Отваря главното меню

Мирон (Мирче) Илиев е български иконописец от Възраждането, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Мирон Илиев
български иконописец
Роден
Починал
Ктиторски надпис от Осоговския манастир: „...Из руки Зографа Мирона Илиев и Авраама Дичов Зограф и Григориа Зограф. Деберско окружие от село Тресанче. 1884 октомврия 10 ден“
Стенопис от „Свети Георги“ в Реселец, 1894 г.

БиографияРедактиране

Роден е в голямото мияшко село Тресонче, Дебърско. Братята му Нестор Илиев и Велко Илиев също са зографи.[1]

Заедно с Димитър Папрадишки и с иконописците от Тресонче Григор Петров и Аврам Дичов от Дебърската школа изписва църквата в Осоговския манастир.[2]

Илиев работи с Аврам Дичов, Григор Петров и Петър Новев в 1885 година в „Свети Никола“ в Ранковце.[3] Там оставят надписа „Рукою Амраама Дичовъ и Миронъ Илиевъ, и Григориа Петровъ зографъ Тресанчани, Дебрали. 1885 маиа 8.“[4]

През 1886 година пристига, вече като обучен образописец, с най-големия си брат Нестор в Княжество България и се заселва в Оряхово, откъдето често ходи да работи във Влашко.[1] Мирон Илиев работи най-активно във Влахия и развива най-широка дейност през 70-те до 90-те години на XIX век.[5] През 1889 година изписва цялата църква „Свети Николай“ – стенописи и икони в село Крънджени.[1] Връща се в Оряхово, но отново заминава за Влашко и заедно с Григор Пачаров работи в църквата в корабийската махала Валя Сяка.[1] През лятото на същата година се връща в Тресонче, но на есен работи в „Свети Николай“ в Куманка, Каракалско заедно с брат си Велко и калфата му Саве Попбожинов. Ктитор на украсата на църквата със 75 наполеона е Паун Чок и Мирон Илиев му прави портрет на стената.[1] През пролетта на 1890 година Мирон Илиев се връща в Оряхово, откъдето с Григор Пачаров заминават за Македония.[1] А Велко Илиев, Саве Попбожинов и Мелетий Божинов изрисуват църквата в село Катен.[1] През есента Мирон и Григор се връщат и заедно с другите трима заминават за Влашко и изписват църквата „Свети Николай“ в село Вълчели.[1]

През 1892 година Мирон Илиев, Мелетий Божинов и Григор Пачаров рисуват църквата на село Пражба, Каракалско. След завръщането си рисуват в църквата „Света Петка“ на Селановци, Оряховско.[1] В 1893 година работи в „Свети Георги“ в Луковит с помощниците си[1] и Максим Ненов.[4] Там изписват купола и поправят икони.[1]

През есента на 1893 година тайфата на Мирон Илиев работи в „Света ТроицаКарлуково. Работят в „Света Троица“ в Мездрея (1893) и в „Свети Атанасий“ в Галатин, където иконите не са подписани. По-късно Мирон Илев работи в старата църква „Свети Георги“ в Оряхово, където преправя лозите, позлатява резбите и рисува стенописи.[1]

През есента на 1894 година Мирон, Мелетий и Саве отиват в Червен бряг, а Велко и Григор след като завършват работата в църквата „Свети Спас“ в Бутан, се присъединяват към тях и рисуват икони и стенописи в Червен бряг. След това Мирон Илиев работи с тайфата си в Реселец и изрисува всички икони и стенописи в църквата „Свети Георги“. На следната 1895 година работят в „Успение Богородчно“ в Габаре и после се връщат у дома в Дебърско. На следната година отново са в Оряхово и работят икони за различни църкви.[1] Около 1896 година заедно с брат си Велко Илиев прави иконописта и дърворезбите в църквата „Света Троица“ в Крушовица, Врачанско, построен в същата година.[6]

В 1897 година работят в църквата „Света Троица“ на село Радиненец[1][7] и обикалят из Плевенско.[1]

На следната 1898 година Мирон Илиев, Велко Илиев, Григор Пачаров и Мелетий Божинов рисуват в църквата на Бреница „Възнесение Господне“ и в „Свети Четиридесет мъченици“ в Липен. В 1899 година работят в църквата на Криводол „Света Троица“, а на следната 1900 – в „Успение Богородично“ в Малорад. В 1902 година Мирон заедно със сина си Апостол Миронов рисува икони в Слатина. Апостол Миронов по-късно става свещеник и е убит в 1913 година.[1]

Мирон Илиев умира в 1914 година в Лом.[1][5]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 204.
  2. Осоговски манастир „Св. Йоаким Осоговски“. svetimesta.com. Посетен на 15 януари 2014 г.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 188.
  4. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 189.
  5. а б Стоименов, Стоян. Традиция и нови черти в българското изкуство. София, БАН, 1976. с. 137.
  6. Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
  7. Село Обнова. // Община Левски. Посетен на 5 април 2014.