Любча
Любча (старо име Любче) е село в Южна България. То се намира в община Доспат, област Смолян.
| Любча | |
| Село в България | |
 Поглед към Любча от местността Мараша | |
  Любча  Любча | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 772 души[1] (15 март 2024 г.) 38,6 души/km² |
| Землище | 20,037 km² |
| Надм. височина | 1170 m |
| Пощ. код | 4833 |
| Тел. код | 030458 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 44642 |
| Демоним | любченец |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Доспат Елин Радев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Веселин Минов |
| Адрес кметство | |
| N 41.619272, Е 24.097039 | |
| Уебсайт | https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/3923 |
| Любча в Общомедия | |
География редактиране
Село Любча се намира в югозападната част на Родопите. То попада в историко-географската област Чеч. Селото е с южно изложение и благоприятен климат за земеделски култури като тютюн, картофи и други. От селото може да се видят северните планински върхове на Гърция, както и Пирин.
Малкото и китно селце започва да опустява. Голяма част от младото население вече намира препитание в големите градове като София, Пловдив и Варна. Една част от тях е в чужбина, за да търси по-добър живот.
Климат редактиране
Преди 2-3 десетилетия климатът в Любча бил планински, но с глобалното затопляне той започва да се променя в континентално–средиземноморски.
Води редактиране
Близо до селото минава приток на река Доспат, която се влива в река Места, а оттам в Егейско море.
История редактиране
В османските документи селото се среща под името Лубича (на османски турски: ﻟﻮﺑﻴﭽﻪ).[2] В 19 век Любча е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Люпче (Luptche) е посочено като село с 40 домакинства и 116 жители помаци.[3] През 1899 година селото има население 351 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Любча (Любче) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 320 българи-мохамедани[5] в 55 къщи.[6]. Според Стефан Веркович към края на 19 век Любча има мюсюлманско мъжко население 154 души, което живее в 46 къщи.[7]
След насилственото покръстване от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година в Любча била организирана чета, която да противодейства на българската армия и българските хайдушки дружини и така Любча дава своя принос към въстанието, родило Гюмюрджинската република. Любската чета действала заедно с четите от селата Ваклиново, Кочан, Вълкосел и Доспат. Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар.[8]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кочан, Бръшлян и Жишево, Любча, Марулево, Усина и Црънча живеят 2416 помаци.[9]
Обществени институции редактиране
- Кметство
- ОУ „Христо Ботев“
- ДГ „Петя Дубарова“
Културни и природни забележителности редактиране
- Римски мост
- На запад от селото се намират руините на Пониква.
Редовни събития редактиране
Личности редактиране
- Даниела Керкелова – треньор на женския национален отбор по вдигане на тежести
- Цанко Трампов – автор на автобиографичния роман „Щастливият нещастник“
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 94.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132–133.
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция – 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 269.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Мехмед, Хюсеин. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 91. Архив на оригинала от 2011-02-02 в Wayback Machine.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.