Кристиан Вагнер
Кристиан Вагнер (на немски: Christian Wagner) е германски писател, автор на стихотворения, разкази и автобиография.
| Кристиан Вагнер Christian Wagner | |
 Кристиан Вагнер през 1915 г. | |
| Роден | 5 август 1835 г. |
|---|---|
| Починал | 15 февруари 1918 г. Вармброн, Леонберг, Германия |
| Професия | писател |
| Националност |  Германия |
| Жанр | стихотворение, разказ, автобиография |
| Кристиан Вагнер в Общомедия | |
Биография редактиране
Кристиан Вагнер прекарва детството и младостта си при бедни условия в общината Вармброн край Леонберг, провинция Баден-Вюртемберг. Баща му е селянин и дърводелец. На 14 години Кристиан започва да работи в стопанството на родителите си, а през зимата е дървосекач. До края на 1850-те години е запален колекционер на пеперуди, прави си хербарий и усърдно чете. Сам той се смята за „особняк“, понеже никога не продава добитъка си на касапите. Интересува се от развалините в околността и през 1860 г. написва първото си стихотворение за майка си. През 1965 г. създава и една пиеса, повлиян от драмите на Фридрих Шилер.
През зимата на 1884 г. Вагнер използва свободното си време, за да огледа поетическите си опити и ги събира под заглавие „Разказвач на приказки, брамин и гадател“ („Märchenerzähler, Bramine und Seher“). През пролетта на следващата година сборникът излиза в щутгартско издателство, като Вагнер сам заплаща разноските по отпечатването. Първите 1000 екземпляра се разпродават бързо и през 1887 г. излиза второ издание под ново заглавие – „Неделни разходки“ („Sonntagsgänge“). Същата година е публикувано и трето издание, разширено с още приказки и балади. Книгата на Вагнер получава редица благоприятни рецензии. Той задълбочено чете творби на Шилер, Гьоте, Лесинг, Уланд, Ленау и Лорд Байрон.
След 1889 г. много въодушевени читатели от близо и далеч посещават писателя в селото му. Той все по-често изпада в материални затруднения, било поради загуба на добитък, но винаги получава помощи от свои ценители.
През лятото на 1895 г. Вагнер започва да пътува – посещава Швейцария и Лаго Маджоре. След като Фондация Фрдрих Шилер го продкрепя финансово, посещава Комо, Милано и Генуа. Отива в Мюнхен и разглежда картинните галерии и Глиптотеката.
През юни 1897 г. Немският съюз на учителите по естествознание обявява писателя за почете член. В Париж е публикувано голямо есе върху Кристиан Вагнер, в което е оценен високо. Следват нови лекционни пътувания, а през август 1904 г. се състои голямото му италианско пътешествие: посещава Неапол, Капри, Помпей, Рим и Флоренция.
70-ият рожден ден на Вагнер на 5 август 1905 г. е голямо събитие на само за Вармброн. Писателят получава повече от сто поздравления от близо и далеч, а в пресата излизат многобройни благопожелателни статии. През 1909 г. Кристиан Вагнер за първи път се среща в Щутгарт с бъдещия лауреат на Нобелова награда за литература Херман Хесе. През 1913 г. Хесе съставя сборник със стихотворения на Вагнер и пише към него обширен предговор.
Кристиан Вагнер умира в родното си място на 15 февруари 1918 г., в края на Първата световна война. Честван е като един от големите немскоезични поети от края на XIX век.
Библиография редактиране
- 1877: Schloß Glemseck, romantische Sage
- 1885: Märchenerzähler, Bramine und Seher, seit der zweiten Auflage: Sonntagsgänge
- 1887: Weitere Märchen und Balladen, Bestandteil der weiteren Auflagen der Sonntagsgänge
- 1890: Balladen und Blumenlieder, zusätzliche dritte Ergänzung der Sonntagsgänge
- 1893: Weihegeschenke, Gedichte
- 1894: Neuer Glaube, Gedichte und Prosa
- 1897: Neue Dichtungen, Gedichte
- 1904: Ueber Knechtsinn und Bedientenhaftigkeit, Ein Aufsatz
- 1906: Ein Blumenstrauß, Gedichte
- 1909: Späte Garben, Gedichte
- 1912: Italien in Gesängen
- 1913: Aus der Heimat. Ein Schwabenbuch, autobiographische Texte
- 1913: Gedichte, ausgewählt und eingeleitet von Hermann Hesse (Neuausgabe mit einem Nachwort von Peter Handke, 1980)
- 1913: Das Verhältnis des ländlichen Dichters zu seiner Umgebung
- 1915: Eigenbrötler. Kleine Geschichten aus meiner Jugendzeit
- 1918: Gesammelte Dichtungen von Christian Wagner, Otto Güntter (Hrsg.)
- 1977: Christian Wagner / Hermann Hesse. Ein Briefwechsel 1909-1915, Friedrich Pfäfflin (Hrsg.)
- 1981: Gedichte, Mit einem Vorwort von Albrecht Goes und Zeichnungen von Gunter Böhmer, Ulrich Keicher (Hrsg.)
- 1992: Aus meinem Leben – Autobiographie des Bauern und Dichters zu Warmbronn, Harald Hepfer (Hrsg.)
- 1995: Blühender Kirschbaum – Die schönsten Gedichte, Jürgen Schweier (Hrsg.)
- 2003: Christian Wagner: Eine Welt von einem Namenlosen. Bd. 1 Das dichterische Werk / Bd. 2 Lebenszeugnisse und Rezeption, Ulrich Keicher (Hrsg.)
Признание редактиране
През 1990 г. Дружество Кристиан Вагнер[1] в Леонберг учредява в памет на писателя литературната награда „Кристиан Вагнер“.
Източници редактиране
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Кристиан Вагнер- ((de)) Кристиан Вагнер в проекта Gutenberg
- ((de)) Биографични данни за Кристиан Вагнер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Кристиан Вагнер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Кристиан Вагнер в Немската дигитална библиотека Архив на оригинала от 2016-04-10 в Wayback Machine.
- ((de)) Кристиан Вагнер в SPK-digital[неработеща препратка]
- ((de)) Кристиан Вагнер в Die LYRIKwelt
- ((de)) Кристиан Вагнер в Personensuche
