Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Крушовица.

Кру̀шовица е село в Северозападна България, област Враца, община Мизия.

Крушовица
Общи данни
Население 1592 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 50,49 km²
Надм. височина 63 m
Пощ. код 3349
Тел. код 09164
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 40200
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Мизия
Виолин Крушовенски
(НДСВ, РБ)
Кметство
   - кмет
Крушовица
Илия Илиевски
(независим)

ГеографияРедактиране

Село Крушовица се състои от две части: Старо село и Ново село. През селото минава река Скът, която е малка река, но в миналото е давала много риба и миди (скойки) на селяните от селото.

ИсторияРедактиране

Селото се споменава в турски регистри от 1579 г. с името Корушувиче и от 1673 г. с името Куршувиче. В местностите „Бряста“ и „Възович“ са открити останки от тракийски и антични поселения, а на югоизток от селото и от ранносредновековни селища.

При избухването на Балканската война двама души от Крушовица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

В 1896 година е построена църквата „Света Троица“ от майсторите Дено и Къно Денови от Трявна. Иконописта и дърворезбата в храма са дело на дебърските майстори Велко Илиев и Мирон Илиев.[2]

Известни личностиРедактиране

  • Иван Митев (1924 – 2006) – български лекар, откривател на шестия сърдечен тон
  • Атанас Александров (Герчо) (1917 – 1944), български партизанин
  • Корнелия Нинова – български политик от БСП
  • Александър Миланов – експерт по корпоративни комуникации, роден през 1983 година в София, но прекарва значителна част от детството си в с. Крушовица. В периода 1997 – 1999 година завършва основното си образование в ОУ „Христо Ботев“. Занимава се активно с правозащитна дейност.
  • Христо Младенов е български футболист и треньор по футбол. Роден е на 7 януари 1928 г., починал на 24 август 1996 г Играе в Ботев (Монтана), Спартак (Враца) и БЕАЦ (Унгария).

Завършил е Висше физкултурно образование в Будапеща. Треньор на Спартак (Плевен) през 1954 г., Левски през 1964, 1980 и 1981 г., Спартак (София) през 1960/1961 г., Берое от 1970 до 1972 и през 1975 г., Славия от 1978 до 1980 г. (носител на купата през 1980 г.), Феиренсе, Белененсеш и Сливен.

Треньор е на националния отбор от 1972 до 1974 г. (включително на СП-74), през 1976 – 1977 г. и през 1986 – 1987 г. – общо в 50 мача. Спокоен, уравновесен и хладнокръвен наставник, който залага на дисциплината.

БележкиРедактиране

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.855.
  2. Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.