Международно летище София (SOF/LBSF), известно още като Аерогара София (на английски: Sofia Airport), е най-голямото и най-натовареното летище в България. То е разположено на около 10 km източно от центъра на столицата. От 2020 година е отдадено на 35-годишна концесия на "Соф Кънект" АД [4]. Летището е възел за националния авиопревозвач – Bulgaria Air, както и за нискотарифните авиокомпании Ryanair и Wizz Air. Летище София е база и за единствената българска авиокомпания, която изпълнява полети на дълги разстояния - GullivAir. Аеропортът отбелязва заничелно нарастване на пътникопотокът през последните години, след като нискотарифните авиокомпании започват да оперират полети от и до летището. В следствие, през 2019 година през летището преминават рекордните 7 107 096 пътници [5]. Тенденцията на повишение на обслужените пасажери е силно повлияна от коронавирусната пандемия от COVID-19 през 2020 и продължаваща през 2021 година, която негативно рефлектира върху пътникопотокът отчетен на летището (и в световен мащаб)[6]. През изминалата година е регистриран пътникопоток от 2.9 милиона пасарежи, което е 58.7% понижение спрямо предходната (2019) година. [7]

Международно летище София
Sofia Airport
SofiaAirportlogo.png
Терминал 2 на Летище София
Терминал 2 на Летище София
IATA: SOF • ICAO: LBSF
Данни
Тип летище гражданско
Собственик Flag of Bulgaria.svg България
Оператор „СОФ Кънект” АД[1]
Обслужва София
Столична община
Местоположение София, България
Открито 16 септември 1937 г.
Хъб на
Часова зона EET (UTC+2)
 • Лятно време EEST (UTC+3)
Надм. височина 1742 ft / 531 m
Координати 42°41′42″N 23°24′30″E / 42.69500° с.ш. 23.40833° и.д. / 42.69500; 23.40833
Уебсайт www.sofia-airport.bg
Карта
Bulgaria location map.svg
42.695° с. ш. 23.4083° и. д.
LBSF
Местоположение в България
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
09/27 11 811 3600 асфалтобетон
Статистика (2020)
Пътници общо 2 937 846[2]Понижение 58,7%
Товари общо (т) 23 042[3]Понижение 3,9%
Движ. на самолети 35 954
Международно летище София в Общомедия

ИсторияРедактиране

Най-старото авионачинание тук е лятна тревна писта във Враждебна направена още в 1912 г. от българската войска с помощта на немски инженери, която трябва да служи за резервна писта на летището в Божурище. В 1937 г. с указ[8] на цар Борис III от 16 септември е определен и отчужден терен от 19 293 649 m² за изграждане на гражданско летище в източните покрайнини на столицата в землищата на селата Враждебна и Слатина и парцелите на авиостроително дружество „Мургаш“ и др., където първо започва да действа военно летище, което заедно с Летище Божурище и др. защитавало столицата в годините на войната. Това е рождената дата на Летище София. Първата гражданска приемна сграда е построена още в годините на войната по проект на арх. Петко Цветков и арх. Иван Марангозов в южния район на летището. Тя съдържа правителствено и дипломатическо крило образуващо западната ѝ част (действащо като ВИП и до днес), сектор международни полети образуващ централната част на корпуса ѝ и източно крило за вътрешните полети, има две писти пресичащи се под ъгъл 30° една с друга. Първите български граждански полети започват още на летище Божурище на 25 октомври 1927 г. от първата българска авиокомпания Бунавад. На 27 декември 1946 г. Министерският съвет на България издава Постановление №8 за създаване на Дирекция на въздушните съобщения. Тя разполага своите отдели (летателен, технически, свързочен и транспортен) в изградената през 1943 г. терминална сграда на летище „Враждебна“. От новото летище Враждебна редовното гражданско пътническо и пощенско въздухоплаване започва на 29 юни 1947 г., открито лично от министър-председателя Георги Димитров, от сградите в северната част на терена, близо до с. Враждебна. Този първи полет е осъществен със самолет Junkers 52/3m LZ-UNL от екипаж: пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров, Г. Димитров не се качва на борда. Непосредствено след това отваря врати и готовият споменат първи модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.

Той функционира без съществени изменения докато обработените пътници достигат 600 000 на година и през пролетта на 1968 г. започват редица преустройства, разширения и модернизации извършвани периодично до последните в 2001 г. В 1975 г. е открито разширение на сградата на запад за пристигащи по международни полети, пространството за вътрешни полети в източната част също е разширено, правителствено-дипломатическата зона е премахната и функцията ѝ е поета от изградения за това нов специализиран терминал на известно разстояние на запад от основната сграда, а в старата част е открит VIP сектор, перонната част е разширена на изток и са открити нови пътеки за рулиране. На изток от терминала площад през 1969 г. е открит митнически склад, през 70-те години няколко нови хангари от изток от първата база за техническо обслужване влизат в експлоатация. В края на десетилетието летището обслужва 2 000 000 международни и 1 000 000 вътрешни пасажери. В началото на 80-те години в северната част на сградата е открит нов сектор и системата за обработката и проверяване на багажа, също в началото на 80-те години до основния е построен отделен малък терминал за вътрешни полети, а главната сграда остава да обслужва само международните линии и ВИП пътниците. След терористичните заплахи в 1983 г. свободния достъп на изпращачи и граждани до откритата ѝ тераса с изглед към пистата и самолетите е прекратен, а терасата е преустроена. През 1990 г. е извършено реорганизиране на трафика и терминалът е частично обновен. Основното преустройство и модернизация започва със значително разширяване на зоната в 2000 година, международния сектор пристигащи е преместен в източното крило, където дотогава се обслужват и вътрешните линии, бившият международен сектор пристигащи на запад е затворен и напълно реорганизиран, а планировката на централната зона за международни заминаващи променена изцяло в съответствие със световните стандарти. В 2001 г. тази цялостна реконструкция на терминала е завършена – „международни линии заминаващи“ по проект на арх. Розина Червенкова и колектив, а по проект на арх. Огнян Грозев и арх. Калин Тихолов. „Международни линии пристигащи“, същата година по проект на арх. Георги Стоилов на летището е изграден Център на РВД с площ 38 630 m² за 83 500 000 €.

Развитието на летището продължава, след пет години на около 2 км от първия, наричан вече „Терминал 1“, е изграден по проект на арх. Бернард Джон Хаселман, арх. Енрико Либрехтс, арх. Димитър Димитров, арх. Владимир Копралев и др. за 184 000 000 € новия „Терминал 2“ с площ 99 340 m², от които 56 500 m² приемен корпус, останалата застроена площ е за покрит паркинг на четири нива и техническа част, пусната е и новата писта клас „ICAO Category 3 operations“ дълга 3,6 km и широка 45 m прекосяваща с мост р. Искър, построена за 65 000 000 € с три нови изходни скоростни пътеки за рулиране, нова система за наземно осветление, пожарна и аварийна станции, сервизни пътища и корекция на река Искър. Финансирането е 50 000 000 € безвъзмездна помощ от предприсъединителната програма ИСПА на Европейския съюз, 60 000 000 € кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 000 000 $ от Кувейтския фонд за арабско развитие и около 60 000 000 € от държавния бюджет на България. Терминал 2 е официално открит на 27 декември 2006.

На 25 юни 2009 г. е открит от транспортния министър Петър Мутафчиев създаденият по проект на арх. Красимир Николчев, арх. Владимир Копралев и колектив за 3 600 000 € североизточно от сградата на „Терминал 2“ „Ландшафен парк към летището“ на площ на 365 000 m², облагородени с разнообразна растителност и различни архитектурни форми. Паркът е интегрирана ландшафна среда със зони за отдих и разходки, амфитеатър и езеро. Изградена е алейна мрежа с дължина около 2000 m, която обслужва посетителите за които е предвиден свободен достъп и не е необходимо задължително да са пътници или изпращачи. Проектът е финансиран със средства от Кохезионния фонд, Регламент 1164/94/ИСПА по Финансов меморандум за проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот Б1 – Нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура“ и национално съфинансиране от държавния бюджет.

На 6 декември 2012 г. е открита новата Контролна кула на летище София. Съоръжението е по проект на арх. Георги Стоилов, високо е 50 m с разгърнатата застроена площ над 2400 m² и цена 7 700 000 €, изградено е от Главболгарстрой.

На 12 февруари 2013 г. започва разширение и ремонт на новия „Терминал 2“ за 1 200 000 € (1 947 557 лв. без ДДС). Разширението на терминала се състои в удължаването на пътническата галерия в северна посока и обособяването на четири изхода – три за заминаващи пътници и един за получаване на багаж. Между приземния и първия етаж ще се обособят допълнителни стълби и асансьори за всички пътници и ще бъде улеснено придвижването на хора с увреждания.

Терминал 1Редактиране

През 90-те е взето решение за построяване на нова писта за излитане и кацане. Изграждането започва през 2001 г. Стойността на целия проект е за над 210 млн. евро и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, Кувейтския фонд за икономическо развитие, програмите на ЕС ИСПА и ФАР, и от държавния бюджет на България.

Новата писта е въведена в експлоатация на 31 август 2006 г. и осигурява капацитет за 25 кацания и излитания на час. Тя е дълга 3600 m, широка 45 m и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIB. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на „Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.

Терминал 2Редактиране

На 27 декември 2006 г., в навечерието на присъединяването на България към ЕС, е открит и новият „Терминал 2“. Сградата, построена от австрийската компания Strabag, е изградена върху площ от 56500 m², с допълнителна галерия дълга 200 m. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик. Оборудването на Tерминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Tерминал 2 е 2,6 милиона пътници.

База Луфтханза Техник на Летище СофияРедактиране

Луфтханза Техник София е създадена в края на 2007 г. като джойнт-венчър между Lufthansa Technik (80%) и Българската Авиейшън Груп (20%). Със създаването на „Луфтханза Техник София“, Lufthansa Technik Group изгражда корпусите на една от 5-те си платформи за ремонт и поддръжка на самолети които има в Европа. Съоръжението в България обслужва клиенти в Европа, Близкия изток и Северна Африка. Направена е основна реконструкция и модернизация, с цел базата да бъде готова за най-тежкия етап на самолетни проверки и поддръжка, D-Check, които ще бъдат извършвани в България. Повече от 350 служители, обучени в България и на базата за техническо обслужване на Lufthansa Technik в Shannon, започват през четвъртото тримесечие на 2008 г. с един Airbus A321 от Lufthansa като първият клиент на Луфтханза Техник София[9]

Нови събитияРедактиране

На 22 април 2009 г. е въведен в експлоатация шумозащитен екран за намаляване въздействието на шума от техническите проби на самолетите върху населената градска част близо до летището.

На 19 октомври 2010 г. на Терминал 2 е открита площадка за авиационни фотографи, която дава възможност за целогодишно заснемане на излитащите и кацащи самолети.

Летище София е с дългогодишен опит в летищна експлоатация и наземно обслужване на пътници, самолети, товари и поща. Аеропортът е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации, в 2010 г. само „Терминал 2“ обслужва 3 200 000 пасажера, а към 2011 има летищна такса по 12 евро на всеки заминаващ пътник.

Hа 24 август 2011 Правителството съобщава, че е възложило на „Летище София“ експлоатацията, управлението и поддържането на летищен комплекс „Балчик“.

Нова контролна кулаРедактиране

 
Метростанция „Летище София“

На 19 август 2011, в присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, директорът на държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“ (ДП РВД) Деян Динев и главният директор на „Главболгарстрой“ Павел Калистратов подписват договор за проектиране и строителство на новата контролна кула на летище София. [10]. Главболгарстрой АД е избран за изпълнител на строежа след като печели обществената поръчка. Общата стойност на проекта е 14 813 030 лева и бива построен за по-малко от 10 месеца. [11]. Проектът се финансира изцяло от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“.

Контролната кула се намира западно от „Терминал 2“. Съоръжението е високо 50 метра, а разгърнатата застроена площ е над 2400 m².

Метростанция Летище София-Терминал 2Редактиране

Строителството на връзката до центъра на София на метро започва през септември 2012 г. Метростанция „Летище София“ е въведена в експлоатация на 2 април 2015 г. Изходът ѝ е пред Терминал 2. Във времето от 5 до 23 ч има безплатни трансферни автобуси до Терминал 1 и обратно през 30 минути.

Авиокомпании и дестинацииРедактиране

Лятно разписание. [12]

Град Летище Авиолиния (и)
Европа
  Австрия
Виена Международно летище Виена Austrian Airlines / Bulgaria Air / Ryanair
  Белгия
Брюксел Летище Завентем Bulgaria Air
Шарлероа Летище Брюксел юг Шарлероа Ryanair / Wizz air
  България
Варна Летище Варна Bulgaria Air / Ryanair
Бургас Летище Бургас Bulgaria Air / GullivAir (сезонна линия)
  Великобритания
Единбург Летище Единбург Ryanair
Ливърпул Летище Ливърпул Джон Ленън Ryanair
Лондон
Летище Гетуик Easyjet / Wizz air
Летище Лондон Лутън  Wizz air
Летище Лондон Станстед  Ryanair
Летище Хийтроу British Airways / Bulgaria Air
Манчестър Летище Манчестър EasyJet
  Германия
Берлин Летище Бранденбург Bulgaria Air / Ryanair
Бремен Летище Бремен Tyrolean Airways
Дортмунд Летище Дортмунд Wizz air
Кьолн Летище Кьолн/Бон Ryanair
Меминген Летище Меминген Ryanair / Wizz air
Мюнхен Летище Мюнхен Lufthansa
Франкфурт на Майн Летище Франкфурт Bulgaria Air / Lufthansa
Кирхберг Летище Франкфурт-Хан Wizz air
  Гърция
Атина Международно летище Елефтериос Венизелос Aegean Airlines / Bulgaria Air
Закинтос Международно летище Закинтос GullivAir / Wizz air (сезонна линия)
Ираклио Международно летище Ираклион Bulgaria Air / GullivAir (сезонна линия)
Корфу Международно летище Корфу Bulgaria Air / Ryanair / Wizz air (сезонна линия)
Миконос Летище Миконос Wizz air (сезонна линия)
Родос Международно летище Родос Wizz air (сезонна линия)
Санторини Международно летище Санторини Wizz air (сезонна линия)
Солун Летище Солун Bulgaria Air (сезонна линия)
Ханя Международно летище Ханя Ryanair / Wizz air (сезонна линия)
  Дания
Билунд Летище Билунд Wizz air
Копенхаген Летище Копенхаген, Каструп Wizz air
  Ирландия
Дъблин Летище Дъблин Ryanair
  Испания
Аликанте Летище Аликанте – Елче Wizz air
Барселона Летище Ел Прат Bulgaria Air (сезонна линия) / Ryanair / Wizz air
Валенсия Летище Валенсия Wizz air
Мадрид Летище Мадрид - Барахас Bulgaria Air / Ryanair / Wizz air
Малага Летище Малага Bulgaria Air / Ryanair / Wizz air
Палма де Майорка Летище Палма де Майорка BH Air / Bulgaria Air
  Италия
Бари Летище Бари Ryanair / Wizz air
Бергамо Международно летище Орио ал Серио Ryanair / Wizz air
Болоня Летище Болоня – Гулиелмо Маркони Ryanair / Wizz air
Катания Международно летище Катания Ryanair / Wizz air
Комизо Летище Комизо European Air Charter (сезонна чартърна линия)
Милано Летище Милано Линате Bulgaria Air
Наполи Международно летище Наполи Ryanair / Wizz air
Рим Международно летище Рим Фиумичино Bulgaria Air / Wizz air
Международно летище Рим Чампино Ryanair
Тревизо Летище Тревизо, Венеция Ryanair
  Кипър
Ларнака Международно летище Ларнака Bulgaria Air / Wizz air
Пафос Международно летище Пафос Ryanair (сезонна линия)
  Малта
Валета Международно летище Малта Ryanair / Wizz air
  Нидерландия
Айндховен Летище Айндховен Ryanair / Wizz air
Амстердам Летище Амстердам Схипхол Bulgaria Air
  Полша
Варшава Летище Фредерик Шопен LOT Polish Airlines
  Португалия
Лисабон Летище Лисабон Wizz air (сезонна линия)
  Румъния
Букурещ Международно летище Букурещ Отопени Qatar Airways / Ryanair / TAROM
  Русия
Москва Международно летище Шереметиево Aeroflot / Bulgaria Air
Санкт Петербург Летище Пулково Bulgaria Air
  Сърбия
Белград Летище Белград Air Serbia
  Украйна
Киев Международно летище Бориспил Bulgaria Air / Ryanair / Windrose Airlines
  Унгария
Будапеща Международно летище Ференц Лист, Будапеща Bulgaria Air / Ryanair
  Франция
Бове Летище Париж Бове Ryanair / Wizz air
Ница Летище Ница Лазурен бряг Wizz air
Париж Летище Париж Шарл де Гол Air France / Bulgaria Air
  Хърватия
Загреб Летище Загреб Ryanair
  Чехия
Прага Летище Вацлав Хавел Прага Bulgaria Air
  Швейцария
Базел Евролетище Базел-Мюлуз-Фрайбург Wizz air
Женева Летище Женева Wizz air
Цюрих Летище Цюрих Bulgaria Air
Азия
  Израел
Тел Авив Международно летище Бен Гурион Bulgaria Air / El Al / Ryanair / Wizz air
  Йордания
Акаба Летище Крал Хюсеин Акаба European Air Charter
  Катар
Доха Международно летище Хамад Qatar Airways
  Обединени арабски емирства
Абу Даби Международно летище Абу Даби Wizz air
Дубай Международно летище Дубай Bulgaria Air / Flydubai / Wizz air
  Турция
Анталия Летище Анталия ALK JSC / Bulgaria Air / European Air Charter / GullivAir / Onur Air / Turkish Airlines (сезонни чартърни линии)
Бодрум Летище Бодрум ALK JSC, European Air Charter, GullivAir (сезонни чартърни линии)
Измир Летище Измир Аднан Мендерес ALK JSC, GullivAir (сезонни чартърни линии)
Истанбул Летище Истанбул Turkish Airlines
Африка
  Египет
Хургада Международно летище Хургада European Air Charter (сезонна чартърна линия)
  Тунис
Енфида Международно летище Енфида-Хамамет ALK JSC / BH Air / European Air Charter (сезонни чартърни линии)

СтатистикаРедактиране

През 2015 година Летище София е обслужило рекордните 4 088 943 пътници, ръст от 7,2 % спрямо преминалите 3 815 158 пътници през 2014 г. През 2015 г. за първи път в историята си летището преминава границата от 4 милиона обслужени пътници в рамките на една календарна година. През Терминал 1 са преминали над 1,5 млн. пътници, а през Терминал 2 близо 2,6 милиона. Годишният анализ показва, че по международни редовни линии са пътували 93% от общия пътникопоток, 4% са пасажерите по вътрешни линии, а 3% са използвали чартърни полети. През 2015 г. самолетодвиженията (броят на излетелите и кацнали самолети) е 44 416 – с 5,5 % повече от регистрираните 42 120 през 2014 г., а превозените товари и поща през изтеклата година са били 18 727 тона – ръст от 5,6 % спрямо 17 741 тона през 2014 г.

През първите три месеца на 2016 г. броят на преминалите пътници през двата терминала е 980 882, което е със 114 000 повече спрямо същия период на предходната година. За тримесечието 10 756 са кацналите и излетели самолети на летище София, което е увеличение от 9,4% на годишна база. [13]

Товаропотокът е нараснал с 12% при обработени 2974 тона за януари – февруари 2016 г.

За първите десет месеца на 2016 г. броят на обслужените пасажери е 4 076 897 души. Само през октомври на Терминал 1 са обслужени 262 хиляди пътници, а на Терминал 2 – 215 хиляди. Общо пътниците през октомври са с 33% повече отколкото година по-рано. За 2016 г. летище София обяви рекорден ръст на пътниците от 22%, като те достигнаха 4 980 387 души. Само един ден не достигна на аерогарата, за да мине прага от 5 млн. пътници. Рекорд имаше и при откриването на нови линии – 23. Разбивката показа, че пътиците на двата терминала почти са се изравнили, като през новия са преминали 2.6 млн. души, а през стария – 2,3 млн. и то при положение, че Ryanair работи на пълен капацитет едва през последните 3 месеца на 2016 г

За годината броят на пътници по международни курсове се е увеличил с 34%, а по национални – с 4%. През октомври са обслужени 4774 полета (24% повече от година по-рано), от които 92% пътнически и 3% товарни. През октомври са обработени 1905 тона карго (19% повече товарни пратки и 10% повече пощенски пратки спрямо година по-рано). [14]

Данни за годишен трафикРедактиране

Трафик на Летище София
Година Пътници Промяна Карго
(тона)
Промяна Самолета
движение
Промяна
1998 1 250 700 10 180 24 726
1999 1 236 610  1,1% 12 378  21,6% 25 178  1,8%
2000 1 127 866  8,8% 11 036  10,8% 24 785  1,6%
2001 1 107 682  1,8% 10 381  5,9% 21 860  11,8%
2002 1 214 198  9,6% 12 482  20,2% 24 211  10,8%
2003 1 356 469  11,7% 13 461  7,8% 25 517  5,4%
2004 1 614 304  19,0% 14 472  7,5% 28 700  12,5%
2005 1 874 000  16,1% 14 725  1,7% 32 188  12,2%
2006 2 209 350  17,9% 15 241  3,5% 38 119  18,4%
2007 2 745 880  24,3% 17 392  14,1% 43 005  12,8%
2008 3 230 696  17,7% 18 294  5,2% 48 626  13,1%
2009 3 134 657  3,0% 15 093  17,5% 45 698  6,0%
2010 3 296 936  5,2% 15 322  1,5% 47 061  3,0%
2011 3 474 933  5,4% 15 887  3,7% 47 153  0,2%
2012 3 467 455  0,2% 16 249  2,3% 40 806  9,0%
2013 3 504 326  1,1% 17 039  4,9% 40 526  7,4%
2014 3 815 158  8,9% 17 741  4,1% 42 120  4%
2015 4 088 943  7,2% 18 727  2,2% 44 416  4,3%
2016 4 980 387  21,8% 21 157  13,0% 51 829  16,7%
2017 6 489 738  30,3% 20 818  0,3% 57 670  11,3%
2018 6 962 040   7,3% 22 251 [15]   6,6% 60 771 [16]   5,4%
2019 7 107 096 [17]   2,1% 23 987 [18]   7,8% 61 371 [19]   1%
2020 2 937 846 [20]   58,7% 23 042 [21]   3,9% 35 954 [22]   41,4%
2021 (м. август) 1 936 213 [23]   10,6% 13 998 [24]   6,5% 24 513 [25]   0,9%

Най-натоварени маршрути по брой седмични излитанияРедактиране

Изчисленията са направени на базата на информацията в сайта на летище София. [26] В таблицата са включени единствено дестинациите с брой на седмични полети над 7.

Юли 2021
Град Летища Седмични
излитания
Авиокомпании
  Лондон (GTW) Гетуик
(LHR) Хийтроу
(LTN) Лутън
(STN) Станстед
35 Easyjet
British Airways / Bulgaria Air
WizzAir
Ryanair
  Франкфурт (FRA) Франкфурт на Майн
(HHN) Франкфурт-Хан
28 Bulgaria Air / Lufthansa
Wizz air
  Варна (VAR) Варна 22 Bulgaria Air
  Мюнхен (MUC) Йозеф Щраус
(MMG) Меминген
21 Lufthansa
Ryanair / Wizz air
  Виена (VIE) Швехат 18 Austrian Airlines / Bulgaria Air / Ryanair
  Париж (BVA) Бове
(CDG) Шарл де Гол
Ryanair / WizzAir
Air France / Bulgaria Air
  Варшава (WAW) Фредерик Шопен 13 LOT Polish Airlines
  Тел Авив (TLV) Бен Гурион 12 Bulgaria Air / El Al / Ryanair / Wizz air
  Рурска област (CGN) Кьолн/Бон
(DTM) Дортмунд
11 Ryanair
WizzAir

Най-натоварени маршрути по брой превозени пътници до крайна дестинацияРедактиране

2020 г.[27]
# Град Авиокомпании Брой
1.   Лондон British Airways, Bulgaria Air, easyJet, Ryanair, WizzAir 248 869
 (3) 2.   Амстердам Bulgaria Air, Transavia 74 505
 (5) 3.   Варна Bulgaria Air 63 164
 (2) 4.   Франкфурт на Майн Bulgaria Air, Lufthansa, WizzAir 48 036
 (-) 5.   Брюксел Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 46 306
 (-) 6.   Париж Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 45 020
 (1) 7.   Милано Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 44 417
 (1) 8.   Тел Авив Bulgaria Air, El Al, Israir Airlines, Ryanair, WizzAir 43 509
 (-) 9.   Мадрид Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 37 804
 (-) 10.   Дортмунд WizzAir 36 959

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.economy.bg
  2. sofia-airport.bg
  3. sofia-airport.bg
  4. www.dir.bg
  5. www.sofia-airport.bg
  6. news.bg
  7. sofia-airport.bg
  8. „Указ на цар Борис III от 25 септември 1937 г. за изграждане на гражданско летище на София“, архив на оригинала от 5 април 2013, https://web.archive.org/web/20130405082039/http://www.sofia-airport.bg/pages/gallery.aspx?g=1, посетен 5 април 2013 
  9. Lufthansa Technik Sofia. // Lufthansa-technik.com, 18 декември 2018. Посетен на 17 януари 2019. Архив на оригинала от 2011-02-28 в Wayback Machine.
  10. Нова кула и бърза писта на летището. // 24chasa.bg, 18.08.2011. Посетен на 13.10.2012.
  11. „Главболгарстрой“ ще строи новата кула на летище София. // НОВИНАР, 19 август 2011. Посетен на 13 октомври 2012.
  12. sofia-airport.bg
  13. Нискотарифните полети подобриха резултата на летище „София“, dnevnik.bg, 11 април 2016
  14. Вестник „Дума“, бр. 259 (7561), 14 ноември 2016 г.
  15. sofia-airport.bg
  16. sofia-airport.bg
  17. www.sofia-airport.bg
  18. www.sofia-airport.bg
  19. www.sofia-airport.bg
  20. sofia-airport.bg
  21. sofia-airport.bg
  22. sofia-airport.bg
  23. sofia-airport.bg
  24. sofia-airport.bg
  25. sofia-airport.bg
  26. www.sofia-airport.bg
  27. sofia-airport.bg

Външни препраткиРедактиране