Кършалево е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]

Кършалево
Общи данни
Население0 души[1] (15 декември 2023 г.)
0,0155 души/km²
Землище6,464 km²
Надм. височина783 m
Пощ. код2563
Тел. код?
МПС кодКН
ЕКАТТЕ40991
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)

География редактиране

Село Кършалево се намира в планински район, в Географска област Каменица. Разположено е в Чудинската планина, по левия южен долинен склон на река Бистрица, югоизточно от връх Излак /1105 м/. Надморска височина при жп спирката - 680 м, махала Паунова - 780-860 м, при билото до черквата - 1056 м.

Малка част, 6 къщи и общоселски гори, са по десния склон на р. Бистрица, в Лисец планина.

През землището на селото минава жп линията Кюстендил – Гюешево. Спирка Кършалево съществува от 1946 г. и е на 15 км от гр. Кюстендил.

Жп линията е единствената връзка на селото с Кюстендил.

Селото отстои на 19 км северозападно от Кюстендил по пътя през селата Соволяно и Мазарачево, махала Църна река.

Селото не е типично каменишко - орографски и хидрографски е към Каменица, но административната му принадлежност, транспортните връзки, пощенските и медицински услуги, прогимназиалното

образование винаги са били към селата Соволяно и Ломница, които са извън Географска област Каменица

Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Кръстовска, Златова, Паунова, Джорджанова, Шаровци, Торляци, Пилища, Босачка, Механджийска, Шипочка, Таскова, Маджовска - всички на левия склон

и Илиини - на десния склон. Има и няколко подмахали с названия на разселили се фамилии.

Климат: умерен, преходно-континентален, с полупланински характер.

Името на селото идва от думата „кършаль“ (диал.): стръмно място, стръмнина, сипей, място което се рони, кърши се.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ломница (1883 – 1934), община Долно Уйно (1934 – 1946), община Ломница (1946 – 1958), община Драговищица (1958 – 1961), Долно Уйно (1961 – 1978), Селищна система Драговищица (1978 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1] През последните години селото се обслужва от кметския наместник

на село Мазарачево.

Население редактиране

От 2020 г. насам няма нито един целогодишно живеещ.

Година 1866 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 83 154 250 344 382 370 289 156 83 58 7

История редактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

През 1866 т.са регистрирани 13 домакинства с 83 жители.

В края на XIX век Кършалево има 2476 дка землище (1305 дка гори, 1112 дка ниви, 30 дка градини, 29 дка естествени ливади). Основен поминък е животновъдство. Развити са домашните занаяти, има 3 воденици

на река Бистрица. Имало е шивач, ковач, дърводелец. Част от мъжете са били сезонни работници в Кюстендил, Перник и София. Много домакинства се изселват в Североизточна България.

Църква „Свети Атанасий“, 1922 г

Построено е начално училище в Паунова махала (1902). Закрито е през 1965 г. Сградата е на надморска височина 805 м. Тя е в сравнително добро състояние . Прогимназия са учили в Ломница или Соволяно.

Открити жп.спирка (1946) и магазин (1955 - 1991/).

През 1958 г. Кършалево, заедно със селата Ломница, Ивановци, Чудинци и Режинци, създават ТКЗС „Балкан" с център Ломница, което по-късно преминава към ДЗС Кюстендил, а от 1979 г. е в състава на АПК, с. Драговищица.

След промените през 1991-1992 г. се извършва ликвидация, земята се връща на техните сбственици или наследници. Последва запустяване и обезлюдяване. Рамножават се на воля диви прасета, които разорават

ниви, пътеки, поляни, дори и дворовете на къщите. Лишеи заразяват церовата дъбова гора и старите овощни дървета.

Електрифицирано (1971)

Махалите са водоснабдени от местни източници /1970-1971/.

Районът е екологично чист.

Религии редактиране

Село Кършалево принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности редактиране

  • Църква „Свети Атанасий“. Построена е през 1922 г. Намира се на 1,7 км северозападно от гробищата, в местността „Свети Атанас., върху било на рид на надм.височина 1056 м. От западната й страна има голям дъб.
  • Прави се служба на Кръстовден.
  • Оброк „Свети Илия“. Намира се на около 150 м. северозападно от гробищата, в местността „Мацин камък“ при Паунова махала. Върху струпване от камъни е поставен античен жертвеник с височина 1,45 м.

Редовни събития редактиране

  • Събор с курбан – на Кръстовден, при църквата. Макар и със закъснение един век, през 2018 г., когато се провежда общоселския събор, до църквата е откритп паметник на загиналите от войните от селото.
  • Курбани на Мала Богородица, Спасовден, Свети Дух и Свети Прокопий – в двора на училището.

Литература редактиране

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.334 – 339;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.82, 87, 139;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.26 – 27;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с. 116 – 118;
  • Анастасов, Благой. Статия за село Кършалево в интернет, юни 2015 г.

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 334.