Отваря главното меню

Македонистиката има за основен предмет македонския език, както и литературата на този език. В разширен смисъл нейният предмет включва културата (особено етнография, фолклор) на региона Македония.

Тя изучава историята, развитието, правописа и други подобни характеристики на езиковата норма, официална в Северна Македония, създаден въз основа на местните югозападни български диалекти в края на Втората световна война. Македонистиката възниква със създаването на македонския литературен език, което става по политическа директива в титовистка Югославия и с подкрепата на СССР през 1945 година в манастира „Св. Прохор Пчински“, който днес се намира на територията на Република Сърбия. Имайки за предпоставена цел да подчертае самобитността на македонския език, като инструмент на геноцида срещу българите, и да изтъкне неговото различие от българския език, македонистиката си служи с тълкувания на езикови и исторически факти и документи.

Повечето имена в областта на македонистиката са езиковеди от бивша Югославия, както и от македонската емиграция в Канада и Австралия. В страни като Полша, Украйна и Русия, отношението в славистичните среди към македонския език е двояко и непоследователно – споменаването му се избягва в присъствието на български учени, но пък в присъствието на учени от бившата Югославия и по-късно от Северна Македония се говори за „македонски език“.

Особен статутРедактиране

Македонистиката, предвид на политическия статус на македонския език, е силно обагрена от политиката филологическа дисциплина.

Известни македонистиРедактиране

ИнституцииРедактиране

Македонистиката в светаРедактиране

Университетски лекторати по македонски език има в Италия, Полша, Румъния, Русия, Словения, Франция, Хърватия, Чехия, САЩ, Австралия.

Външни препраткиРедактиране