Косово (област Кюстендил)

(пренасочване от Косово (Област Кюстендил))
Вижте пояснителната страница за други значения на Косово.

Косово е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.[2]

Косово
България
42.5983° с. ш. 22.5766° и. д.
Косово
Област Кюстендил
42.5983° с. ш. 22.5766° и. д.
Косово
Общи данни
Население24 души[1] (15 март 2024 г.)
0,98 души/km²
Землище24,69 km²
Надм. височина796 m
Пощ. код2557
Тел. код07927
МПС кодКН
ЕКАТТЕ38786
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП за България; 2011)

География

редактиране

Село Косово се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, в източните склонове на Милевска планина, по долината на река Косовска. Отдалечено е на 13 километра от границата със Сърбия. Селото е разпръснат тип, образувано от 17 махали. мах. Широко дол; мах. Дурлинивци; мах.

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично укрепление и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Косово е старо средновековно селище. В турски данъчен регистър от 1570-1572 г. са регистрирани селата Косач и Кошево, чието местоположение съвпада с това на днешното Косово. първото е с 42 домакинства, 35 ергени, 4 бащини и 2 вдовици, а второто – с 62 домакинства, 53 ергени, 4 бащини и 2 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано като Косова към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 4 данъкоплатци.

Село Косово принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности

редактиране
  • Църква „Свети Николай“. Построена през 1885 г.
  • Оброк „Свети Спас“. Намира се на около 3 км северозападно от селската църква, при мапхала Воличинци, на около 100 метра югозападно от последните къщи на махалата, до стар дъб.
  • Оброк „Свети Пантелеймон“. Намира се на около 2,5 км югоизточно от селската църква, в местността „Пантеле“.

Редовни събития

редактиране
  • Събор се провежда всяка година в последната неделя на юни.

Личности

редактиране
  • Кирил Лазаров Гергинов – род.1908 г.-общественик.
  • Борис Рангелов Манов – род 1924 г. Завършил стр.инженерство в Будапеща. Работил в много страни в Европа, Лат. Америка и др.
  • Венелин Станков Илиев – 1914-2012 г.

Литература

редактиране
  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.488-491;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.716-719;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.31-32;
  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 320.