Ксенофон Пеонидис (на гръцки: Ξενοφών Παιονίδης) е гръцки архитект и революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век. Пеонидис е последовател на неокласицизма и еклектика и творбите му формират новия архитектурен образ на столицата на Македония Солун, особено след като градът е освободен от гръцката армия през 1912 година.

Ксенофон Пеонидис
Ξενοφών Παιονίδης
гръцки архитект
Роден
1863 г.
Починал
1933 г. (70 г.)
Националност Гърция
Учил вМюнхенски технически университет
Архитектура
Стилнеокласицизъм, еклектика
Ксенофон Пеонидис в Общомедия

Биография редактиране

Ксенофон Пеонидис е роден в 1863 година в халкидическото село Фурка, тогава в Османската империя, но семейството му е от Воден. Учи в Политехническия университет в Атина. След това продължава обучението си в Мюнхенския политехнически институт. Завръща се в Солун в 1892 година, където става видна фигура сред гръцката общност в града. Пеонидис е общински съветник при Осман Саид бей.[1]

Присъединява се към гръцката пропаганда и действа срещу българските чети на ВМОРО. Пеонидис е страстен ловец и тъй като е известен архитект спокойно редовно посещава селата в района на Ениджевардарското езеро и ловува патици. Езерото е основно поле за сблъсък на българските и гръцките чети в региона. След всеки негов лов прави топографически чертежи по памет с обозначаване на бреговите постове, укрепленията и комуникациите на българите и ги изпраща чрез гръцкото консулство на командирите на гръцките чети в района на езерото. За своята дейност Пеонидис е награден с орден от гръцката държава.[2]

След като Солун влиза в Гърция, Пеонидис продължава да е общински съветник при кмета Константинос Ангелакис. Избиран е за депутат от Халкидики и е куратор на солунските училища и сиропиталището „Папафис“. Работи като директор на общинската техническа служба и е в ръководството на спортния клуб Ираклис.[1]

Ксенофон Пеонидис умира от инфаркт, който получава докато обядва с монасите в манастира „Света Анастасия Узорешителница“ през май 1933 година. Погребан е в гробището Свето Благовещение (Евангелистрия) в Солун.[3][4]

Творчество редактиране

 
Сградата на областна единица Сяр
 
Вила Мордох, бившата вила на Сейфула паша

Сред най-значителните работи на Пеонидис е сиропиталището „Папафис“, характерен образец на класицизма, построен в периода 1894 – 1904 година с пари на живелия на Малта солунчанин меценат Йоанис Папафис и на болницата „Свети Димитър“ от гръцката община, чието строителство довършва в 1903 година.[5] Сред работите му са и Градското училище „Йоанидис“, днешното 40-о начално училище, Градското училище „Аналипси“, Централното градско училище и стоата на Свети Мина. Освен обществени здания Пеонидис проектира и жилищни: Хадзилазаровата къща, дома на Хасан бей Прищина, сегашното Училище за слепи, Вилата на Сейфула паша, сегашната Вила „Мордох“, Вилата „Салем“ на юриста Емануил Салем, където по-рано е италианското консулство, Неделковата къща на лекаря Йоанис Неделкос, сегашното Светогорско огнище, и стоата на Пелософ (Старата поща).[6] Дело на Пеонидис е и сградата на Солунското благотворително мъжко общество.[1] Пеонидис е архитект на неокласическата сграда на историческата хирургическа клиника на доктор Йоанис Куфас, която заедно с наблизо намиращата се Хадзидимулова къща на архитекта Димитриос Филизис образува хармоничен ансамбъл. Сградата на клиниката има колони на балконите на първия и втория етаж и триъгълен фронтон.[7][8]

По проекти на Пеонидис е построена гимназията в град Полигирос, началните училища в Епаноми, Сухо, Василика, Ормилия, Никити, Партенонас, Врастама, Касандрия, Сикия и други. От него е построено и църковното училище в манастира „Света Анастасия“, църквата „Свети Антоний Нови“ в Бер и конаците в Сяр и Битоля. Проектът му за Синодален дворец в Иверския манастир не се реализира поради избухването на Първата световна война.[9]

Бележки редактиране

  1. а б в Κωνσταντινίδης, Γεώργιος. Πρόσωπα της τουρκοκρατούμενης Θεσσαλονίκης // Αφιέρωμα, Εφημερίδα Μακεδονία. 07. 02. 2016. σ. 4.
  2. ΞΕΝΟΦΩΝ ΠΑΙΟΝΙΔΗΣ – ΑΡΧΙΤΕΚΤΩΝ & ΓΕΡΟΥΣΙΑΣΤΗΣ ΑΠΟ ΤΗΝ ΦΟΥΡΚΑ ΧΑΛΚΙΔΙΚΗΣ (1863 – 1933) // Κασσάνδρα Χαλκιδική. Архивиран от оригинала на 2013-09-29. Посетен на 9 октомври 2013 г.
  3. Αφιέρωμα: Ξενοφών Παιονίδης, ο αρχιτέκτονας του κλασικισμού, архив на оригинала от 26 април 2014, https://web.archive.org/web/20140426202919/http://gohalkidiki.com/el/xenofon-paionidis/, посетен на 25 септември 2014 
  4. Εφημερίδα Αγγελιοφόρος, Κυριακή 12 Δεκεμβρίου 2004.
  5. Παπάφειο Ίδρυμα // Посетен на 9 октомври 2013 г.
  6. Peonidis Xenofondas – Παιονίδης Ξενοφώντας // Radamanth. Архивиран от оригинала на 2014-06-23. Посетен на 9 октомври 2013 г.
  7. Μέγαρο Χατζηδημουλά // Thessaloniki Architecture. Посетен на 17 юни 2015.
  8. Το μέγαρο Χατζηδημούλα και οι περίφημες ξυλόσομπες «Νόρμα» // ThessMemory, 3 януари 2017. Посетен на 25 март 2018.
  9. Αφιέρωμα: Ξενοφών Παιονίδης, ο αρχιτέκτονας του κλασικισμού // Αγγελιοφόρος, 12 декември 2004 г. Архивиран от оригинала на 2014-04-26. Посетен на 9 октомври 2013 г.