Осина

село в област Благоевград

Осѝна (с паралелна форма до 1912 година Усина[2]) е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, област Благоевград.

Осина
България
41.6337° с. ш. 24.0804° и. д.
Осина
Област Благоевград
41.6337° с. ш. 24.0804° и. д.
Осина
Общи данни
Население522 души[1] (15 март 2024 г.)
20,5 души/km²
Землище25 543 km²
Надм. височина1199 m
Пощ. код2953
Тел. код07544
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ54225
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сатовча
Арбен Мименов
(ДПС; 1999)
Кметство
   кмет
Осина
Славчо Хаджиев
(ГЕРБ)
Осина в Общомедия

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост
Общо 468
Българи 446
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят 5
Неотговорили 14

География

редактиране
 
Поглед към Осина от пътя Сатовча-Доспат.

Село Осина се намира в планински район. То попада в историко-географската област Чеч. Край него минава Осинската река. Климатът е преходно-средиземноморски с известно планинско влияние. Характерни почви за селото са средно и силно ерозирали горски и леко песъкливо-глинести. Най-високата точка в землището на село Осина е местността „Горната Пресека“, която е с надморска височина около 1200 метра и се намира на северозападно от селото.

Според преданията Осина води началото си от кочански овчари, които се събирали, за да правят мандри. Един овчар е можел да надои около 20 – 30 литра мляко на ден, за което не си струвало да се прави мандра. За това пастирите се комбинирали и биели масло, правели сирене и кашкавал. След чумната епидемия от 1502 година, някои от овчарите остават в колибите си, за да избегнат заразяване.[4] В по-късен период там се заселват помаци-мърваци (мърваците населяват [[Сярско поле|Сярското поле).

В XIX век Осина е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Усина (Oussina) е посочено като село с 50 домакинства и 150 жители помаци.[5] През 1899 година селото има население 282 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Осина (Усина) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 250 българи-мохамедани.[7] Според Стефан Веркович към края на XIX век Осина има мюсюлманско мъжко население 173 души, което живее в 50 къщи.[8] Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Осина е било съответно 273, 281, 333 и 378 души.[9]

В османските документи селото се среща под името Уси (на османски турски: ﺍو ســيــه).[10]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кочан, Бръшлян и Жишево, Любча, Марулево, Усина и Црънча живеят 2416 помаци.[11] През пролетта на 1972 година жителите на селото са преименувани като част от Възродителния процес, като за разлика от други места властите не срещат особена съпротива.[12]

През годините населението нараства от естествен прираст, но от 1948 до 1962 година има изселвания за селата Дунавци, Крън, Хаджидимово и Шейново.

Населението на Осина се състои от помаци и изповядва исляма. Жителите на селото често са наричани мърваци, което предполага, че някои осинци са се преселили в селото някъде от Сярско.

Обществени институции

редактиране
 
Поглед към Осина.

Кметство Осина е създадено през 1951 година същата година е открито читалище „Зора“ с библиотека, киносалон и фолклорна група съществувала до 1989 година. Много по-късно са разкрити детска градина и здравен пункт.

Началното училище „Васил Левски“ е създадено през 1926 година. Първият учител е Христо Аврамов Витков от Червен бряг. До 1950 година е начално училище „Св. Иван Рилски“, а през учебната 1950/1951 година е преобразувано в основно училище „Васил Левски“. През учебната 1956/1957 година отново е преобразувано в начално училище. Ръководители на училището през годините са били:

  • Христо Витков (1926 – 1930)
  • Христо Пличев (1931)
  • Иван Пенчев (1933)
  • Т. Стефанова (1934)
  • Вътев (1938)
  • Иван Пенчев (1939)
  • Василев (1940)|
  • Григор Ватев (1942)
  • Д. Дринов (1950)
  • Бойко Бойков (1956)
  • Костадин Терзиев (1960)
  • Стойне Райнов (1972)
  • Михаил Паргов (1975)
  • Добромир Адамов (1976

Културни и природни забележителности

редактиране
  • на югозапад от Осина се намират руините на село Пониква.
  • в местността „Юрте“ (северозападно от селото) са открити останки от селище, съществувало през каменно-медната епоха.
  • в местността „Черквата“ (североизточно от селото) са открити останки на селище от средновековието.
  • в местността „Юрушкото“ (на около 4 км северозападно от селото) е открито селище от средновековието.
  • в местността „Църквата“ (на около 4 км западно) личат основи на църква.
  • в подножието на местността „Кривата скала“ е минавал път, за което свидетелствува запазен римски мост над река Осинска.

Литература

редактиране
  • Говедаров, Сабри. Осина – преди и сега // Родопи (118). 11 октомври 1969. ISSN 0861-1327.

Вижте също

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай. Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  4. Искренов, Андон. Кочан: кратък очерк. София, Културно-просветен център „Васил Априлов“, 1995. ISBN 954-8528-03-7. с. 11.[неработеща препратка]
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132 – 133.
  6. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция – 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  8. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  9. Отдел „Статистика на населението“. Списък на населените места в НР България по съществуващо административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години. София, Централно статистическо управление, 1960. с. 16.
  10. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 108.
  11. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  12. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 75.