Люлебургас
Люлебургас или Люлебургаз (на турски: Lüleburgaz, на гръцки: Αρκαδιούπολη, Аркадиуполи) е град в Северозападна Турция във вилаета Лозенград, разположен на 60 километра югоизточно от Одрин, по пътя за Истанбул. Името идва от турската дума „lule“ — лула, с производството на които градът се слави. Населението на Люлебургас е 95 500 жители (2007), а заедно с околностите то наброява 117 606 души. Градът е транспортен и търговски център на предимно селскостопански район, в който се отглежда цвекло, зърно и слънчоглед. Празник на града е Денят на освобождението 8 ноември.
|
Люлебургас Lüleburgaz |
|
|---|---|
.JPG) |
|
  Люлебургас  Люлебургас |
|
| Страна |
 Турция |
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 89 m |
| Население (2007) | 96 000 души |
| Пощенски код | 39 000 |
| Телефонен код | 288 |
| Официален сайт | www.luleburgaz.bel.tr |
| Люлебургас в Общомедия | |
Съдържание
ИсторияРедактиране
Древното име на селището е Бергула (споменавано от българското население и като Беркулен). Византийският император Теодосий I го преименува на Аркадиопол в чест на своя син и наследник Аркадий. Градът е превзет от войските на Атила по време на неговия поход срещу Византия през 443 г.
През 823 г. в Аркадиопол живее Тома Славянина. През 970 г. край крепостта се води битка между войските на киевския княз Светослав I, подпомогнати от печенеги и маджари, и византийските войски, водени от Варда Склир.
По време на Османската империя градът се е наричал Бургас от гръцката дума Пиргос (кула)[1].
По време на Руско-турската война, на 24 януари 1878 г. късно вечерта отрядът на генерал Александър Струков разгромява противника при Люлебургас. Според Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) Люлебургас влиза в България, но по Берлинския договор остава в Османската империя.
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Люлебургас живеят 15 български патриаршистки семейства, смесени с турци и гърци.[2]
През Първата балканска война Люлебургас е в югозападната част на района на провеждане на Люлебургаско-Бунархисарската операция (28 октомври - 2 ноември 1912 година). Това е най-кръвопролитното сражение в цялата война. При него българските войски нанасят тежко поражение на османските сили в Източна Тракия, които са принудени да отстъпят към Чаталджа, в непосредствена близост до столицата Цариград. Ярослав Вешин създава като военен художник при военното министерство картините „Атака“ (1913), „Отстъплението на турците при Люлебургас“ (1913), „Бивак пред Одрин“ (1913) и „Люлебургас – Чаталджа“.
ЗабележителностиРедактиране
Архитектурен комплекс, състоящ се от джамията „Мехмед Соколи Паша“, построена през 1539-1588 година от Синан; турска баня и хан „Мимар Синан Кервансарай“, градина и мавзолей на Зиндан баба (14 век). В околностите на Люлебургас и в Лозенград могат да се видят тракийски могили, долмени и менхири.
ЛичностиРедактиране
- Родени
Джахит Ъргат (1915-1971), турски киноартист и поет
ИзточнициРедактиране
- ↑ Руджер Йосип Бошкович, „Дневник на едно пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 26
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
Побратимени градовеРедактиране
.svg){kind=small}
Външни препраткиРедактиране
- ((en)) Сайт на английски
- ((ru)) Вилает Къркларели – сайт на руски