Летище Манчестър

Летище Манчестър е летището в Манчестър, Централна Англия. Намира се на 13,9 километра югозападно от центъра на града. За 2015 година то е третото най-натоварено летище във Великобритания по брой превозени пътници. То е второто летище след Лондон „Хийтроу“ с 2 писти с дължина над 3000 метра. Аеропортът е свързан с 225 други посредством полети. Площта, която заема е 560 хектара.

Летище Манчестър
Manchester Airport.jpg
IATA: MANICAO: EGCC
Данни
Тип летище частно
Собственик Manchester Airports Group
Оператор Manchester Airport Plc
Обслужва Голям Манчестър
Манчестър
Местоположение Манчестър, Великобритания
Надм. височина 257 ft / 78 m
Координати 53°21′14″N 002°16′30″E / 53.35389° с.ш. 2.27500° и.д. / 53.35389; 2.27500Координати: 53°21′14″N 002°16′30″E / 53.35389° с.ш. 2.27500° и.д. / 53.35389; 2.27500
Уебсайт www.manchesterairport.co.uk
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
05L/23R 10 000 3048 бетон
05R/23L 10 007 3050 бетон
Статистика (2015)
Пътници общо 23 136 047 Повишение
Летище Манчестър в Общомедия

Летището официално отваря врати на 25 юни 1938 година. Първоначално е именувано Летище Рингуей, по време на Втората световна война, като RAF Ringway и е било база за Кралските военновъздушни сили. Летището е притежание и се оперира от Manchester Airports Group (MAG).

През 2019 година аеропортът е обслужил над 29.4 милиона пътници въпреки капацитета от 50 милиона. Причината за недостигане на капацитета е, че летището може да обслужи 61 самолета на час.

ИсторияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Летище Манчестър, познато още като Летище Рингуей (в миналото) е започнато да се изгражда на 28 ноември 1935 година, отворено е частично юни 1937 година и изцяло пуснато в експлоатация на 25 юни 1938 година. Намира се в община Рингуей, северно от квартал Уилмслоу.

По време на Втората световна война е било база за Кралските военновъздушни сили. На него са се обучавали парашутисти и е било важна милитарна база. След войната летището уголемява размерите си. Летището е едно от най-натоварените в световен мащаб за редица години и второ след Лондон „Хийтроу“ в Европа.

През 1972 година магистрала M56 е пусната в експлоатация и облекчава трафика до летището. През 1993 година е пусната и жп гара в близост до летището. 8 години по-късно е построена и новата втора писта.

Терминали и дестинацииРедактиране

Актуално към февруари 2020 година. [1]

Терминал 1Редактиране

 
Залата за заминаващи на Терминал 1
 
Emirates A380 (A6-EDI) каца на летище Манчестър
 
Etihad Airways Boeing 777-300ER излита от летище Манчестър

Терминал 1 се използва за планирани и чартърни полети. Това е най-големият терминал. Площта, която заема е 110 000 м2. Отворено е през 1962 година от Принц Филип, Херцог на Единбург. То е хъб за easyJet, Jet2.com и Thomas Cook Airlines. Терминалът има 2 кея, 29 стоянки, 15 от които и пътнически ръкави. Изход 12 е пригоден специално за A380, който се оперира от Emirates, от Дубай до Манчестър. Капацитетът на терминала е 11 милиона пътника годишно. Бъдещите планове на терминала са той да бъде разрушен през 2022 година.

Авиокомпания Град – Летище
  Aegan Airlines Атина
  Aer Lingus Дъблин, Корк
  Austrian Airlines Виена
  Brussels Airlines Брюксел
  easyJet Аликанте, Амстердам, Атина, Базел/Мюлхаус, Барселона Ел Прат, Белфаст, Берлин Тегел, Билбао, Бордо, Будапеща, Венеция, Верона, Виена, Гибралтар, Гранада, Джърси, Женева, Катания, Копенхаген, Краков, Ланцароте, Лисабон, Малага, Малта, Маракеш, Милано Малпенса, Мюнхен, Ница, Палма, Пафос, Париж Шарл дьо Гол, Пиза, Порто, Прага, Рейкявик, Рим Фиумичино, Солун, София, Тел Авив, Тенерифе – юг, Фаро, Фунчал, Хамбург, Хургада
  Emirates Дубай Интърнешънъл
  Etihad Airways Абу Даби
  Eurowings Дюселдорф
  Jet2.com Аликанте, Анталия, Барселона Ел Прат, Будапеща, Гран Канария, Инсбрук, Краков, Ланцароте, Лисабон, Малага, Малта, Палма де Майорка, Пафос, Прага, Рим „Фиумичино“, Тенерифе – юг, Фаро, Фуертевентура, Фунчал
  Lufthansa Мюнхен, Франкфурт
    Scandinavian Airlines Берген, Копенхаген, Орхус, Осло, Ставангер, Стокхолм „Арланда“
  Swiss International Air Lines Цюрих
  TAP Portugal Лисабон
  Turkish Airlines Истанбул
 
Покритата връзка между терминал 1 и 2

Терминал 2Редактиране

 
Самолети на Терминал 2

Терминал 2 се използва от много от останалите авиокомпании. Той отваря врати през 1993 година. Площта, която заема е 52 000 м2. Терминалът има 20 гишета, 14 от които са с ръкави. Терминалът е така проектиран и построен, че да има възможност за бъдещо разширяване. Капацитетът на терминала е 8 милиона души, като се очаква при евентуално разширение да нарасне до 25 милиона годишно. Терминалът е хъб за Monarch, Thomson Airways и Virgin Atlantic.

Авиокомпания Град – Летище
  Hainan Airlines Пекин
  Qatar Airways Доха
  Saudia Джеда
  Singapore Airlines Сингапур, Хюстън
  United Airlines Нюарк
  Virgin Atlantic Атланта, Барбадос, Ню Йорк, Орландо

Терминал 3Редактиране

 
Терминал 3

Терминал 3 отваря врати през 1989 година. Открит е от Принцеса Даяна, принцеса на Уелс. Първоначално е известен като „Терминал A“, и е преименуван няколко пъти преди да получи днешното си име – Терминал 3. Това се случва през 1998 година. Площта, която заема е 44 400 м2. Терминалът е хъб за British Airways. От него се изпълняват вътрешни и международни полети.

Авиокомпания Град – Летище
  Air France Париж „Шарл дьо Гол“
  American Airlines Филаделфия
  British Airways Билун, Лондон Сити, Лондон Хийтроу
  Flybe Абърдийн, Амстердам, Белфаст, Джърси, Дюселдорф, Единбург, Ексетър, Лион, Люксембург, Нюкий, Париж Шарл дьо Гол, Саутхемптън, Хановер, Щутгарт
  Iberia Express Мадрид
  KLM Амстердам
  Ryanair Агадир, Айндховен, Аликанте, Барселона Ел Прат, Берлин Шьонефелд, Болун, Болоня, Бордо, Братислава, Брюксел Шарлероа, Будапеща, Валенсия, Варшава Модлин, Венеция Тревизо, Вроцлав, Гданск, Гьотеборг, Дъблин, Жешов, Каркасон, Катовице, Кери, Киев – Бориспол, Копенхаген, Краков, Кьолн/Бон, Ланцароте, Лимож, Лисабон, Мадрид, Малага, Малта, Маракеш, Марсилия, Милано Бергамо, Милано Малпенса, Мурсия, Нант Наполи, Палма де Майрока, Париж Бове, Пиза, Порто, Прага, Рига, Рим Чампино, Сандефьорд, Севиля, Солун, Тенерифе – юг, Фуертвентура, Шанон,
  Vueling Барселона Ел Прат

СтатистикиРедактиране

 
Пистите

ПътнициРедактиране

 
Airbus A321-200 на Monarch Airlines рулира

Броят на пътниците на летището достига връхна точка през 2015 година, когато са обслужени над 23,1 милиона души. Това е с над 5% увеличение в сравнение с предходната (2014) година. Така летището в Манчестър се нарежда на 3-то място сред най-натоварените британски летища.

Най-натоварени дестинацииРедактиране

[2]

 
Боинг 787 Дриймлайнер на Thomson Airways рулира
Най-натоварените дестинации за 2018
Държава Летище Брой пътници
1   Нидерландия Амстердам Схипхол 1 035 37
2   Обединени арабски емирства Дубай Интернешънъл 1 000 214
3   Ирландия Дъблин 980 158
4   Испания Тенерифе – юг 798 954
5   Испания Аликанте 748 982
6   Испания Палма де Майорка 720 393
7   Великобритания Лондон Хийтроу 776 369
8   Франция Париж Шарл дьо Гол 477 743
9   Испания Малага 556 720
10   Германия Франкфурт 526 188

ОперацииРедактиране

 
Новата контролна кула

ПистиРедактиране

Пистите на летището са дълги съответно 3048 и 3200 метра. Там са кацали самолети от типовете: „Антонов Ан-225 МРИЯ“, „Антонов Ан-124 Руслан“, „Боинг B747-400“, „Боинг B747-300“, „Боинг B747-200“, „Еърбъс А380“, „Конкорд“ и мн. др.

Контролна кулаРедактиране

Новата контролна кула е отворена на 25 юни 2013 година. Висока е 60 метра и е втората най-висока контролна кула във Великобритания.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Manchester Airport“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.