Петър Драгоев е сред големите български преводачи от италиански език. Превел е произведенията на някои от най-значимите автори на италианската литература като Николо Макиавели, Алесандро Мандзони, Едмондо де Амичис, Корадо Алваро, Джузепе Томази ди Лампедуза, Алберто Моравия, Чезаре Павезе, Итало Калвино и др.

Петъл Драгоев
Роден12 ноември 1904 г.
Починал1990 г. (85 г.)
Професияпреводач
Националност България
НаградиОрден "Кирил и Методий"

Биография

редактиране

Петър Драгоев Драгоев е роден през 1904 година в село Катунище, Сливенска област. Завършва търговска гимназия. Следва две години агрономство в Перуджа, Италия. Завършва дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет за политически и стопански науки в София, (днес УНСС). От 1923 година превежда от френски, руски и главно от италиански език.

След 9 септември 1944 г. Петър Драгоев работи като редактор в кинематографията.

Публикува статии в литературни издания, както и собствени творби.

Дълги години поддържа близко приятелство с музиколога Константин Константинов.[1]

Собствени произведения

редактиране
  • „Николо Макиавели. Живот, личност, творчество“, 1932
  • „Делото на един голям италиански критик (Ренато Сера)“, 1938
  • „Смях и мъдрост. Мисли, парадокси и приумици от цял свят“, 1941
  • „Моите разговори с Екатерина Каравелова“, 1996, 1997

Източници

редактиране