будзати е бил журналист в „Кориере дела сера“. Още от известните сътрудници на изданието са Еудженио Монтале, Габриеле д'Анунцио, Итало Калвино, Алберто Моравия, Пиер Паоло Пазолини, Амос Оз и Ориана Фалачи.

Източници

редактиране
  1. Circulation data Accertamenti Diffusione Stampa
  2. Adam Smith (15 ноември 2002). Europe's Top Newspapers. Campaign. посетен на 31 януари 2019.
  3. Годишен доклад 2003 (PDF). RCS Media Group. 31 декември 2003. посетен на 31 януари 2019.
  4. а б в Communicating Europe: Italy Manual (PDF). European Stability Initiative. 19 май 2008. посетен на 31 януари 2019.
  5. European Publishing Monitor. Italy Архив на оригинала от 2015-04-11 в Wayback Machine. (PDF). Turku School of Economics and KEA. посетен на 31 януари 2019.
  6. Ciao, Italia! Corriere della Sera Joins European Network. Der Spiegel. посетен на 31 януари 2019.
  7. Gianpietro Mazzoleni; Giulio Vigevani (10 август 2011). Mapping Digital Media: Italy (Доклад). Фондация отворено общество. посетен на 31 януари 2019.

Външни препратки

редактиране