Брод (община Брод)

град в Северна Македония
(пренасочване от Македонски брод)
Вижте пояснителната страница за други значения на Брод.

Брод (на македонска литературна норма: Македонски Брод) е малък град в западната част на Северна Македония, център на едноименната община Брод (Македонски Брод).

Брод
Македонски Брод
— град —
Знаме
      
Герб
Църквата „Света Богородица“, 1872 г.[1]
Църквата „Света Богородица“, 1872 г.[1]
Брод
41.5133° с. ш. 21.2153° и. д.
Брод
Северна Македония
41.5133° с. ш. 21.2153° и. д.
Брод
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областДолно Поречие
Надм. височина585 m
Население3740 души (2002)
Пощенски код6530
Официален сайтwww.mbrod.gov.mk
Брод в Общомедия

География

редактиране

Градът е разположен на 26 километра източно от Кичево в областта Поречие на река Треска (Голема) при изхода ѝ от пролома между планините Песяк от север и Бушева от юг.

В Османската империя

редактиране

Църквата „Свети Никола“ до 1912 година е била бекташко теке, изградено в XIV век.[2] В ΧΙΧ век Брод е село в Османската империя, център на Поречка нахия в Кичевска каза. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Брод като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Брот (Brote) е посочено като село с 37 домакинства със 185 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Брод има 350 жители българи християни.[5] Църквата „Света Богородица“ е от 1872 година.[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брод е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[6]

Всички жители Брод в началото на XX век са сърбомани под въховенството на Цариградската патриаршия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Брод има 43 сръбски къщи.[7] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брод има 320 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[8] Селото е център на сърбоманската активност в Поречието – област, в която българско екзархийско остава единствено село Локвица.

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Брод са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Сърбия и Югославия

редактиране

След 1913 година селото попада в Сърбия, след 1918 – Югославия. На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Брод като българско село.[10] Селото е обявено за град и по времето на Кралство Югославия е прекръстено на Южни Брод (Јужни Брод), а по-късно в Комунистическа Югославия – на Македонски Брод, за да се отличава от другите населени места с името Брод в Югославия.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Боян Ивчинов от Радово е български кмет на Брод от 18 август 1941 година до 12 ноември 1941 година. След това кметове са Георги К. Симеонов от Дондуково (30 март 1942 - 18 юни 1942), Тимотей Ив. Пеев от Казанлък (22 юни 1942 - 7 юли 1943) и Георги Сл. Георгиев (12 юли 1943 - 9 септември 1943).[11]

В Република Македония

редактиране

От 1991 година е в независимата Република Македония. Според преброяването от 2002 година Македонски брод има 3740 жители.[12]

 
Панорама на града
 
Училище в Брод
Националност Всичко
македонци 3725
албанци 0
турци 0
роми 3
власи 0
сърби 9
бошняци 1
други 9

В 1993 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява църквата „Свети Никола“. На 20 ноември 1998 година митрополит Тимотей осветява темелния камък на църквата „Свети Архангел“ в местността Пешна край Брод.[1]

Личности

редактиране
Родени в Брод
Починали в Брод

Вижте също

редактиране
  1. а б в Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 6 март 2014 г.
  2. Во црквата Св. Никола во М. Брод се молат и православните и бектешите // Патоказ, 14 декември 2013. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 29 октомври 2016.
  3. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  7. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154 – 155. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
  10. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  11. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007 
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16.
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.