Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница За други значения вижте Косово (пояснение).

Косово е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

Косово
Общи данни
Население 33 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,69 km²
Надм. височина 796 m
Пощ. код 2557
Тел. код 07927
МПС код КН
ЕКАТТЕ 38786
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

ГеографияРедактиране

Село Косово се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, в източните склонове на Милевска планина, по долината на река Косовска. Отдалечено е на 13 километра от границата със Сърбия. Селото е разпръснат тип, образувано от 17 махали. мах. Широко дол; мах. Дурлинивци; мах.

ИсторияРедактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично укрепление и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Косово е старо средновековно селище. В турски данъчен регистър от 1570-1572 г. са регистрирани селата Косач и Кошево, чието местоположение съвпада с това на днешното Косово. първото е с 42 домакинства, 35 ергени, 4 бащини и 2 вдовици, а второто – с 62 домакинства, 53 ергени, 4 бащини и 2 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано като Косова към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 4 данъкоплатци.

РелигииРедактиране

Село Косово принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране

  • Църква "Свети Николай". Построена през 1885 г.
  • Оброк "Свети Спас". Намира се на около 3 км северозападно от селската църква, при мапхала Воличинци, на около 100 метра югозападно от последните къщи на махалата, до стар дъб.
  • Оброк "Свети Пантелеймон". Намира се на около 2,5 км югоизточно от селската църква, в местността "Пантеле".

Редовни събитияРедактиране

  • Събор се провежда всяка година в последната неделя на юни.

ЛичностиРедактиране

  • Кирил Лазаров Гергинов – род.1908 г.-общественик.
  • Борис Рангелов Манов – род 1924 г.Завършил стр.инженерство в Будапеща.Работил в много страни в Европа, Лат.Америка и др.
  • Венелин Станков Илиев – 1914-2012 г.

ЛитератураРедактиране

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.488-491;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.716-719;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.320;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.31-32;

Външни препраткиРедактиране