Отваря главното меню

Рене Френска (на френски: Renée de France, * 25 октомври 1510 в дворец Блоа, † 12 юни 1574 в Монтаржи) е принцеса от Франция от Орлеанския клон на династията Валоа, херцогиня на Шартър и чрез женитба херцогиня на Ферара, Модена и Реджо от 1534 до 1559 г.

Рене Френска
херцогиня на Ферара, Модена и Реджо
Clouet Renee Duchess of Ferrara.jpg
Рене Френска, худ.Жан Клуе
Лични данни
Управление от 1534 до 1559 г.
Други титли принцеса от Франция, херцогиня на Шартър
Родена
дворец Блоа
Починала
12 юни 1574 г. (63 г.)
Семейство
Династия Валоа
Баща Луи XII
Майка Анна Бретонска
Брак Ерколе II д’Есте
Потомци Анна д’Есте, Алфонсо II д’Есте, Лукреция д’Есте, Елеонора д’Есте, Луиджи д’Есте
Рене Френска в Общомедия
Рене Френска,

ПроизходРедактиране

Тя е втората дъщеря на френския крал Луи XII и втората му съпруга Анна Бретонска. По-малка сестра е на Клод Френска (1499—1524), която е омъжена от 1514 г. за Франсоа I (1494—1547) крал на Франция. Като дете си играе с Ан Болейн, по-късната кралица на Англия.

БракРедактиране

Рене Френска се омъжва на 28 юни 1528 г. за Ерколе II д’Есте (1508–1559), който става 1534 г. херцог на Ферара, Модена и Реджо от 1534 г., най-възрастният син на херцог Алфонсо I д’Есте и на Лукреция Борджия.

През религиозните войни тя спасява живота на много калвинисти. Учените Клеман Маро и Жан Калвин намират убежище в двора на Ферара. Ренéе е осъдена заради ерес и през 1554 г. е поставена под домашен арест.

През 1559 г. тя остава вдовица. Тя се скарва с нейния син Алфонсо и през 1560 г. се връща във Франция, където най-голямата и дъщеря Анна е омъжена за Франсоа дьо Гиз, водачът на католическата партия през първата Хугенотска война. Тя се установява в Монтаржи, където по време на управлението на нейната закрилница Катерина Медичи, помага спокойно на протестантите и може да си кореспондира с Калвин.

Тя спасява живота на много хора и през Вартоломеевата нощ към 24 август 1572 г., когато е в Париж.

Тя се чества в протестантския календар на 11 юли.

ДецаРедактиране

Ренé и Ерколе II имат пет деца:

ИзточнициРедактиране

  • Reneé de France, Ökumenischen Heiligenlexikon,
  • Jean-Pierre Guillaume Catteau-Calleville: Vie de Renée de France duchesse de Ferrare, Berlin 1781
  • Ernst Münch: Erinnerungen an ausgezeichnete Frauen Italiens, ihr Leben und ihre Schriften. Renea von Este und ihre Töchter: Anna von Guise, Lukrezia von Urbina und Leonore von Este. Mayer, Aachen und Leipzig 1831.
  • Elena Taddei: Zwischen Katholizismus und Calvinismus: Herzogin Renata d'Este. Eine Eklektikerin der Reformationszeit, Hamburg 2004. ISBN 3-8300-1246-2.
  • Erich Wenneker: Renata. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 8, Bautz, Herzberg 1994, ISBN 3-88309-053-0, Sp. 27–30.
  • Millicent Fawcett, Five Famous French Women (1906)
  • William Gilbert, The Inquisitor, or The Struggle in Ferrara (1869). The life of Renée of France, Duchess of Ferrara, set in 1554. See: Plumb, Philip W., Dr William Gilbert: like father, like son? W. S. Gilbert Society Journal, Jones, Brian ed., vol. 1; issue 10 (Spring 1999), pp. 297–98. Republished in 1992 [1]
  • Isabella M. Braikenridge. Some memorials of Renée of France, duchess of Ferrara (1859).

Външни препраткиРедактиране