Международно летище София (SOF/LBSF), известно още като Аерогара София (на английски: Sofia Airport), е най-голямото и най-натовареното летище в България.

Международно летище София
Sofia Airport
Sofia airport logo.svg
Терминал 2 на Летище София
Терминал 2 на Летище София
IATA: SOF • ICAO: LBSF
Данни
Тип летищегражданско
СобственикFlag of Bulgaria.svg България
Оператор„СОФ Кънект” АД[1]
ОбслужваСофия
Столична община
МестоположениеСофия, България
Открито16 септември 1937 г.
Хъб на
Часова зонаEET (UTC+2)
 • Лятно времеEEST (UTC+3)
Надм. височина1742 ft / 531 m
Координати42°41′42″N 23°24′30″E / 42.69500° с.ш. 23.40833° и.д. / 42.69500; 23.40833
Уебсайтwww.sofia-airport.eu
Карта
Bulgaria location map.svg
42.695° с. ш. 23.4083° и. д.
SOF
Местоположение в България
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
09/27 11 811 3600 асфалтобетон
Статистика (2021)
Пътници общо3 364 151[2]Повишение 14,5%
Товари общо (т)21 141[3]Понижение 8,3%
Движ. на самолети40 771
Международно летище София в Общомедия

Разположено е на около 10 km източно от центъра на столицата. От 2020 година е отдадено на 35-годишна концесия на "Соф Кънект" АД [4]. Летището е възел за националния авиопревозвач – България Ер, както и за нискотарифните авиокомпании Райънеър и Уиз Еър. Летище София е база и за единствената българска авиокомпания, която изпълнява полети на дълги разстояния – Гъливеър. Аеропортът отбелязва заничелно нарастване на пътникопотокът през последните години, след като нискотарифните авиокомпании започват да оперират полети от и до летището. В следствие, през 2019 година през летището преминават рекордните 7 107 096 пътници [5]. Тенденцията на повишение на обслужените пасажери е силно повлияна от коронавирусната пандемия от COVID-19 през 2020 и продължаваща през 2021 година, която негативно рефлектира върху пътникопотокът отчетен на летището (и в световен мащаб)[6]. През изминалата година е регистриран пътникопоток от 3.4 милиона пасарежи, което е 52.7% понижение спрямо 2019 година. [7]

ИсторияРедактиране

Най-старото авионачинание тук е лятна тревна писта във Враждебна направена още в 1912 г. от българската войска с помощта на немски инженери, която трябва да служи за резервна писта на летището в Божурище. В 1937 г. с указ[8] на цар Борис III от 16 септември е определен и отчужден терен от 19 293 649 m² за изграждане на гражданско летище в източните покрайнини на столицата в землищата на селата Враждебна и Слатина и парцелите на авиостроително дружество „Мургаш“ и др., където първо започва да действа военно летище, което заедно с Летище Божурище и др. защитавало столицата в годините на войната. Това е рождената дата на Летище София. Първата гражданска приемна сграда е построена още в годините на войната по проект на арх. Петко Цветков и арх. Иван Марангозов в южния район на летището. Тя съдържа правителствено и дипломатическо крило образуващо западната ѝ част (действащо като ВИП и до днес), сектор международни полети образуващ централната част на корпуса ѝ и източно крило за вътрешните полети, има две писти пресичащи се под ъгъл 30° една с друга. Първите български граждански полети започват още на летище Божурище на 25 октомври 1927 г. от първата българска авиокомпания Бунавад. На 27 декември 1946 г. Министерският съвет на България издава Постановление №8 за създаване на Дирекция на въздушните съобщения. Тя разполага своите отдели (летателен, технически, свързочен и транспортен) в изградената през 1943 г. терминална сграда на летище „Враждебна“. От новото летище Враждебна редовното гражданско пътническо и пощенско въздухоплаване започва на 29 юни 1947 г., открито лично от министър-председателя Георги Димитров, от сградите в северната част на терена, близо до с. Враждебна. Този първи полет е осъществен със самолет Junkers 52/3m LZ-UNL от екипаж: пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров, Г. Димитров не се качва на борда. Непосредствено след това отваря врати и готовият споменат първи модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.

Той функционира без съществени изменения докато обработените пътници достигат 600 000 на година и през пролетта на 1968 г. започват редица преустройства, разширения и модернизации извършвани периодично до последните в 2001 г. В 1975 г. е открито разширение на сградата на запад за пристигащи по международни полети, пространството за вътрешни полети в източната част също е разширено, правителствено-дипломатическата зона е премахната и функцията ѝ е поета от изградения за това нов специализиран терминал на известно разстояние на запад от основната сграда, а в старата част е открит VIP сектор, перонната част е разширена на изток и са открити нови пътеки за рулиране. На изток от терминала площад през 1969 г. е открит митнически склад, през 70-те години няколко нови хангари от изток от първата база за техническо обслужване влизат в експлоатация. В края на десетилетието летището обслужва 2 000 000 международни и 1 000 000 вътрешни пасажери. В началото на 80-те години в северната част на сградата е открит нов сектор и системата за обработката и проверяване на багажа, също в началото на 80-те години до основния е построен отделен малък терминал за вътрешни полети, а главната сграда остава да обслужва само международните линии и ВИП пътниците. След терористичните заплахи в 1983 г. свободния достъп на изпращачи и граждани до откритата ѝ тераса с изглед към пистата и самолетите е прекратен, а терасата е преустроена. През 1990 г. е извършено реорганизиране на трафика и терминалът е частично обновен. Основното преустройство и модернизация започва със значително разширяване на зоната в 2000 година, международния сектор пристигащи е преместен в източното крило, където дотогава се обслужват и вътрешните линии, бившият международен сектор пристигащи на запад е затворен и напълно реорганизиран, а планировката на централната зона за международни заминаващи променена изцяло в съответствие със световните стандарти. В 2001 г. тази цялостна реконструкция на терминала е завършена – „международни линии заминаващи“ по проект на арх. Розина Червенкова и колектив, а по проект на арх. Огнян Грозев и арх. Калин Тихолов. „Международни линии пристигащи“, същата година по проект на арх. Георги Стоилов на летището е изграден Център на РВД с площ 38 630 m² за 83 500 000 €.

Развитието на летището продължава, след пет години на около 2 км от първия, наричан вече „Терминал 1“, е изграден по проект на арх. Бернард Джон Хаселман, арх. Енрико Либрехтс, арх. Димитър Димитров, арх. Владимир Копралев и др. за 184 000 000 € новия „Терминал 2“ с площ 99 340 m², от които 56 500 m² приемен корпус, останалата застроена площ е за покрит паркинг на четири нива и техническа част, пусната е и новата писта клас „ICAO Category 3 operations“ дълга 3,6 km и широка 45 m прекосяваща с мост р. Искър, построена за 65 000 000 € с три нови изходни скоростни пътеки за рулиране, нова система за наземно осветление, пожарна и аварийна станции, сервизни пътища и корекция на река Искър. Финансирането е 50 000 000 € безвъзмездна помощ от предприсъединителната програма ИСПА на Европейския съюз, 60 000 000 € кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 000 000 $ от Кувейтския фонд за арабско развитие и около 60 000 000 € от държавния бюджет на България. Терминал 2 е официално открит на 27 декември 2006.

На 25 юни 2009 г. е открит от транспортния министър Петър Мутафчиев създаденият по проект на арх. Красимир Николчев, арх. Владимир Копралев и колектив за 3 600 000 € североизточно от сградата на „Терминал 2“ „Ландшафен парк към летището“ на площ на 365 000 m², облагородени с разнообразна растителност и различни архитектурни форми. Паркът е интегрирана ландшафна среда със зони за отдих и разходки, амфитеатър и езеро. Изградена е алейна мрежа с дължина около 2000 m, която обслужва посетителите за които е предвиден свободен достъп и не е необходимо задължително да са пътници или изпращачи. Проектът е финансиран със средства от Кохезионния фонд, Регламент 1164/94/ИСПА по Финансов меморандум за проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот Б1 – Нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура“ и национално съфинансиране от държавния бюджет.

На 6 декември 2012 г. е открита новата Контролна кула на летище София. Съоръжението е по проект на арх. Георги Стоилов, високо е 50 m с разгърнатата застроена площ над 2400 m² и цена 7 700 000 €, изградено е от Главболгарстрой.

На 12 февруари 2013 г. започва разширение и ремонт на новия „Терминал 2“ за 1 200 000 € (1 947 557 лв. без ДДС). Разширението на терминала се състои в удължаването на пътническата галерия в северна посока и обособяването на четири изхода – три за заминаващи пътници и един за получаване на багаж. Между приземния и първия етаж ще се обособят допълнителни стълби и асансьори за всички пътници и ще бъде улеснено придвижването на хора с увреждания.

Терминал 1Редактиране

През 90-те години на XX век е взето решение за построяване на нова писта за излитане и кацане. Изграждането започва през 2001 г. Стойността на целия проект е за над 210 млн. евро и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, Кувейтския фонд за икономическо развитие, програмите на ЕС ИСПА и ФАР, и от държавния бюджет на България.

Новата писта е въведена в експлоатация на 31 август 2006 г. и осигурява капацитет за 25 кацания и излитания на час. Тя е дълга 3600 m, широка 45 m и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIB. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на „Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.

Терминал 2Редактиране

На 27 декември 2006 г., в навечерието на присъединяването на България към ЕС, е открит и новият „Терминал 2“. Сградата, построена от австрийската компания Страбаг, е изградена върху площ от 56500 m², с допълнителна галерия дълга 200 m. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик. Оборудването на Tерминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Tерминал 2 е 2,6 милиона пътници.

База Луфтханза Техник на Летище СофияРедактиране

Луфтханза Техник София е създадена в края на 2007 г. като джойнт-венчър между Lufthansa Technik (80%) и Българската Авиейшън Груп (20%). Със създаването на „Луфтханза Техник София“, Луфтханза Текник груп изгражда корпусите на една от 5-те си платформи за ремонт и поддръжка на самолети които има в Европа. Съоръжението в България обслужва клиенти в Европа, Близкия изток и Северна Африка. Направена е основна реконструкция и модернизация, с цел базата да бъде готова за най-тежкия етап на самолетни проверки и поддръжка, D-Check, които ще бъдат извършвани в България. Повече от 350 служители, обучени в България и на базата за техническо обслужване на Луфтханза Текник в Шанън, започват през четвъртото тримесечие на 2008 г. с един Airbus A321 от Лудтханза като първият клиент на Луфтханза Техник София[9]

Нови събитияРедактиране

На 22 април 2009 г. е въведен в експлоатация шумозащитен екран за намаляване въздействието на шума от техническите проби на самолетите върху населената градска част близо до летището.

На 19 октомври 2010 г. на Терминал 2 е открита площадка за авиационни фотографи, която дава възможност за целогодишно заснемане на излитащите и кацащи самолети.

Летище София е с дългогодишен опит в летищна експлоатация и наземно обслужване на пътници, самолети, товари и поща. Аеропортът е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации, в 2010 г. само „Терминал 2“ обслужва 3 200 000 пасажера, а към 2011 има летищна такса по 12 евро на всеки заминаващ пътник.

Hа 24 август 2011 Правителството съобщава, че е възложило на „Летище София“ експлоатацията, управлението и поддържането на летищен комплекс „Балчик“.

Нова контролна кулаРедактиране

 
Метростанция „Летище София“

На 19 август 2011, в присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, директорът на държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“ (ДП РВД) Деян Динев и главният директор на „Главболгарстрой“ Павел Калистратов подписват договор за проектиране и строителство на новата контролна кула на летище София. [10]. Главболгарстрой АД е избран за изпълнител на строежа след като печели обществената поръчка. Общата стойност на проекта е 14 813 030 лева и бива построен за по-малко от 10 месеца. [11]. Проектът се финансира изцяло от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“.

Контролната кула се намира западно от „Терминал 2“. Съоръжението е високо 50 метра, а разгърнатата застроена площ е над 2400 m².

Метростанция Летище София-Терминал 2Редактиране

Строителството на връзката до центъра на София на метро започва през септември 2012 г. Метростанция „Летище София“ е въведена в експлоатация на 2 април 2015 г. Изходът ѝ е пред Терминал 2. Във времето от 5 до 23 ч има безплатни трансферни автобуси до Терминал 1 и обратно през 30 минути.

Авиокомпании и дестинацииРедактиране

Зимно разписание 2022[12]: Зимното разписание на летище София се отличава с екзотични предложения до Занзибар, Танзания; Пукет, Тайланд, както и Момбаса, Кения. Чартърните полети до добре познатите дестинации като Египет, Тунис и Мароко ще продължат и през зимния сезон. Ново допълнение към чартърната програма на European Air Charter е Кабо Верде. От друга страна, редовни полети ще сързват допълнително София с Атина със Sky Express. Авиокомпания Wizz air ще осъществява директни полети между столичното летище и Хамбург, Германия. Друга нова дестинация е Стокхолм, Швеция до която Wizz air ще летят два пъти седмично. [13]

Град Летище Авиолиния(и)
Европа
  Австрия
Виена Международно летище Виена Austrian Airlines / Bulgaria Air / Ryanair
  Белгия
Брюксел Летище Завентем Bulgaria Air
Шарлероа Летище Брюксел юг Шарлероа Ryanair / Wizz air
  България
Варна Летище Варна Bulgaria Air
  Великобритания
Белфаст Международно летище Белфаст Jet2.com (сезонна чартърна линия)
Бирмингам Бирмингам Ryanair /
TUI fly (сезонна чартърна линия)
Бристъл Летище Бристъл EasyJet / Jet2.com / Ryanair (сезонни линии)
Единбург Летище Единбург Ryanair
Ливърпул Летище Ливърпул Джон Ленън Ryanair
Лондон
Летище Гетуик Easyjet / Wizz air
Jet2.com / TUI fly (сезонни чартърни линии)
Летище Лондон Лутън  Wizz air
Летище Лондон Станстед  Ryanair
Летище Хийтроу British Airways / Bulgaria Air
Манчестър Летище Манчестър EasyJet
Jet2.com / TUI fly (сезонни чартърни линии)
Нотингам Летище Нотингам Jet2.com (сезонна чартърна линия)
Нюкасъл ъпон Тайн Международно летище Нюкасъл Jet2.com (сезонна чартърна линия)
  Германия
Берлин Летище Бранденбург Bulgaria Air / Ryanair
Дортмунд Летище Дортмунд Wizz air
Карлсруе Летище Карлсруе/Баден Баден Ryanair
Кьолн Летище Кьолн/Бон Ryanair
Меминген Летище Меминген Ryanair / Wizz air
Мюнхен Летище Мюнхен Lufthansa
Нюрнберг Летище Нюрнберг Ryanair
Франкфурт на Майн Летище Франкфурт Bulgaria Air / Lufthansa
Кирхберг Летище Франкфурт-Хан Wizz air
Хамбург Летище Хамбург Wizz air
Щутгарт Летище Щутгарт European Air Charter (сезонна чартърна линия)
  Гърция
Атина Международно летище Елефтериос Венизелос Aegean Airlines / Bulgaria Air / Sky Express
  Дания
Копенхаген Летище Копенхаген, Каструп Wizz air
  Ирландия
Дъблин Летище Дъблин Ryanair
  Испания
Аликанте Летище Аликанте – Елче Wizz air
Барселона Летище Ел Прат Ryanair / Wizz air
Валенсия Летище Валенсия Wizz air
Мадрид Летище Мадрид - Барахас Bulgaria Air / Ryanair / Wizz air
Малага Летище Малага Wizz air
  Италия
Бари Летище Бари Ryanair
Бергамо Международно летище Орио ал Серио Ryanair / Wizz air
European Air Charter (сезонна чартърна линия)
Болоня Летище Болоня – Гулиелмо Маркони Ryanair / Wizz air
Тревизо Летище Тревизо, Венеция Ryanair / European Air Charter (сезонна чартърна линия)
Катания Международно летище Катания Ryanair / Wizz air
Наполи Международно летище Наполи Ryanair / Wizz air
Рим Международно летище Рим Фиумичино Bulgaria Air / ITA Airways
Международно летище Рим Чампино Ryanair / Wizz air
  Кипър
Ларнака Международно летище Ларнака Wizz air
Пафос Международно летище Пафос Ryanair
  Малта
Валета Международно летище Малта Ryanair / Wizz air
  Нидерландия
Айндховен Летище Айндховен Ryanair / Wizz air
Амстердам Летище Амстердам Схипхол Bulgaria Air
  Полша
Варшава Летище Фредерик Шопен LOT Polish Airlines
  Португалия
Лисабон Летище Лисабон Wizz air
  Румъния
Букурещ Международно летище Букурещ Отопени Qatar Airways / TAROM
  Словакия
Братислава Летище Братислава Ryanair
  Сърбия
Белград Летище Белград Air Serbia
  Унгария
Будапеща Международно летище Ференц Лист, Будапеща Ryanair
  Франция
Бове Летище Париж Бове Ryanair / Wizz air
Ница Летище Ница Лазурен бряг Wizz air
Париж Летище Париж Шарл де Гол Bulgaria Air
  Хърватия
Загреб Летище Загреб Ryanair
  Чехия
Прага Летище Вацлав Хавел Прага Bulgaria Air
  Швейцария
Базел Евролетище Базел-Мюлуз-Фрайбург Wizz air
Женева Летище Женева Wizz air
Цюрих Летище Цюрих Bulgaria Air / Swiss International Airlines
  Швеция
Нюшьопинг Летище Стокхолм Скавста Wizz air
Азия
  Бахрейн
Манама Международно летище Бахрейн European Air Charter (сезонна чартърна линия)
  Израел
Тел Авив Международно летище Бен Гурион Bulgaria Air / El Al / Israir Airlines and Tourism (сезонна линия) / Ryanair / Wizz air
  Йордания
Акаба Летище Крал Хюсеин Акаба European Air Charter / Ryanair (сезонна линия)
  Катар
Доха Международно летище Хамад Qatar Airways
  Обединени арабски емирства
Абу Даби Международно летище Абу Даби Wizz air
Дубай Международно летище Дубай Flydubai
  Тайланд
Пукет Международно летище Пукет BH Air (сезонна чартърна линия)
  Турция
Истанбул Истанбул Turkish Airlines
Африка
  Египет
Асуан Международно летище Асуан European Air Charter (сезонна чартърна линия)
Кайро Международно летище Кайро ALK Airlines / BH Air / European Air Charter (сезонни чартърни линии)
Хургада Международно летище Хургада ALK Airlines / BH Air / European Air Charter (чартърни линии)
Шарм ел-Шейх Международно летище Шарм ел-Шейх ALK Airlines / BH Air / European Air Charter (чартърни линии)
  Кабо Верде
Сал Международно летище Амилкар Кабрал European Air Charter (сезонна чартърна линия)
  Кения
Момбаса Международно летище Мои European Air Charter (сезонна чартърна линия)
  Мавриций
Порт Луи Международно летище Сивусагур Рамгулам Bulgaria Air (сезонна чартърна линия)
  Мароко
Фес Летище Фес European Air Charter (сезонна чартърна линия)
  Танзания
Занзибар Международно летище Абейд Амани Каруме, Занзибар European Air Charter (сезонна чартърна линия)
  Тунис
Джерба Международно летище Джерба ALK Airlines / European Air Charter (сезонни чартърни линии)
Енфида Международно летище Енфида-Хамамет ALK Airlines / BH Air / European Air Charter (сезонни чартърни линии)
Северна Америка
  Доминиканска република
Ла Романа Международно летище Ла Романа GullivAir (сезонна чартърна линия)

СтатистикаРедактиране

През 2015 година Летище София е обслужило рекордните 4 088 943 пътници, ръст от 7,2 % спрямо преминалите 3 815 158 пътници през 2014 г. През 2015 г. за първи път в историята си летището преминава границата от 4 милиона обслужени пътници в рамките на една календарна година. През Терминал 1 са преминали над 1,5 млн. пътници, а през Терминал 2 близо 2,6 милиона. Годишният анализ показва, че по международни редовни линии са пътували 93% от общия пътникопоток, 4% са пасажерите по вътрешни линии, а 3% са използвали чартърни полети. През 2015 г. самолетодвиженията (броят на излетелите и кацнали самолети) е 44 416 – с 5,5 % повече от регистрираните 42 120 през 2014 г., а превозените товари и поща през изтеклата година са били 18 727 тона – ръст от 5,6 % спрямо 17 741 тона през 2014 г.

През първите три месеца на 2016 г. броят на преминалите пътници през двата терминала е 980 882, което е със 114 000 повече спрямо същия период на предходната година. За тримесечието 10 756 са кацналите и излетели самолети на летище София, което е увеличение от 9,4% на годишна база. [14]

Товаропотокът е нараснал с 12% при обработени 2974 тона за януари – февруари 2016 г.

За първите десет месеца на 2016 г. броят на обслужените пасажери е 4 076 897 души. Само през октомври на Терминал 1 са обслужени 262 хиляди пътници, а на Терминал 2 – 215 хиляди. Общо пътниците през октомври са с 33% повече отколкото година по-рано. За 2016 г. летище София обяви рекорден ръст на пътниците от 22%, като те достигнаха 4 980 387 души. Само един ден не достигна на аерогарата, за да мине прага от 5 млн. пътници. Рекорд имаше и при откриването на нови линии – 23. Разбивката показа, че пътиците на двата терминала почти са се изравнили, като през новия са преминали 2.6 млн. души, а през стария – 2,3 млн. и то при положение, че Ryanair работи на пълен капацитет едва през последните 3 месеца на 2016 г

За годината броят на пътници по международни курсове се е увеличил с 34%, а по национални – с 4%. През октомври са обслужени 4774 полета (24% повече от година по-рано), от които 92% пътнически и 3% товарни. През октомври са обработени 1905 тона карго (19% повече товарни пратки и 10% повече пощенски пратки спрямо година по-рано). [15]

Данни за годишен трафикРедактиране

Трафик на Летище София
Година Пътници Промяна Карго
(тона)
Промяна Самолета
движение
Промяна
1998 1 250 700 10 180 24 726
1999 1 236 610  1,1% 12 378  21,6% 25 178  1,8%
2000 1 127 866  8,8% 11 036  10,8% 24 785  1,6%
2001 1 107 682  1,8% 10 381  5,9% 21 860  11,8%
2002 1 214 198  9,6% 12 482  20,2% 24 211  10,8%
2003 1 356 469  11,7% 13 461  7,8% 25 517  5,4%
2004 1 614 304  19,0% 14 472  7,5% 28 700  12,5%
2005 1 874 000  16,1% 14 725  1,7% 32 188  12,2%
2006 2 209 350  17,9% 15 241  3,5% 38 119  18,4%
2007 2 745 880  24,3% 17 392  14,1% 43 005  12,8%
2008 3 230 696  17,7% 18 294  5,2% 48 626  13,1%
2009 3 134 657  3,0% 15 093  17,5% 45 698  6,0%
2010 3 296 936  5,2% 15 322  1,5% 47 061  3,0%
2011 3 474 933  5,4% 15 887  3,7% 47 153  0,2%
2012 3 467 455  0,2% 16 249  2,3% 40 806  9,0%
2013 3 504 326  1,1% 17 039  4,9% 40 526  7,4%
2014 3 815 158  8,9% 17 741  4,1% 42 120  4%
2015 4 088 943  7,2% 18 727  2,2% 44 416  4,3%
2016 4 980 387  21,8% 21 157  13,0% 51 829  16,7%
2017 6 489 738  30,3% 20 818  0,3% 57 670  11,3%
2018 6 962 040   7,3% 22 251 [16]   6,6% 60 771 [17]   5,4%
2019 7 107 096 [18]   2,1% 23 987 [19]   7,8% 61 371 [20]   1%
2020 2 937 846 [21]   58,7% 23 042 [22]   3,9% 35 954 [23]   41,4%
2021 3 364 151 [24]   14,5% 21 141 [25]   8,3% 40 771 [26]   13,4%
2022 (август) 4 457 749 [27]   64.3% 15 328 [28]   2,1% 40,268 [29]   38%

Най-натоварени маршрути по брой седмични излитанияРедактиране

Изчисленията са направени на базата на информацията в сайта на летище София. [30] В таблицата са включени единствено дестинациите с брой на седмични полети над 7.

Юли 2021
Град Летища Седмични
излитания
Авиокомпании
  Лондон (GTW) Гетуик
(LHR) Хийтроу
(LTN) Лутън
(STN) Станстед
35 Easyjet
British Airways / Bulgaria Air
WizzAir
Ryanair
  Франкфурт (FRA) Франкфурт на Майн
(HHN) Франкфурт-Хан
28 Bulgaria Air / Lufthansa
Wizz air
  Варна (VAR) Варна 22 Bulgaria Air
  Мюнхен (MUC) Йозеф Щраус
(MMG) Меминген
21 Lufthansa
Ryanair / Wizz air
  Виена (VIE) Швехат 18 Austrian Airlines / Bulgaria Air / Ryanair
  Париж (BVA) Бове
(CDG) Шарл де Гол
Ryanair / WizzAir
Air France / Bulgaria Air
  Варшава (WAW) Фредерик Шопен 13 LOT Polish Airlines
  Тел Авив (TLV) Бен Гурион 12 Bulgaria Air / El Al / Ryanair / Wizz air
  Рурска област (CGN) Кьолн/Бон
(DTM) Дортмунд
11 Ryanair
WizzAir

Най-натоварени маршрути по брой превозени пътници до крайна дестинацияРедактиране

2021 г.[31]
# Град Авиокомпании Брой
1.   Лондон British Airways, Bulgaria Air, easyJet, Ryanair, WizzAir 400 926
 (2) 2.   Франкфурт на Майн Bulgaria Air, Lufthansa, WizzAir 194 502
 (-) 3.   Мюнхен Bulgaria Air, Lufthansa, Ryanair, WizzAir 177 308
 (1) 4.   Варна Bulgaria Air, Ryanair 175 192
 (-) 5.   Виена Austrial Airlines, Bulgaria Air, Ryanair 135 106
(-) 6.   Париж Air France, Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 132 541
 (-) 7.   Истанбул Turkish Airlines 119 423
 (1) 8.   Милано Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 105 699
 (-) 9.   Айндховен Ryanair, WizzAir 95 668
 (1) 10.   Мадрид Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 86 035

ГалерияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране


  1. www.economy.bg
  2. sofia-airport.bg
  3. sofia-airport.bg
  4. www.dir.bg
  5. www.sofia-airport.bg
  6. news.bg
  7. sofia-airport.bg
  8. Указ на цар Борис III от 25 септември 1937 г. за изграждане на гражданско летище на София, архив на оригинала от 5 април 2013, https://web.archive.org/web/20130405082039/http://www.sofia-airport.bg/pages/gallery.aspx?g=1, посетен на 2013-04-13 
  9. Lufthansa Technik Sofia. // Lufthansa-technik.com, 18 декември 2018. Посетен на 17 януари 2019. Архив на оригинала от 2011-02-28 в Wayback Machine.
  10. Нова кула и бърза писта на летището. // 24chasa.bg, 18.08.2011. Посетен на 13.10.2012.
  11. „Главболгарстрой“ ще строи новата кула на летище София. // НОВИНАР, 19 август 2011. Посетен на 13 октомври 2012.
  12. sofia-airport.eu
  13. https://www.travelnews.bg/
  14. Нискотарифните полети подобриха резултата на летище „София“, dnevnik.bg, 11 април 2016
  15. Вестник „Дума“, бр. 259 (7561), 14 ноември 2016 г.
  16. sofia-airport.bg
  17. sofia-airport.bg
  18. www.sofia-airport.bg
  19. www.sofia-airport.bg
  20. www.sofia-airport.bg
  21. sofia-airport.bg
  22. sofia-airport.bg
  23. sofia-airport.bg
  24. sofia-airport.bg
  25. sofia-airport.bg
  26. sofia-airport.bg
  27. sofia-airport.eu
  28. sofia-airport.eu
  29. sofia-airport.eu
  30. www.sofia-airport.bg
  31. sofia-airport.eu