Трекляно (община)

община в България

Община Трекляно се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Кюстендил.

Трекляно (община)
Общи данни
ОбластОбласт Кюстендил
Площ237.6 km²
Население1 016 души
Адм. центърТрекляно
Брой селища19
Управление
КметРадко Петрунов
(БСП за България; 2011)
Общ. съвет11 съветници
  • БСП (6)
  • ГЕРБ (3)
  • ВМРО (2)
Трекляно (община) в Общомедия
Сградата на общинската управа

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в най-северозападната част на област Кюстендил. С площта си от 237,6 km2 заема 5-о място сред 9-те общини в областта, което съставлява 7,79% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релефът на община Трекляно е ниско и средно планински и изцяло попада в пределите на историко-географската област Краище.

На територията ѝ се простират изцяло или частично части от шест планини.

Средата на общината се заема от Кобилска планина. Тя се простира между Треклянска река и десният ѝ приток Добридолска река на изток и юг, река Уйнещица (ляв приток на Драговищица, от басейна на Струма) на запад и Бъзовичка река и десният ѝ приток Метохийска река на север. На запад в района на село Уши се свързва с Изворска планина, а на юг, северно от село Брест – със Земенска планина. Най-високата ѝ точка е връх Бели камък (1356 m), разположен западно от село Габрешевци.

От юг на север, по границата с Република Сърбия, в пределите на община Трекляно попадат източните части на три планини. На север от долината на река Драговищица и на запад от левия ѝ приток Уйнешка река е разположена Изворска планина. В района на село Уши се свързва с Кобилска планина, а югозападно от село Долно Кобиле чрез седловината Славчето – с Милевска планина. Нейната максимална височина е граничният връх Плоча 1242 m, издигащ се западно от село Горни Коритен.

Районът северно от седловината Славчето, до границата с Република Сърбия на запад и Треклянска река на изток, се заема от източните разклонения на Милевска планина. Тази планина заема около 1/3 от цялата територия на общината и в нея се намира най-високата ѝ точка – връх Милевец (1733 m), разположен на държавната ни граница, югозападно от село Метохия.

В най-северозападния ъгъл на общината, на границата със Сърбия и община Трън се намира Царичка планина. Чрез високи седловини те се свързва на юг с Милевска планина, а на север – с планината Кървав камък. Нейният най-висок връх Острица (1671 m) се издига северозападно от село Драгойчинци, на граничната бразда.

По източната периферия на община Трекляно са разположени части от други две планини. На изток от долината на Треклянска река до границата с област Перник се простират западните склонове на Пенкьовска планина. Най-високата ѝ точка в пределите на общината е връх Златовършец (1182 m), намиращ се североизточно от село Косово, на границата с община Трън.

Югоизточните предели на общината са заети от северните части на Земенска планина. На северозапад, в района на село Брест тя се свързва чрез седловина с Кобилска планина. Най-високият ѝ връх Тичак (1295 m) се издига североизточно от село Добри дол.

Източно от село Габрешевци, в коритото на Треклянска река се намира най-ниската точка на община Трекляно – 700 m н.в.

Най-голяма река в община Трекляно е Треклянска река (десен приток на Струма). Тя протича през общината с част от горното и част от средното си течение през селата Косово, Трекляно и Габрешевци в дълбока долина със стръмни склонове. На изток и север от нея е разположена Пенкьовска планина, а на запад и юг – Милевска, Кобилска и Земенска планина. Основните ѝ притоци са десни – Бъзовичка река с десния си приток Метохийска река, която се влива в нея при село Трекляно, и Добридолска река, вливаща се в нея при село Габрешевци.

Население

редактиране

Етнически състав (2011)

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 629 100,00
Българи 613 97,46
Турци -
Цигани 12 1,91
Други 1 0,16
Не се самоопределят 1 0,16
Не отговорили 2 0,32

Населени места

редактиране

Общината има 19 населени места с общо население 434 души към 7 септември 2021.[2] Тя е най-малката по население община в България. Населението се увеличава през периода април-септември, когато по родните места се завръщат възрастните хора, прекарали зимата в градовете при деца и внуци.

Списък на населените места в община Трекляно, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището,
km2
Забележка
(старо име)
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището,
km2
Забележка
(старо име)
Брест - 5,964 Киселица 12 12,031
Бъзовица 9 8,927 Бозовица Косово 11 24,690
Габрешевци 25 10,106 Метохия 3 13,033
Горни Коритен 14 14,887 Побит камък - 3,946 Побиен камък
Горно Кобиле 2 2,590 Средорек 42 11,100 Средореки
Добри дол 19 24,247 Сушица 20 24,539
Долни Коритен 17 - в з-щето на с. Сушица Трекляно 195 28,461
Долно Кобиле 7 6,387 Уши 15 15,394
Драгойчинци 4 23,804 Кадревица Чешлянци 8 8,357
Злогош 31 21,559 ОБЩО 434 237,600 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени

редактиране
  • през 1946 г. – осъвременено е името на с. Бозовица на с. Бъзовица без административен акт;
  • МЗ № 251/обн. 06.03.1946 г. – признава н.м. Средореки (от с. Драголевци) за отделно населено място с. Средореки;
  • Указ № 21/обн. 27 януари 1953 г. – заличава селата Драголевци и Лечевци и ги присъединява като квартали на с. Средореки;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Царица и го присъединява като квартал на с. Побиен камък;
  • Указ № 183/обн. 14.05.1957 г. – признава н.м. Въшчукар (от с. Чешлянци) за отделно населено място – м. Въшчукар;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на м. Въшчукар на м. Възчукар;
– осъвременява името на с. Побиен камък на с. Побит камък;
– уточнява името на с. Средореки на с. Средорек;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава м. Възчукар и я присъединява като квартал на с. Метохия;
– заличава м. Гелчина и я присъединява като квартал на с. Киселица;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава с. Шатковица поради изселване.

Транспорт

редактиране

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 50,6 km:

Топографска карта

редактиране

Външни препратки

редактиране

Официален сайт на община Трекляно

Източници

редактиране