Кършалево е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

Кършалево
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 6,464 km²
Надм. височина 783 m
Пощ. код 2563
Тел. код ?
МПС код КН
ЕКАТТЕ 40991
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)

ГеографияРедактиране

Село Кършалево се намира в планински район, в географската област Каменица, по стръмните склонове на Чудинската планина, южно от връх Излак, по левия долинен склон на река Бистрица, на жп линията Кюстендил – Гюешево, на 17 км (по жп линията) северозападно от гр. Кюстендил.

Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Кръстовска, Златова, Паунова, Джорджанова, Шаровци, Торляци, Пилища, Босачка, Механджийска, Шипочка, Таскова, Маджовска и Осое.

Климат: умерен, преходно-континентален.

Името на селото идва от думата „кършаль“ (диал.): стръмно място, стръмнина, сипей, място което се рони, кърши се.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ломница (1883 – 1934), община Долно Уйно (1934 – 1946), община Ломница (1946 – 1958), община Драговищица (1958 – 1961), Долно Уйно (1961 – 1978), община Драговищица (1978 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

НаселениеРедактиране

Година 1866 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 83 154 250 344 382 370 289 156 83 58 9

ИсторияРедактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

През 1866 т.са регистрирани 13 домакинства с 83 жители.

В края на XIX век Кършалево има 2476 дка землище (1305 дка гори, 1112 дка ниви, 30 дка градини, 29 дка естествени ливади). Основен поминък е животновъдство. Развити са домашните занаяти, има 3 воденици на река бистрица. Част от мъжете работят като сезонни работници в Кюстендил, Перник и София. Много домакинства се изселват в Североизточна България.

Построени са училище (1902) и църква „Свети Атанасий" (1922).

След 9 септемри 1944 г. се откриват жп.спирка (1946) и магазин (1955).

През 1958 г. Кюршалево заедно със селата Ломница, Ивановци и Чудинци създават ТКЗС „Балкан", което по-късно преминава в ДЗС, а от 1979 г. е в състава на АПК, с. Драговищица. Електрифицирано (1962) и водоснабдено. Жп.връзка с Кюстендил.

Активни миграционни процеси.

РелигииРедактиране

Село Кършалево принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране

  • Църква „Свети Атанасий“. Построена е през 1922 г. Намира се на 1,7 км северозападно от гробищата, в местността „Свети Атанас“., върху било на рид на надм.височина 1056 м. От западната и страна има голям дъб. Прави се служба на Кръстовден.
  • Оброк „Свети Илия“. Намира се на около 150 м. северозападно от гробищата, в местността „Мацин камък“ при Паунова махала. Върху струпване от камъни е поставен античен жертвеник с височина 1,45 м.

Редовни събитияРедактиране

  • Събор с курбан – на Кръстовден, при църквата.
  • Курбани на Мала Богородица, Спасовден, Свети Дух и Свети Прокопий – в двора на училището.

ЛитератураРедактиране

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.334 – 339;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.334;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.82, 87, 139;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.26 – 27;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с. 116 – 118;

Външни препраткиРедактиране