Отваря главното меню

Лѐсидрен е село в Северна България, област Ловеч, Община Угърчин.

Лесидрен
Общи данни
Население 1014 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 92,593 km²
Надм. височина 441 m
Пощ. код 5520
Тел. код 06920
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 43325
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Угърчин
Станимир Петков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Лесидрен
Борис Нешев
(БСП)
Лесидрен в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Лесидрен се намира в планински район, на северните склонове на Васильовската планина, която е част от северния дял на Средна Стара планина, североизточно от град Тетевен и северозападно от Шипковски минерални бани. Най-близки градове са Ловеч, Троян и Угърчин.

Над селото се намират върховете Васильов (1495 м.), Стъргон (1425 м.), Койнец (1155 м.) и други. Разположен в красиво балканско дефиле, на надморска височина от 420 до над 500 м, Лесидрен има землище с различен скален състав: червен пясъчник и черни каменни въглища, конгломерати, варовици. В подземните пластове се срещат и черни каменни въглища. В наносите на реката са намерени камъни със сребърни остатъци. Предполага се, че в подземните пластове има сребърна руда.

Климатът е с мека зима и прохладно лято. Средно-годишните валежи са от 750 до 900 л на m². Ветровете духат главно от югозапад и североизток, но има и местен вятър „вечерника“, който духа само от през лятото. Растителността е богата и разнообразна. Южните склонове са обрасли с букови, дъбови и габрови гори. Има и иглолистни гори. Карстовият релеф е подходящ за развитие на алпинизъм.

РелигииРедактиране

Православно християнство.

Православният храм „ СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ” е построен в с.Лесидрен през 1859 г. Ръководител на строежа е бил майстор Божко Станков от Трявна, махала Хитровци.

Църквата е трикорабна постройка с три свода, с притвор, балкон и една полукръгла апсида с две спомагателни ниши в източната страна. Градежът е масивен, здрав, изпълнен от дялани, но не еднакво големи, блокове от характерния за района червен пясъчник.

Камбанарията се състои от четири етажа и е строена около 1943 – 44 г. Долепена е в средата на западната фасада, като трите етажа са тухлени, а последния – дъсчен, който излиза над височината на църквата.

Вътре храмът е украсен частично със стенописи, които са реставрирани изцяло през 2017 г. Стенописната украса е положена 10 години след построяването на църквата от троянският зограф Пенчо х.Найденов, подпомогнат от сина си Христо.

Иконостасът на храма е украсен само с живопис. Хоризонтално се състои от пет декоративни пояса, а във вертикално отношение от единадесет иконни полета. Царските двери са изцяло рисувани.

В църквата има и два целовални иконостаса с икони на Свети Георги и Свети Илия.

Храмът е типичен градеж за тревненските майстори строители от втората половина на 19 век и съхранява уникални художествени произведения, което го прави паметник на културата, и като архитектурен паметник и на изобразителното изкуство от 1975 г.

Редовни събитияРедактиране

  • Празник на Лесидрен / Събор – съботата и неделята след църковния празник Свети Дух, втората половина на месец юни.

ЛичностиРедактиране

 
Женска носия от Лесидрен, експонат на Тетевенския исторически музей
 
Мъжка носия от Лесидрен, експонат на Тетевенския исторически музей
Родени в Лесидрен
  • Въло Радев (1923 – 2001), режисьор и сценарист
  • Петър Дочев (1934 – 2005), художник
  • Бано Войвода и неговата чета – страшилище за местните турски бейове в средата на 19 век.
  • Въло Банов – син на Бано Войвода и член на местния революционен комитет, основан от Васил Левски.
  • Свещеник Михаил Попатанасов – председател на Лесидренския революционен комитет, основан от Левски.
  • Тодор Комитски (Комитото) и Цеко Цеков – опълченци в Руско-Турската война (1877 – 1878).
  • Капитан Димитър Муенски – ротен командир в 42-ри пехотен полк към елитната 1-ва Софийска дивизия (Железните шопи). Участник в славните боеве в Поморавието (днес Сърбия), Добруджа и Македония през Първата Световна Война (1914 – 1918). Загива на Македонския фронт в края на войната. Рядкост е такъв висок военен чин, какъвто е капитанът (особено тогава), да бъде убит на фронтовата линия. Няма точни сведения около неговата смърт. Говори се, че умира от раните си получени докато води своите войници в прословутите български атаки „На нож“.
  • Али Алиев Юсеинов – редник от Българската армия, убит на 1 септември 1917 година край село Беранци, Северна Македония.[1]
  • Панко Райков Цоков (1883 – 1928) – кмет на Лесидрен през 20-те години на 20 век. Заедно с тогавашния местен общински съвет, полагат основите за просперитета на Лесидрен (икономически и демографски) през 30-те години на миналия век.


ДругиРедактиране

Остров Лесидрен край остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Лесидрен.[2]

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Агенция „Фокус“. Беранци: Войнишки паметник. // {{{journal}}}. 13 април 2009. Посетен на 13 април 2009.
  2. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Lesidren Island.