Отваря главното меню

Любомир Петков Кабакчиев е български актьор и театрален режисьор, председател на Съюза на артистите в България от 1970 до 1986 година.

Любомир Кабакчиев
Роден Любомир Петков Кабакчиев
Починал
11 август 1986 г. (60 г.)
Активни години 1950 – 1986
Народен представител в:
IX НС   
Страница в IMDb

Съдържание

Ранен животРедактиране

Започва кариерата си като ученик, любител на сцената на Народно читалище „Искра“ в Казанлък.

Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1946 – 1950) и актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1949 – 1953).

КариераРедактиране

След завършване на висшето си образование играе в Националния академичен театър „Иван Вазов“. Дебютира в ролите на Балтазар и Парис („Ромео и Жулиета" – У Шекспир) в Народен театър „Иван Вазов“ (1954), където работи през (1953 – 1986).

Освен на театрална сцена, започва да се снима в киното и да играе в театрални постановки. Любомир Кабакчиев дебютира в киното с филма „Утро над родината“ през 1951 г., който е на бригадирска тематика. Той също така се занимава и с преподавателска работа. На 24 януари 1969 година е обявен за „Почетен гражданин на Стара Загора“[1]. Член е на Националния съвет на ОФ.[2] От 1971 до 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1986 г. е член на ЦК на БКП.

Преподавател във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1960 – 1986), асистент (1960), доцент, професор (1985). Преподавател е по актьорско майсторство във ВИТИЗ, доц. (1971-1986).

Други дейностиРедактиране

Член на СБФД, член на ЦК на БКП от 1961 г., член на „Международния театрален институт“, Член на „ФИА“. Носител на много държавни отличия, народен артист. През 1969 г. е направен почетен гражданин на Стара Загора. В знак на признателност за качествата на актьора, Казанлъшкият драматичен театър (основан 1998 г.) е наименован на негово име, както и улицата, която води към тракийската гробница.

Театрални ролиРедактиране

ТВ ТЕАТЪР:

Награди и отличияРедактиране

  • Заслужил артист (1963).
  • Народен артист (1970).
  • Орден „Кирил и Методий“ I ст. (1963).
  • Орден НРБ I ст. (1975).
  • Носител на Димитровска награда
  • Герой на социалистическия труд на България
  • Награда за мъжка роля за (Павел) от пиесата „Амазонката“ на Майските културни тържества (Пловдив, 1968).
  • За творчески постижения в телевизията за публицистичното предаване „Човек 1967“.
  • Награда за мъжка роля за (Георги Димитров) във филма Народен представител на фестивала на тв филми.
  • „Почетен гражданин на Стара Загора (1969).

Филмови ролиРедактиране

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1985 Забравете този случай стария следовател
1983 Константин Философ 6
1979 Хора и богове 3 Михаил Рибаков, директор на Института
1976 Войници на свободата – (Солдаты свободы) 4 СССР / България / Чехословакия / Румъния / Полша / Унгария / Югославия / ГДР Палмиро Толиати
1969 – 1971 На всеки километър 26 Алексей Вершинин – Альоша в 7 серии (2 – „Двете китари“, 5 – „Насрещни влакове“, 6 – „Осем без десет“,7 – „Магарешката пътека“,8 – „Циганката“, 12 – „Рицарският кръст“ и 13 – „Първият ден“ -1969)
1967 С пагоните на дявола 5 Фридрих Бьоле, майор от SS / Степан Краснов, съветски разузнавач
1964 13 дни майор Есев
1961 Стръмната пътека Дамян
1960 Първи урок (чете стиховете)
1959 В навечерието – (Накануне) СССР / България Дмитрий Никанорович Инсаров
1956 Ребро адамово Стефанов
1956 Димитровградци
1952 Наша земя лейтенант Маринов
1951 Утро над родината Бобчев

ИзточнициРедактиране

  1. Почетни граждани на Стара Загора
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 284

Външни препраткиРедактиране