Летище София

Летище София
	IATA: SOF – ICAO: LBSF
Данни
Тип летище	гражданско
Собственик	България
Оператор	Летище София ЕАД
Обслужва	София; Столична община
Местоположение	София, България
Хъб на	BH Air; Bulgaria Air; Bulgarian Air Charter; Ryanair; Wizz Air;
Надм. височина	1 742 ft / 531 m
Координати	42°41′42″с.ш. 23°24′30″и.д. / 42.695° с.ш. 23.4083° и.д.
Уебсайт	www.sofia-airport.bg
Карта
	SOF Местоположение в София Координати: 42°41′42″ с. ш. 23°24′30″ и. д. / 42.695° с. ш. 23.408333° и. д.
Писти
Пътници общо	6 478 219
	Летище София в Общомедия

Международно летище София (SOF/LBSF), известно още като Аерогара София, е най-голямото летище в България. То е разположено на около 10 km източно от центъра на столицата и се стопанисва от едноименното дружество „Летище София“ ЕАД. Летището е възел за националния превозвач – авиокомпания „България Ер“. През 2018 година през летището са обслужени приблизително 7 милиона пътници, което е със 7% повече в сравнение с 2017 година. ^[1]

ИсторияРедактиране

Най-старото авионачинание тук е лятна тревна писта във Враждебна направена още в 1912 г. от българската войска с помощта на немски инженери, която трябва да служи за резервна писта на летището в Божурище. В 1937 г. с указ^[2] на цар Борис III от 16 септември е определен и отчужден терен от 19 293 649 m² за изграждане на гражданско летище в източните покрайнини на столицата в землищата на селата Враждебна и Слатина и парцелите на авиостроително дружество „Мургаш“ и др., където първо започва да действа военно летище, което заедно с Летище Божурище и др. защитавало столицата в годините на войната.Това е рождената дата на Летище София. Първата гражданска приемна сграда е построена още в годините на войната по проект на арх. Петко Цветков и арх. Иван Марангозов в южния район на летището. Тя съдържа правителствено и дипломатическо крило образуващо западната ѝ част (действащо като ВИП и до днес), сектор международни полети образуващ централната част на корпуса ѝ и източно крило за вътрешните полети, има две писти пресичащи се под ъгъл 30° една с друга. Първите български граждански полети започват още на летище Божурище на 25 октомври 1927 г. от първата българска авиокомпания Бунавад. На 27 декември 1946 г. Министерският съвет на България издава Постановление №8 за създаване на Дирекция на въздушните съобщения. Тя разполага своите отдели (летателен, технически, свързочен и транспортен) в изградената през 1943 г. терминална сграда на летище „Враждебна“. От новото летище Враждебна редовното гражданско пътническо и пощенско въздухоплаване започва на 29 юни 1947 г., открито лично от министър-председателя Георги Димитров, от сградите в северната част на терена, близо до с. Враждебна. Този първи полет е осъществен със самолет Junkers 52/3m LZ-UNL от екипаж: пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров, Г. Димитров не се качва на борда. Непосредствено след това отваря врати и готовият споменат първи модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.

Той функционира без съществени изменения до като обработените пътници достигат 600 000 на година и през пролетта на 1968 г. започват редица преустройства, разширения и модернизации извършвани периодично до последните в 2001 г. В 1975 г. е открито разширение на сградата на запад за пристигащи по международни полети, пространството за вътрешни полети в източната част също е разширено, правителствено-дипломатическата зона е премахната и функцията ѝ е поета от изградения за това нов специализиран терминал на известно разстояние на запад от основната сграда, а в старата част е открит VIP сектор, перонната част е разширена на изток и са открити нови пътеки за рулиране. На изток от терминала площад през 1969 г. е открит митнически склад, през 70-те години няколко нови хангари от изток от първата база за техническо обслужване влизат в експлоатация. В края на десетилетието летището обслужва 2 000 000 международни и 1 000 000 вътрешни пасажери. В началото на 80-те години в северната част на сградата е открит нов сектор и системата за обработката и проверяване на багажа, също в началото на 80-те години до основния е построен отделен малък терминал за вътрешни полети, а главната сграда остава да обслужва само международните линии и ВИП пътниците. След терористичните заплахи в 1983 г. свободния достъп на изпращачи и граждани до откритата ѝ тераса с изглед към пистата и самолетите е прекратен, а терасата е преустроена. През 1990 г. е извършено реорганизиране на трафика и терминалът е частично обновен. Основното преустройство и модернизация започва със значително разширяване на зоната в 2000 година, международния сектор пристигащи е преместен в източното крило, където дотогава се обслужват и вътрешните линии, бившият международен сектор пристигащи на запад е затворен и напълно реорганизиран, а планировката на централната зона за международни заминаващи променена изцяло в съответствие със световните стандарти. В 2001 г. тази цялостна реконструкция на терминала е завършена – „международни линии заминаващи“ по проект на арх. Розина Червенкова и колектив, а по проект на арх. Огнян Грозев и арх. Калин Тихолов. „Международни линии пристигащи“, същата година по проект на арх. Георги Стоилов на летището е изграден Център на РВД с площ 38 630 m² за 83 500 000 €.

Развитието на летището продължава, след пет години на около 2 км от първия, наричан вече „Терминал 1“, е изграден по проект на арх. Бернард Джон Хаселман, арх. Енрико Либрехтс, арх. Димитър Димитров, арх. Владимир Копралев и др. за 184 000 000 € новия „Терминал 2“ с площ 99 340 m², от които 56 500 m² приемен корпус, останалата застроена площ е за покрит паркинг на четири нива и техническа част, пусната е и новата писта клас „ICAO Category 3 operations“ дълга 3,6 km и широка 45 m прекосяваща с мост р. Искър, построена за 65 000 000 € с три нови изходни скоростни пътеки за рулиране, нова система за наземно осветление, пожарна и аварийна станции, сервизни пътища и корекция на река Искър. Финансирането е 50 000 000 € безвъзмездна помощ от предприсъединителната програма ИСПА на Европейския съюз, 60 000 000 € кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 000 000 $ от Кувейтския фонд за арабско развитие и около 60 000 000 € от държавния бюджет на България. Терминал 2 е официално открит на 27 декември 2006.

На 25 юни 2009 г. е открит от транспортния министър Петър Мутафчиев създаденият по проект на арх. Красимир Николчев и колектив за 3 600 000 € североизточно от сградата на „Терминал 2“ „Ландшафен парк към летището“ на площ на 365 000 m², облагородени с разнообразна растителност и различни архитектурни форми. Паркът е интегрирана ландшафна среда със зони за отдих и разходки, амфитеатър и езеро. Изградена е алейна мрежа с дължина около 2 000 m, която обслужва посетителите за които е предвиден свободен достъп и не е необходимо задължително да са пътници или изпращачи. Проектът е финансиран със средства от Кохезионния фонд, Регламент 1164/94/ИСПА по Финансов меморандум за проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот Б1 – Нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура“ и национално съфинансиране от държавния бюджет.

На 6 декември 2012 г. е открита новата Контролна кула на летище София. Съоръжението е по проект на арх. Георги Стоилов, високо е 50 m с разгърнатата застроена площ над 2400 m² и цена 7 700 000 €, изградено е от Главболгарстрой.

На 12 февруари 2013 г. започва разширение и ремонт на новия „Терминал 2“ за 1 200 000 € (1 947 557 лв без ДДС). Разширението на терминала се състои в удължаването на пътническата галерия в северна посока и обособяването на четири изхода – три за заминаващи пътници и един за получаване на багаж. Между приземния и първия етаж ще се обособят допълнителни стълби и асансьори за всички пътници и ще бъде улеснено придвижването на хора с увреждания.

Терминал 1Редактиране

През 90-те е взето решение за построяване на нова писта за излитане и кацане. Изграждането започва през 2001 г. Стойността на целия проект е за над 210 млн. евро и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, Кувейтския фонд за икономическо развитие, програмите на ЕС ИСПА и ФАР, и от държавния бюджет на България.

Новата писта е въведена в експлоатация на 31 август 2006 г. и осигурява капацитет за 25 кацания и излитания на час. Тя е дълга 3600 m, широка 45 m и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIB. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на „Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.

Терминал 2Редактиране

На 27 декември 2006 г., в навечерието на присъединяването на България към ЕС, е открит и новият „Терминал 2“. Сградата, построена от австрийската компания Strabag, е изградена върху площ от 56500 m², с допълнителна галерия дълга 200 m. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик. Оборудването на Tерминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Tерминал 2 е 2,6 милиона пътници.

База Луфтханза Техник на Летище СофияРедактиране

Луфтханза Техник София е създадена в края на 2007 г. като джойнт-венчър между Lufthansa Technik (80%) и Българската Авиейшън Груп (20%). Със създаването на „Луфтханза Техник София“, Lufthansa Technik Group изгражда корпусите на една от 5-те си платформи за ремонт и поддръжка на самолети които има в Европа. Съоръжението в България обслужва клиенти в Европа, Близкия изток и Северна Африка. Направена е основна реконструкция и модернизация, с цел базата да бъде готова за най-тежкия етап на самолетни проверки и поддръжка, D-Check, които ще бъдат извършвани в България. Повече от 350 служители, обучени в България и на базата за техническо обслужване на Lufthansa Technik в Shannon, започват през четвъртото тримесечие на 2008 г. с един Airbus A321 от Lufthansa като първият клиент на Луфтханза Техник София^[3]

Нови събитияРедактиране

На 22 април 2009 г. е въведен в експлоатация шумозащитен екран за намаляване въздействието на шума от техническите проби на самолетите върху населената градска част близо до летището.

На 19 октомври 2010 г. на Терминал 2 е открита площадка за авиационни фотографи, която дава възможност за целогодишно заснемане на излитащите и кацащи самолети.

Летище София е с дългогодишен опит в летищна експлоатация и наземно обслужване на пътници, самолети, товари и поща. Аеропортът е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации, в 2010 г. само „Терминал 2“ обслужва 3 200 000 пасажера, а към 2011 има летищна такса по 12 евро на всеки заминаващ пътник.

Hа 24 август 2011 Правителството съобщава, че е възложило на „Летище София“ експлоатацията, управлението и поддържането на летищен комплекс „Балчик“.

Нова контролна кулаРедактиране

Метростанция „Летище София“

На 19 август 2011, в присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, директорът на държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“ (ДП РВД) Деян Динев и главният директор на „Главболгарстрой“ Павел Калистратов подписват договор за проектиране и строителство на новата контролна кула на летище София. ^[4]. Главболгарстрой АД е избран за изпълнител на строежа след като печели обществената поръчка. Общата стойност на проекта е 14 813 030 лева и бива построен за по-малко от 10 месеца. ^[5]. Проектът се финансира изцяло от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“.

Контролната кула се намира западно от „Терминал 2“. Съоръжението е високо 50 метра, а разгърнатата застроена площ е над 2400 m².

Метростанция Летище София-Терминал 2Редактиране

Строителството на връзката до центъра на София на метро започва през септември 2012 г. Метростанция „Летище София“ е въведена в експлоатация на 2 април 2015 г. Изходът ѝ е пред Терминал 2. Във времето от 5 до 23 ч има безплатни трансферни автобуси до Терминал 1 и обратно през 30 минути.

Авиокомпании и дестинацииРедактиране

Авиокомпания	Град – Летище
Aegean Airlines	Атина
Aeroflot	Москва Шереметиево
Air France	Сезонна линия: Париж Шарл де Гол
Air Serbia	Белград
Alitalia	Рим Фиумичино
ALK Airlines	Летни чартърни линии: Анталия, Измир
Austrian Airlines	Виена
BH Air	Летни чартърни линии: Кайро
British Airways	Лондон Хийтроу
Bulgaria Air	Амстердам, Атина, Берлин Тегел, Брюксел, Варна, Виена, Ларнака, Лондон Хийтроу, Мадрид, Милано Малпенса, Москва Шереметиево, Одеса, Париж Шарл де Гол, Прага, Рим Фюмичино, Тел Авив, Франкфурт, Цюрих Сезонни линии лято: Барселона, Бейрут, Бургас, Лисабон, Малага, Палма де Майорка Сезонни летни чартърни линии: Анталия, Бодрум, Енфида, Корфу, Тенерифе
Bulgaria Air Charter	Летни чартърни линии: Катания
Buta Airways	Баку
Corendon Airlines	Лятна чартърна линия: Анталия
EasyJet	Лондон Гетуик, Манчестър Сезонно зима: Бристол, Единбург, Лондон Саутхенд
El Al	Тел Авив
Enter Air	Сезонни чартърни лято: Астурия, Билбао, Валенсия, Логроньо, Сарагоса
Eurowings	Дюселдорф, Щутгарт ^[6]
flydubai	Дубай
Lauda	Виена ^[7]
LOT Polish Airlines	Будапеща \|от 30 март 2020\| ^[8], Варшава
Lufthansa	Мюнхен, Франкфурт
OnurAir	Сезонна чартърна линия: Бодрум
Qatar Airways	Доха,Ню Йорк (Започва 22 Март 2020),Лас Вегас (Започва 7 Май 2020),Чикаго (Започва 14 Май 2020),Торонто (Започва 11 Май 2020),Маями (Започва 30 Май 2020),Торонто (Започва 11 Март 2020),Монреал (Започва 18 Март 2020)Сан Франциско (Започва 15 Юни 2020),Сидни (Започва 11 Май 2020),Денпасар/Бали (Започва 1 Юни 2020),Киев-Бориспол (Започва 11 Март 2020),Лондон-Хийтроу(Започва 17 Март 2020),Санкт петербург (Започва 8 Март 2020),Тбилиси (Започва 14 Юли 2020),Ереван (Започва 15 Март 2020),Бейрут (Започва 6 Май 2020),Краснодар (Започва 14 Юли 2020),Мадрид (Започва 17 Май 2020),Барселона( Започва 1 Юли 2020),Париж-Орли (Започва 1 Август 2020),Рим-Фиумичино( Започва 5 Май 2020),Милано-Малпенса (Започва 7 Септември 2020),Болоня (Започва 16 Март 2020),Пиза(Започва 14 Юли 2020),Венеция (Започва 14 Март 2020),Варна (Започва 1 Март 2020),Бургас(Започва 15 Март 2020),Тел авив (Започва 17 Септември 2020),Манчестър (Започва 11 Септември 2020),Москва-Шереметиево(Започва 17 Февруари 2020) Сезонно:Минорка (Започва 17 Юли 2020),Анталия(Започва 15 Март 2020),Бодрум (Започва 11 Април 2020),Ираклион (Започва 17 Май 2020),Кротоне (Започва 14 Април 2020),Ханя(Започва 24 Юли 2020),Ванкувър (Започва 17 Октомври 2020),Мелбърн (Започва 31 Октомври 2020),Севиля (Започва 3 Ноември 2020),Лисабон (Започва 13 Юли 2020),Пекин-Даксин( Започва 11 Декември 2020),Сеул (Започва 15 Март 2020),Джакарта(Започва а14 Юли 2020)
TAROM	Букурещ
Ryanair	Айндховен, Атина, Барселона, Берлин Шьонефелд, Брюксел Шарлероа, Бирмингам, Венеция Тревизо, Дъблин, Единбург, Ийст Мидландс (от 11 януари 2020)^[9], Карлсруе/Баден Баден, Киев – Бориспол, Кьолн/Бон, Ливърпул, Лондон Станстед, Мадрид, Марсилия (от 27 октомври 2019) ^[10], Меминген, Милано Бергамо, Париж-Бове, Рим Чампино, Тел Авив, Хамбург Сезонни линии лято: Каламата, Валенсия/Кастейон, Пафос, Стокхолм Скавста, Ханя Сезонни линии зима: Акаба, Бристол
Transavia	Амстердам \|приключва на 30 март 2020\| ^[11]
Turkish Airlines	Истанбул
Windrose Airlines	Киев Бориспол
Wizz air	Айндховен, Аликанте, Бари, Барселона, Болоня, Братислава, Брюксел Шарлероа, Будапеща, Валенсия, Дортмунд, Дубай Ал Мактум, Женева, Копенхаген, Ларнака, Лондон Лутън, Мадрид, Малта, Милано Бергамо, Мюнхен Меминген, Ница, Париж Бове, Тел Авив, Франкфурт, Фридрихсхафен \|временно септември - ноември\| Сезонни лято: Базел/Мюлуз, Катания, Лисабон, Малага, Неапол, Нюрнберг Сезонни зима: Ейлат – Рамон

СтатистикаРедактиране

През 2015 година Летище София е обслужило рекордните 4 088 943 пътници, ръст от 7,2 % спрямо преминалите 3 815 158 пътници през 2014 г. През 2015 г. за първи път в историята си летището преминава границата от 4 милиона обслужени пътници в рамките на една календарна година. През Терминал 1 са преминали над 1,5 млн. пътници, а през Терминал 2 близо 2,6 милиона. Годишният анализ показва, че по международни редовни линии са пътували 93% от общия пътникопоток, 4% са пасажерите по вътрешни линии, а 3% са използвали чартърни полети. През 2015 г. самолетодвиженията (броят на излетелите и кацнали самолети) е 44 416 – с 5,5 % повече от регистрираните 42 120 през 2014 г., а превозените товари и поща през изтеклата година са били 18 727 тона – ръст от 5,6 % спрямо 17 741 тона през 2014 г.

През първите три месеца на 2016 г. броят на преминалите пътници през двата терминала е 980 882, което е със 114 000 повече спрямо същия период на предходната година. За тримесечието 10 756 са кацналите и излетели самолети на летище София, което е увеличение от 9,4% на годишна база. ^[12]

Товаропотокът е нараснал с 12% при обработени 2 974 тона за януари – февруари 2016 г.

За първите десет месеца на 2016 г. броят на обслужените пасажери е 4 076 897 души. Само през октомври на Терминал 1 са обслужени 262 хиляди пътници, а на Терминал 2 – 215 хиляди. Общо пътниците през октомври са с 33% повече отколкото година по-рано. За 2016 г. летище София обяви рекорден ръст на пътниците от 22%, като те достигнаха 4 980 387 души. Само един ден не достигна на аерогарата, за да мине прага от 5 млн. пътници. Рекорд имаше и при откриването на нови линии – 23. Разбивката показа, че пътиците на двата терминала почти са се изравнили, като през новия са преминали 2.6 млн. души, а през стария – 2,3 млн. и то при положение, че Ryanair работи на пълен капацитет едва през последните 3 месеца на 2016 г

За годината броят на пътници по международни курсове се е увеличил с 34%, а по национални – с 4%. През октомври са обслужени 4774 полета (24% повече от година по-рано), от които 92% пътнически и 3% товарни. През октомври са обработени 1905 тона карго (19% повече товарни пратки и 10% повече пощенски пратки спрямо година по-рано). ^[13]

Данни за годишен трафикРедактиране

Трафик на Летище София
Година	Пътници	Промяна	Карго (тона)	Промяна	Самолета движение	Промяна
1998	1 250 700	15	10 180	15	24 726	15
1999	1 236 610	11 1,1%	12 378	01 21,6%	25 178	09 1,8%
2000	1 127 866	14 8,8%	11 036	13 10,8%	24 785	11 1,6%
2001	1 107 682	12 1,8%	10 381	12 5,9%	21 860	14 11,8%
2002	1 214 198	07 9,6%	12 482	02 20,2%	24 211	06 10,8%
2003	1 356 469	06 11,7%	13 461	04 7,8%	25 517	07 5,4%
2004	1 614 304	02 19,0%	14 472	05 7,5%	28 700	04 12,5%
2005	1 874 000	05 16,1%	14 725	10 1,7%	32 188	05 12,2%
2006	2 209 350	03 17,9%	15 241	08 3,5%	38 119	01 18,4%
2007	2 745 880	01 24,3%	17 392	03 14,1%	43 005	03 12,8%
2008	3 230 696	04 17,7%	18 294	06 5,2%	48 626	02 13,1%
2009	3 134 657	13 3,0%	15 093	14 17,5%	45 698	13 6,0%
2010	3 296 936	09 5,2%	15 322	11 1,5%	47 061	08 3,0%
2011	3 474 933	08 5,4%	15 887	07 3,7%	47 153	10 0,2%
2012	3 467 455	10 0,2%	16 249	09 2,3%	40 806	12 9,0%
2013	3 504 326	1,1%	17 039	4,9%	40 526	7,4%
2014	3 815 158	8,9%	17 741	4,1%	42 120	4%
2015	4 088 943	7,2%	18 727	2,2%	44 416	4,3%
2016	4 980 387	21,8%	21 157	13,0%	51 829	16,7%
2017	6 489 738	30,3%	20 818	0,3%	57 670	11,3%
2018	6 962 040 ^[1]	7,3%	22 251 ^[14]	6,6%	60 771 ^[15]	5,4%
2019 (30.09)	5 423 757 ^[16]	1,5%	17 609 ^[17]	9,8%	46 790 ^[18]	0,5%

Най-натоварени маршрути по брой седмични излитанияРедактиране

Ноември
Град	Летище(а)	Седмични излитания	Авиокомпании
Лондон	(LGW) Гетуик (LHR) Хийтроу (LTN) Лутън (STN) Станстед	51	easyJet British Airways, Bulgaria Air WizzAir Ryanair
Виена	(VIE) Швехат	35	Austrian Airlines, Bulgaria Air, Lauda
Франкфурт	(FRA) Франкфурт на Майн	26	Lufthansa, Bulgaria Air, WizzAir
Мюнхен	(FMM) Меминген (MUC) Франц Йозеф Щраус	26	Ryanair, WizzAir Lufthansa
Истанбул	(ISL) Истанбул	21	Turkish Airlines
Варна	(VAR) Варна	19	Bulgaria Air
Атина	(ATH) Елевтериос Венидзелос	18	Aegean Airlines, Bulgaria Air, Ryanair
Милано	(BGY) Бергамо (MXP) Малпенса	17	Ryanair, WizzAir Bulgaria Air
Брюксел	(BRU) Завентем (CRL) Шарлероа	14	Bulgaria Air Ryanair, WizzAir
Варшава	(WAW) Шопен	14	LOT Polish Airlines
Рим	(CIA) Чампино (FCO) Фиумичино	13	Ryanair Alitalia, Bulgaria Air
Тел Авив	(TLV) Бен Гурион	13	Bulgaria Air, El Al, Ryanair, WizzAir
Букурещ	(OTP) Отопени	12	TAROM
Париж	(BVA) Бове (CDG) Шарл де Гол		Ryanair, Wizz air Bulgaria Air
Рурска област	(CGN) Кьолн (DTM) Дортмунд (DUS) Дюселдорф		Ryanair WizzAir Eurowings
Доха	(DOH) Хамад	11	Qatar Airways
Амстердам	(AMS) Схипхол	10	Bulgaria Air, Transavia
Берлин	(SXF) Шьонефелд (TGL) Тегел		Ryanair Bulgaria Air
Москва	(SVO) Шереметиево		Aeroflot, Bulgaria Air

Най-натоварени маршрути по брой превозени пътници до крайна дестинацияРедактиране

2018 г.^[19]
#	Град	Авиокомпании	Брой
1.	Лондон	British Airways, Bulgaria Air, easyJet, Ryanair, WizzAir	443 198
(1) 2.	Варна	Bulgaria Air, WizzAir	146 638
(1) 3.	Милано	Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir	132 977
4.	Рим	Alitalia, Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir	128 645
(3) 5.	Тел Авив	Bulgaria Air, El Al, Israir Airlines, WizzAir	127 795
(1) 6.	Амстердам	Bulgaria Air, Transavia	125 859
(1) 7.	Брюксел	Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir	120 406
(3) 8.	Атина	Aegean Airlines, Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir	117 935
9.	Франкфурт на Майн	Bulgaria Air, Lufthansa, WizzAir	117 402
(3) 10.	Мадрид	Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir	102 265