Крумовград (община)

община в област Кърджали

Община Крумовград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

Община Крумовград
      
Общи данни
ОбластКърджали
Площ843.319 km²
Население18 334 души
Адм. центърКрумовград
Брой селища80
Сайтkrumovgrad.bg
Управление
КметСебихан Мехмед
(ДПС; 2003)
Общ. съвет29 съветници
Община Крумовград в Общомедия
Топографска карта на община Крумовград.

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в източната и югоизточната част на област Кърджали. С площта си от 843,319 km2 е най-голямата сред 7-те общините на областта, т.е. 26,27% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релефът на община Крумовград е ниско планински и хълмист. Тя се намира изцяло в пределите Източните Родопи. Централните ѝ части са заети от голямото долинно разширение на река Крумовица (десен приток на Арда), където е разположен и общинският център град Крумовград.

На изток, юг и запад от него се простират части от три източнородопски рида. В южната част на община Крумовград и по границата с Република Гърция се намира рида Мъгленик, по билото на който преминава държавната ни граница. На нея, на около 5 km югозападно от село Горни Юруци се издига най-високият връх на рида и общината – Ветрен (1267 m). От главното било на рида на север се спускат къси и тесни странични малки ридове, между които в дълбоки долини протичат реките Крумовица и Бяла река и техните многобройни притоци.

В западната периферия на общината, западно от река Крумовица и северозападно от нейния най-голям приток река Кесебир (Вировица) се простират източните склонове на Стръмни рид, който завършва на север при долината на река Арда под името Бойник планина. Неговата максимална височина е едноименният му връх (960 m), разположен северозападно от село Рибино.

В източната половина на община Крумовград се простира от юг на север тритият източнородопски рид Ирантепе (Ирански рид), който започва в района на село Черничево и завършва на север със стръмни склонове до долината на река Арда. Неговата максимална височина е връх Ирантепе (Иранов връх, 817 m), разположен северно от село Перуника.

В коритото на Арда, на около 8 km източно от село Бряговец се намира най-ниската точка на общината – 153` m н.в.

По северната граница на общината, на протежение от около 20 km преминава част от средното течение на река Арда. На нея, северно от село Студен кладенец е изградена преградната стена на язовир „Студен кладенец“, като в пределите на общината остава съвсем малка част от водното огледала на язовира непосредствено над стената.

Основни водни артерии на община Крумовград са река Крумовица и нейният ляв най-голям приток река Кесебир (Вировица), които отводняват над 2/3 от територията ѝ. Река Крумовица извира от рида Мъгленик, на границата с Гърция, южно от село Аврен и тече на север в дълбока и гориста долина. В района на град Крумовград образува голямо долинно разширение, което е заето от обширни обработваеми земи. След село Вранско долината ѝ отново става дълбока, на места каньоновидна между ридовете Ирантепе и Стръмни рид и се влива отляво в Арда източно от село Поточница, където отново образува малко долинно разширение. Нейни основни притоци на територията на общината са реките: леви притоци – Пазар дол (влива се при село Малко Каменяне), Егречка река (при село Малко Каменяне), Кесебир (Вировица, при село Скалак), Елбасандере (Ветрица, при град Крумовград), Кутлуджадере (при село Вранско), Дишкая дере (при село Стари чал); десни притоци – Големия дол (при село Девесилово), Градински дол (Бостандере, при село Малко Каменяне), Бююкдере (при село Рогач), Пандаклъдере (при село Хисар), Душундере (при село Джанка.

Останалата около 1/3 югоизточна част на общината попада в горния водосборен басейн на Бяла река (ляв приток на Луда река, от басейна на Арда). Тя води началото си също от рида Мъгленик, югоизточно от село Черничево, тече на север и малко преди да навлезе в община Ивайловград рядко завива на изток-югоизток. Тя както и нейните многобройни малки притоци протичат в много дълбоки долини със стръмни склонове.

Територията на община Крумовград попада в северната периферия на средиземноморското климатично влияние и се характеризира с преходно-средиземноморски климат. Средната годишна температура е 13,2 °C, с максимална температура 37,0 °C и минимална температура -16,0 °C. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 52,1 л/м², която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г. Нископланинският релеф, отвореността през долината на река Крумовица на север, позволяват безпрепятственото нахлуване както на средиземноморски, така и на студени континентални въздушни маси, в резултат на това се получава твърде голямо разнообразие на климата.

Най-разпространени са канелените почви и кафявите планински почви, а по поречията на реките има алувиално-ливадни почви. Алувиално-ливадните почви се характеризират със средномощен хумусен слой и добро почвено плодородие. Подходящи са за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, фъстъци, технически култури. Канелените и планинските горски почви са водопропускливи, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и са подходящи за отглеждането на топлолюбиви интензивни култури като слънчоглед, тютюн, лозя и трайни насаждения. В районите на разпространението им ерозионните процеси са засилени. За развитието на ерозия допринасят и относително голямото вертикално разчленение на релефа и обезлесяването на значителни участъци от горите.

Населени места

редактиране

Общината има 80 населени места с общо население 16 909 жители към 7 септември 2021 г.[1]

Списък на населените места в община Крумовград, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Аврен 276 35,229 Луличка 178 12,607 Кадъ кьой
Багрилци 74 26,731 Аладжилар Малка Чинка 95 3,683 Ягбасан сягир
Бараци 204 6,710 Бараклар Малко Каменяне 66 8,915 Ташлъ сютлю дере
Благун 26 6,942 Айвалъ Малък Девесил 198 11,339 Дикили кайряк
Бойник 4 17,582 Юрпек Метлика 102 6,272 Мурад пашалар
Бряговец 158 30,791 Гедиклер Морянци 145 10,288 Дениз койлуч
Бук 197 16,403 Алмалъ дере Овчари 152 6,553 Чобан кьой
Вранско 648 5,600 Хаджилар Орех 343 1,000
Голяма Чинка 194 7,568 Якбасан кебер Орешари 6,760 Козлуджа
Голям Девесил 77 5,734 Дикили Джафер Падало 7 12,645 Конаджик
Голямо Каменяне 199 15,417 Ташлъ Чилингир Пашинци 379 8,805 Хюмет пашалар
Горна кула 316 11,034 Баале Бургас Пелин 589 7,880 Кара бейли
Горни Юруци 58 28,650 Горно юруклер Перуника 29 11,175 Демир кьой
Гривка 85 7,834 Коджа Ахмедлар Подрумче 431 4,837 Дермен виран
Гулийка 145 4,300 Невсе сипахлер Полковник Желязово 651 2,364 Кара Демирлер
Гулия 60 5,786 Невсе ташлъ Поточарка 214 - Ада Ибаилъ, в з-щето на с. Поточница
Девесилица 45 7,346 Дикили халурен Поточница 230 11,319 Ада кьой
Девесилово 157 15,224 Дикили каинлък Раличево 73 - Рахман ходжа, в з-щето на с. Гривка
Джанка 118 14,047 Дере кьой Рибино 49 12,364 Балък
Доборско 48 9,676 Бакийлер Рогач 321 10,411 Юмер кьой
Долна кула 114 12,399 Зиир Бургас Ручей 27 5,418 Сарп дере
Долни Юруци 16 3,636 Долно юруклер Самовила 57 5,952 Талашман дере
Дъждовник 59 3,313 Ямур баба Сбор 15,481
Егрек 402 25,728 Синигер 45 11,057 Махмутлар
Едрино 296 1,123 Скалак 67 6,240 Пересилер
Звънарка 598 6,570 Юнуз Сладкодум 2 12,690 Гюзел хатип
Зиморница 16 - Сарсаклар, в з-щето на с. Гривка Сливарка 398 3,958 Спахилер, Хаджи кьой, Спахиево
Златолист 77 4,351 Султанлъ, Султанско Стари чал 38 24,428 Чал атик
Калайджиево 7 8,853 Калайджилар Стражец 8 26,337 Чукурите
Каменка 44 1,237 Кайлар Странджево 741 8,238 Махмутлии
Кандилка 208 9,515 Евренлер Студен кладенец 125 3,600 Соук бунар
Качулка 23 28,153 Куранджилар Сърнак 111 6,341 Сърнач
Ковил 48 2,278 Дели ахат Тинтява 27 17,630 Тирфили
Кожухарци 1 5,762 Кюрлю махле Токачка 217 5,645 Токачик
Котлари 100 5,568 Казанджилар Тополка 46 3,269 Каваджик
Красино 47 12,427 Гюзел гани Хисар 7 2,668
Крумовград 4962 5,144 Кошу кавак Храстово 43 7,337 Кюлджилер
Къклица 68 12,107 Езеденли Чал 28 15,992 Чал джедит
Лещарка 166 13,264 Коджа Мусалар Черничево 225 53,360 Дутлу
Лимец 43 5,996 Кара Шабанлар Чернооки 61 13,433 Карагьозлер
ОБЩО 16909 843,319 3 населени места са без землища

Административно-териториални промени

редактиране
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Менека за отделно населено място – с. Момчилово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гедиклер на с. Бряговец;
– преименува с. Дикили Джафер на с. Голям Девесил;
– преименува с. Горно юруклер на с. Горни Юруци;
– преименува с. Дикили халурен на с. Девесилица;
– преименува с. Дикили каинлък на с. Девесилово;
– преименува с. Долно Юреклер (Долни Юруклер) на с. Долни Юруци;
– преименува с. Кюрлю махле на с. Кожухарци;
– преименува гр. Кошу кавак на гр. Крумовград;
– преименува с. Кара Шабанлар на с. Лимец;
– преименува с. Дикили кайряк на с. Малък Девесил;
– преименува с. Балджа на с. Медовица;
– преименува с. Козлуджа на с. Орешари;
– преименува с. Дутлу на с. Черничево;
– преименува с. Ада кьой на с. Поточница;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Аладжилар на с. Багрилци;
– преименува с. Барклар на с. Бараци;
– преименува с. Айвалъ на с. Благун;
– преименува с. Юрпек на с. Бойник;
– преименува с. Алмалъ дере на с. Бук;
– преименува с. Фузозлар на с. Врана;
– преименува с. Хаджилар на с. Вранско;
– преименува с. Якбасан кебир на с. Голяма Чинка;
– преименува с. Баале Бургас на с. Горна кула;
– преименува с. Коджа Ахмедлер на с. Гривка;
– преименува с. Невсе сипахлер на с. Гулийка;
– преименува с. Невсе ташлъ на с. Гулия;
– преименува с. Дере кьой на с. Джанка;
– преименува с. Бакийлер на с. Доборско;
– преименува с. Зиир Бургас на с. Долна кула;
– преименува с. Ямур баба на с. Дъждовник;
– преименува с. Юнуз на с. Звънарка;
– преименува с. Сарсаклар на с. Зиморница;
– преименува с. Калайджилар на с. Калайджиево;
– преименува с. Кайлар на с. Каменка;
– преименува с. Евренлер на с. Кандилка;
– преименува с. Куранджилар на с. Качулка;
– преименува с. Дели ахат на с. Ковил;
– преименува с. Казанджилар на с. Котлари;
– преименува с. Гюзел гани на с. Красино;
– преименува с. Езеденли на с. Къклица;
– преименува с. Коджа Мусалар на с. Лещарка;
– преименува с. Кадъ кьой на с. Луличка;
– преименува с. Якбасан сягир на с. Малка Чинка;
– преименува с. Ташлъ сютлю дере на с. Малко Каменяне;
– преименува с. Мурад пашалар на с. Метлика;
– преименува с. Ай кулак на с. Мече ухо;
– преименува с. Дениз койлуч на с. Морянци;
– преименува с. Чобан кьой на с. Овчари;
– преименува с. Конаджик на с. Падало;
– преименува с. Хюмет пашалар на с. Пашинци;
– преименува с. Кара бейли на с. Пелин;
– преименува с. Демир кьой на с. Перуника;
– преименува с. Дермен виран на с. Подрумче;
– преименува с. Кара Демирлер на с. Полковник Желязово;
– преименува с. Ада Ибаилъ на с. Поточарка;
– преименува с. Рахман ходжа на с. Раличево;
– преименува с. Балък на с. Рибино;
– преименува с. Юмер кьой на с. Рогач;
– преименува с. Сарп дере на с. Ручей;
– преименува с. Талашман дере на с. Самовила;
– преименува с. Алфатлъ хаджилар на с. Свирец;
– преименува с. Махмутлар на с. Синигер;
– преименува с. Пересилер на с. Скалак;
– преименува с. Дели Ахмедлер на с. Скорец;
– преименува с. Гюзел хатип на с. Сладкодум;
– преименува с. Карлъ на с. Снеготин;
– преименува с. Спахилер (Хаджи кьой) на с. Спахиево;
– преименува с. Чал атик на с. Стари чал;
– преименува с. Махмутлии на с. Странджево;
– преименува с. Соук бунар на с. Студен кладенец;
– преименува с. Султанлъ на с. Султанско;
– преименува с. Сърнач на с. Сърнак;
– преименува с. Тирфили на с. Тинтява;
– преименува с. Токачик на с. Токачка;
– преименува с. Каваджик на с. Тополка;
– преименува с. Кюлджилер на с. Храстово;
– преименува с. Чал джедит на с. Чал;
– преименува с. Карагьозлер на с. Чернооки;
  • в периода 1934 – 1946 г. – заличени са с. Врана и м. Скорец и са присъединени без административен акт към с. Луличка;
  • Указ № 557/обн. 25.11.1951 г. – преименува с. Султанско на с. Златолист;
– преименува с. Спахиево на с. Сливарка;
  • Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – признава н.м. Данаилово (от с. Гулийка) за отделно населено място – м. Данаилово;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава селата Медовица и Момчилово поради изселване;
  • Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – обединава н.м. Аръклар, Бектошлер, Гани кьой, Хаджиолар, Чифлик и Шереметлер в едно населено място – с. Сбор;
  • Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Чукурите на с. Стражец;
  • Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – отделя кварталите Костино и Ладово от с. Гулия и ги присъединява като квартали на с. Малко Каменяне;
– отделя кв. Разгон от с. Овчари и го присъединява като квартал на гр. Крумовград;
– отделя кв. Чифлик от с. Аврен и го присъединява като квартал на с. Голямо Каменяне;
– признава н.м. Едрино (от с. Полковник Желязово) за отделно населено място – с. Едрино;
  • Указ № 2932/обн. 27.09.1983 г. – преименува община Голямо Каменяне на община Аврен, с общински център с. Аврен;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава м. Данаилово и селата Мече ухо, Свирец и Снеготин поради изселване;
  • Указ № 3005/обн. 06.10.1987 г. – закрива община Аврен и заедно с включените ѝ в състава населени места я присъединява към община Крумовград;
  • Указ № 172/обн. 03.06.2008 г. – признава н.м. Орех (от с. Звънарка) за отделно населено място – с. Орех.

Транспорт

редактиране

През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 150,5 km:

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по азбучен ред):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 17823 3968 10161 36 97 223 3338 100,00 22,26 57,01 0,20 0,54 1,25 18,73
Аврен 385 166 0 0 11 12 196 Аврен 43,11 0,00 0,00 2,85 3,11 50,90
Багрилци 87 0 86 0 Багрилци 0,00 98,85 0,00
Бараци 199 56 0 139 Бараци 28,14 0,00 69,84
Благун 37 0 36 0 0 Благун 0,00 97,29 0,00 0,00
Бойник 0 0 0 0 0 0 0 Бойник 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Бряговец 143 23 119 0 0 Бряговец 16,08 83,21 0,00 0,00
Бук 279 0 277 0 0 Бук 0,00 99,28 0,00 0,00
Вранско 683 19 598 0 64 Вранско 2,78 87,55 0,00 9,37
Голям Девесил 148 46 0 0 3 0 99 Голям Девесил 31,08 0,00 0,00 2,02 0,00 66,89
Голяма Чинка 213 209 0 2 Голяма Чинка 98,12 0,00 0,93
Голямо Каменяне 190 4 161 0 24 Голямо Каменяне 2,10 84,73 0,00 12,63
Горна кула 327 316 0 0 8 Горна кула 96,63 0,00 0,00 2,44
Горни Юруци 77 26 0 0 49 Горни Юруци 33,76 0,00 0,00 63,63
Гривка 77 0 76 0 0 Гривка 0,00 98,70 0,00 0,00
Гулийка 126 5 92 0 12 15 2 Гулийка 3,96 73,01 0,00 9,52 11,90 1,58
Гулия 65 0 65 0 0 0 0 Гулия 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Девесилица 81 9 0 0 0 0 72 Девесилица 11,11 0,00 0,00 0,00 0,00 88,88
Девесилово 267 262 0 0 0 0 5 Девесилово 98,12 0,00 0,00 0,00 0,00 1,87
Джанка 111 108 0 0 0 Джанка 97,29 0,00 0,00 0,00
Доборско 39 0 39 0 0 0 0 Доборско 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Долна кула 131 120 0 10 Долна кула 91,60 0,00 7,63
Долни Юруци 29 13 0 0 0 0 16 Долни Юруци 44,82 0,00 0,00 0,00 0,00 55,17
Дъждовник 61 0 60 0 0 0 1 Дъждовник 0,00 98,36 0,00 0,00 0,00 1,63
Егрек 615 367 10 0 15 16 207 Егрек 59,67 1,62 0,00 2,43 2,60 33,65
Едрино 278 24 78 0 175 Едрино 8,63 28,05 0,00 62,94
Звънарка 589 487 0 100 Звънарка 82,68 0,00 16,97
Зиморница 27 0 27 0 0 0 0 Зиморница 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Златолист 92 91 0 0 Златолист 98,91 0,00 0,00
Калайджиево 8 0 Калайджиево 0,00
Каменка 50 0 5 0 0 0 45 Каменка 0,00 10,00 0,00 0,00 0,00 90,00
Кандилка 165 163 0 0 Кандилка 98,78 0,00 0,00
Качулка 30 0 18 0 0 0 12 Качулка 0,00 60,00 0,00 0,00 0,00 40,00
Ковил 54 0 46 0 0 0 8 Ковил 0,00 85,18 0,00 0,00 0,00 14,81
Кожухарци 4 0 4 0 0 0 0 Кожухарци 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Котлари 70 68 0 Котлари 97,14 0,00
Красино 67 0 67 0 0 0 0 Красино 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Къклица 90 88 0 0 Къклица 97,77 0,00 0,00
Крумовград 5070 2483 961 3 30 82 1511 Крумовград 48,97 18,95 0,05 0,59 1,61 29,80
Лещарка 202 0 202 0 0 0 0 Лещарка 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Лимец 57 8 0 0 48 Лимец 14,03 0,00 0,00 84,21
Луличка 226 204 0 0 21 Луличка 90,26 0,00 0,00 9,29
Малка Чинка 77 75 0 0 Малка Чинка 97,40 0,00 0,00
Малко Каменяне 48 13 30 0 0 0 5 Малко Каменяне 27,08 62,50 0,00 0,00 0,00 10,41
Малък Девесил 357 25 0 0 330 Малък Девесил 7,00 0,00 0,00 92,43
Метлика 121 0 121 0 0 0 0 Метлика 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Морянци 117 0 116 0 0 0 1 Морянци 0,00 99,14 0,00 0,00 0,00 0,85
Овчари 142 141 0 0 Овчари 99,29 0,00 0,00
Орех 327 319 0 0 2 Орех 97,55 0,00 0,00 0,61
Орешари 0 0 0 0 0 0 0 Орешари 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Падало 20 0 20 0 0 0 0 Падало 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Пашинци 463 452 0 0 6 Пашинци 97,62 0,00 0,00 1,29
Пелин 504 0 504 0 0 0 0 Пелин 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Перуника 40 0 40 0 0 0 0 Перуника 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Подрумче 388 0 386 0 Подрумче 0,00 99,48 0,00
Полковник Желязово 601 93 306 0 23 56 123 Полковник Желязово 15,47 50,91 0,00 3,82 9,31 20,46
Поточарка 137 8 83 13 0 0 33 Поточарка 5,83 60,58 9,48 0,00 0,00 24,08
Поточница 258 0 258 0 0 0 0 Поточница 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Раличево 100 0 100 0 0 0 0 Раличево 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Рибино 69 0 69 0 0 0 0 Рибино 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Рогач 291 4 285 0 0 Рогач 1,37 97,23 0,00 0,00
Ручей 39 0 39 0 0 0 0 Ручей 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Самовила 72 70 0 0 Самовила 97,22 0,00 0,00
Сбор 0 0 0 0 0 0 0 Сбор 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Синигер 43 0 43 0 0 0 0 Синигер 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Скалак 41 0 41 0 0 0 0 Скалак 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Сладкодум 2 0 Сладкодум 0,00
Сливарка 334 0 332 0 0 Сливарка 0,00 99,40 0,00 0,00
Стари чал 49 48 0 0 Стари чал 97,95 0,00 0,00
Стражец 8 7 0 0 Стражец 87,50 0,00 0,00
Странджево 587 18 554 0 11 Странджево 3,06 94,37 0,00 1,87
Студен кладенец 122 3 118 0 0 Студен кладенец 2,45 96,72 0,00 0,00
Сърнак 131 6 121 0 0 0 4 Сърнак 4,58 92,36 0,00 0,00 0,00 3,05
Тинтява 27 0 27 0 0 0 0 Тинтява 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Токачка 265 263 0 0 Токачка 99,24 0,00 0,00
Тополка 66 0 66 0 0 0 0 Тополка 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Хисар 13 0 13 0 0 0 0 Хисар 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Храстово 55 0 55 0 0 0 0 Храстово 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Чал 46 27 19 0 Чал 58,69 41,30 0,00
Черничево 346 308 27 0 0 5 6 Черничево 89,01 7,80 0,00 0,00 1,44 1,73
Чернооки 68 6 61 0 0 0 1 Чернооки 8,82 89,70 0,00 0,00 0,00 1,47

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране

Литература

редактиране

Външни препратки

редактиране