Леки крайцери тип „Нагара“

Нагара (на японски: 長良型軽巡洋艦) са серия леки крайцери на Императорските ВМС на Япония. В началото са класифицирани като крайцери 2-ри ранг, фактически се използват като лидери на флотилиите разрушители.

Леки крайцери тип „Нагара“
長良型軽巡洋艦
Лекият крайцер „Нагара“
Флаг Япония
Клас и типЛеки крайцери от типа „Нагара“
Следващ типЮбари
Предшестващ типЛеки крайцери тип „Кума“
ПроизводителМорски арсенал в Сасебо и др., Япония.
Планирани6
Построени6
В строеж1920 г. – 1924 г.
В строй1920 г. – 1945 г.
Загуби6
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост5659 t (стандартна);
7203 t (пълна)[1]
Дължина162,2 m
Дължина по водолинията
158,5 m[1]
Ширина14,2 m
Газене4,8 m
Броняпояс: 63 mm (38+25,4);
палуба: 28,6 mm;
щитове ГК: 20 mm;
бойна рубка: 51 – 26 mm[2]
Задвижване4 парни турбини Mitsubishi-Parsons-Gihon
(на „Кину“ – Brown-Curtis);
12 водотръбни котли Kampon
Мощност90 000 к.с. (67,1 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост36 възела
(67 km/h)
Далечина на
плаване
6000 морски мили при 14 възела ход;
Запас гориво: 350 t въглища, 1260 t нефт
Екипаж450 души
Кръстени в чест на:река Нагара на остров Хоншу
Въоръжение
Артилерия7x1 140 mm
Зенитна артилерияПървоначално:
2x1 76 mm;
2x1 6,5 mm картечници Тип 3
Минноторпедно
въоръжение
4x2 610 mm ТА;
16 торпеда Тип 8;
48 мини
Самолети1 катапулт;
1 изтребител Тип 10
Леки крайцери тип „Нагара“ в Общомедия

Модификация на типа „Кума“ с 610 mm торпедни апарати. В периода 1920−1925 г. в Сасебо, Нагазаки, Урага и Кобе са построени шест кораба. Активно участват във Втората световна война, в хода на която са потопени в пълен състав.

Конструкция редактиране

 
Схема на артилерията и бронирането.
 
Лекият крайцер „Абукума“.

Представители на проекта редактиране

Име Построен в Заложен Спуснат на вода Въведен в експлоатация Съдба
Нагара (長良) Морски арсенал, Сасебо 9 септември 1920 г.[3] 25 април 1921 г.[3] 21 април 1922 г.[3] Торпилиран от американската подводница „Крокер“ (USS Croaker (SS-246)) на прехода от Кагошима за Сасебо на 7 август 1944 г.
Исудзу (五十鈴) Корабостроителница на „Урага“, Урага 10 август 1920 г.[3] 29 октомври 1921 г.[3] 15 август 1923 г.[3] Торпилиран от американски подводници при остров Сумбава на 7 април 1945 г.
Натори (名取) Корабостроителница на „Мицубиши“, Нагазаки 14 декември 1920 г.[3] 16 февруари 1922 г.[3] 15 септември 1922 г.[3] Торпилиран от американската подводница „Хардхед“ на 19 август 1944 г.
Юра (由良) Морски арсенал, Сасебо 21 май 1921 г.[3] 15 февруари 1922 г.[3] 20 март 1923 г.[3] Потопен от американската палубна авиация при Соломоновите острови на 25 октомври 1942 г.
Абукума (阿武隈) Корабостроителница на „Урага“, Урага 8 декември 1921 г.[3] 16 март 1923 г.[3] 26 май 1925 г.[3] Потопен в сражението в пролива Суригао на 26 октомври 1944 г.
Кину (鬼怒) Корабостроителница на „Кавасаки“, Кобе 17 януари 1921 г.[3] 29 май 1922 г.[3] 10 ноември 1922 г.[3] Потопен от американската палубна авиация в море Висаян на 26 октомври 1944 г.

Източници редактиране

Литература редактиране

  • Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1997, 882 с. ISBN 1-86176-058-2.
  • Иванов С. В. Лёгкие крейсера Японии. Белорецк, Нота, 2005, 156 с.
  • Михайлов А. А. Лёгкие крейсера Японии. 1917 – 1945 гг. Санкт-Петербург, 2005, 120 с.
  • Патянин С., Дашьян А., Балакин К., Барабанов М., Егоров К. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. Москва, Яуза, ЭКСМО, 2007, 352 с.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Нагара““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​