Додо (Raphus cucullatus) е изчезнала птица от семейство Гълъбови. Додото е живяло на Маскаренските острови: Мавриций, Реюнион и Родригес. Било е високо повече от метър. Додо са го наричали португалците; дошлите по-късно холандци са го нарекли дронт.

Додо
Dodo 1.JPG
Природозащитен статут
EX
Изчезнал[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
клас:Птици (Aves)
разред:Гълъбоподобни (Columbiformes)
семейство:Гълъбови (Columbidae)
семейство:Raphidae
род:Raphus
вид:Додо (R. cucullatus)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Mauritius island location.svg
Обхват на вкаменелости
Додо в Общомедия
[ редактиране ]

Додо е един от най-ранните примери на животно, изчезнало поради действията на хората, затова често се използва като символ на изтребването на видовете.

Физически характеристикиРедактиране

Известни са три вида додо: тъмно додо (о. Мавриций), бяло додо (о. Реюнион) и дългокрило додо (о. Родригес). Теглото им е достигало до около 20 килограма. Додото от о. Родригес е било по-дребно и е можело да прехвърча на два-три метра, за разлика от другите два вида, които не са можели да летят. Крилете им са били закърнели, на тяхно място е имало малки снопчета пера. И трите вида са притежавали масивни извити клюнове.

РазпространениеРедактиране

Додото е обитавало само Маскаренските острови. Единственият жив екземпляр, доставен в Европа, е бил получен през 1638 г. в Лондон. [2]

Хранене и начин на животРедактиране

Додото се е хранело с растения и семена. Поглъщало е големи камъчета, за да улесни смилането на храната.

РазмножаванеРедактиране

Птицата додо е снасяла по едно яйце на година. За да се излюпят малките, е било нужно майката да мъти яйцата, без да става. През това време мъжкият пазел женската и носел храна.

Допълнителни сведенияРедактиране

Островите, открити от Педро Маскарена през 1507 г., се оказват удобна изходна точка за Индия. Попълвайки запасите си от храна, екипажите на корабите за късо време унищожават гигантските костенурки на архипелага, както и няколко вида тюлени. Додото оцелява малко по-дълго. За унищожението му освен корабните екипажи спомагат и заселените по островите домашни животни. До края на XVII век не остава нито едно додо на о. Мавриций; последното е видяно през 1682 г. На о. Реюнион додото просъществува малко по-дълго – до 1750 г.; на о. Родригес – до началото на XIX век.

През 1599 г. адмирал ван Нес донася първото живо додо в Европа. През 1638 г. е докаран втори екземпляр и е показван по панаирите. Имало е десетина препарирани екземпляра, но те са се изгубили през годините. Понастоящем в Британския музей има глава, крак и няколко пера от додо, в Копенхаген – глава. Запазени са също няколко рисунки. В края на XIX век Джордж Кларк намира при разкопки в едно блато почти цял скелет от додо. По-късно с правителствено нареждане започват мащабни разкопки в същото блато и са открити още няколко скелета. Сега те се намират в музеи на о. Мавриций.

Местните жители са използвали яйцата на додо за прехрана, което е допринесло за изчезването на птицата.

ИзточнициРедактиране

  1. Raphus cucullatus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 12 април 2021 г. (на английски)
  2. Боев, З. 1989. Доверчивият „глупак“. – Природа и знание, 7: 9 – 10.

Външни препраткиРедактиране