Люба Кутинчева

българска пътешественичка

Люба Кутинчева Дагорова е първата българска пътешественичка, пътувала почти десетилетие (1929 – 1938) в Магреба, Близкия и Далечния изток – до остров Сахалин и Япония.

Люба Кутинчева
българска пътешественичка
Портретна фотография. Източник: ДА „Архиви“
Родена
Починала

Биография

редактиране

Ранни години

редактиране

Родена е в Търново на 15 май 1910 г. Произхожда от семейство на интелектуалци. Майка ѝ е племенница на легендарния капитан Райчо Николов. След 1913 г. семейството живее на румънска територия. Още като ученичка заедно с баща си участва в Добруджанската революционна организация „Свободна Добруджа“. За своята активна дейност срещу асимилацията на българите тя е преследвана от румънските власти и е принудена да избяга в България. По-късно отива в Турция, където в големите градове на страната изнася сказки за България, за българската литература, поезия, нрави, обичаи, за положението на Добруджа под румънска власт. Сказките са масово посещавани. Спечелените пари от тях ѝ позволяват да започне своята мисия като пътешественик, когато е едва на 19 г.

Образование

редактиране

Средното си образование получава във френски колеж в Букурещ. През 1935 г. заминава за Франция. В Париж продължава образованието си, като следва журналистика и френска филология. Кара едногодишен стаж като кореспондент на в. „Le matin“ и фоторепортер на вестник „La femme“, след което започва своето пътешествие из Испания, Испанско Мароко и Южна Африка. В началото на 1939 г. се връща във Франция, където завършва висшето си образование. През 1939 г. се омъжва за журналиста Александър Константинов Дагоров.

Пътешествия

редактиране

Люба Кутинчева свободно владее френски, румънски, турски и руски език, а при пътуванията си научава арабски език и есперанто. В посетените страни се издържа чрез изнасяне на сказки за България, за която в повечето страни дори не са чували. По време на пътуванията си винаги носела български трикольор на шапката си.

В малките градове и селища, където не е могла да изнася сказки, работи физически труд – бране на банани, смокини, лимони, портокали, дафинови листа, бахар, черен пипер, какао и др. Със спечелените пари продължава своето пътешествие.

Люба Кутинчева е първата българка, посетила Япония (през 1942 г. издава книгата „Япония – лични впечатления, наблюдения и проучвания“), Барода, Бирма, Сиам, Индокитай, Борнео, Суматра, Цейлон, Формоза (Тайван), Южен Сахалин, Оман, Маскат, Тунис, Триполи, Мадагаскар и др. Първата българка, която е преминала пеша джунглите от Мадрас до Банкок и първата жена европейка, посетила Мека, Медина, Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Маскат. Пътува с всички възможни превозни средства – кораби, влакове, коли, каруци, камили, коне или просто пеш, приемана е от царски особи, отсядала е в обикновени домове, навсякъде предизвиквайки респект към своята личност със съзнанието си за национално достойнство. По време на пътешествието си Л. Кутинчева се среща с владетели, духовници, политици, учени и видни общественици, сред които: емирът на Трансйордания – Абд Аллах ибн Хусайн, кралят на Ирак – Файсал ибн Хусайн, султанът на Маскат и Оман – Теймур ибн Файсал ибн Турки, махараджата на Барода – Саяджирао Гаеквад III, министърът на отбраната на Ирак – Нури Саид, митрополитът на Птолемаида, владиката на арменците в Иран – архиепископ Месроб, Махатма Ганди и много други.

Някои неща около Люба Кутинчева остават неясни и до днес – каква е била целта на пътуванията ѝ, както и на бележките, които тя грижливо е събирала от властите във всеки посетен град. Една от най-любопитните хипотези е, че Люба е била шпионка, финансирана от Коминтерна. Никой изследовател не е проявил любопитство да говори с нея подробно, макар че Люба Кутинчева живее до дълбока старост. Умира на 20 септември 1998 г. в София.

Наследство

редактиране

В края на 60-те години Люба Кутинчева дарява архива си. Той се съхранява във фонд 1328К в Държавен архив – София. Тя лично ги предава през 1968 – 1969 г., като сама описва всички материали.

Творчество

редактиране
  • Кутинчева, Л. „Япония – лични впечатления, наблюдения и проучвания“, Стара Загора, Печатница „Родина“, 1942 г.

Източници

редактиране