Мария Каролина Савойска

принцеса на Сардиния и принцеса на Саксония
(пренасочване от Мария-Каролина Савойска)

Мария Каролина Антоанета Алделхайд Савойска (на италиански: Maria Carolina Antonietta Adelaide di Savoia, на немски: Maria Carolina von Savoyen; * 17 януари 1764, Кралски дворец в Торино, Сардинско кралство; † 28 декември 1782, Дрезден, Курфюрство Саксония) от Савойската династия, е принцеса на Сардиния и чрез женитба принцеса на Саксония.

Мария Каролина Савойска
Принцеса на Саксония
Родена
Мария Каролина Антоанета Алделхайд Савойска
Починала
ПогребанаХофкирхе, Дрезден, Курфюрство Саксония
РелигияКатолицизъм
Управление
Период29 септември 1781 – 28 декември 1782
Други титлипринцеса на Сардиния
Герб
Семейство
РодСавоя по рождение
Албертини по брак
БащаВиктор Амадей III Савойски
МайкаМария-Антония Бурбон-Испанска
Братя/сестриКарл Емануил IV
Мария Елизабета Карлота
Мария Жозефина Луиза
Амадей Александър
Мария Тереза
Мария Анна
Виктор Емануил I
Мария Кристина Жозефина
Маврикий Йосиф Мария
Карл Феликс Йосиф Мария
Йосиф Бенедикт Мария Плацид
СъпругАнтон Саксонски (24 октомври 1781)
Децаняма
Мария Каролина Савойска в Общомедия

Произход редактиране

Тя е най-малката дъщеря на Виктор Амадей III Савойски (* 1726, † 1796), крал на Сардиния-Пиемонт (1773 – 1796), и на съпругата му Мария Антония Бурбон-Испанска (* 1729, † 1785), инфанта на Испания. Нейни дядо и баба по бащина линия са сардинският крал Карл Емануил III Савойски и принцеса Поликсена фон Хесен-Ротенбург-Рейнфелс, а по майчина – испанският крал Филип V и Изабела Фарнезе.

Има шест братя и пет сестри:

Биография редактиране

Детство редактиране

Мария Каролина е родена в Кралския дворец в Торино. Живее заедно с двамата си по-малки братя Карл Феликс Йосиф Мария и Йосиф Бенедикт Мария Плацид, и е образована от графиня Де Радикати.

Брак редактиране

 
Мария Каролина със съпруга си

По решение на бащата тя трябва да се омъжи за курфюрста на Саксония Антон Климент Саксонски, бъдещ крал на Саксония (1827 – 1836): въпреки отказа ѝ бракът е сключен чрез представител (по-големият ѝ брат Карл Емануил Савойски) в Кралския замък на Монкалиери на 28 септември 1781 г. На церемонията присъства граф Камило Марколини-Ферети като официален посланик на Пфалцграфа на Саксония. В Торино има пищни празненства месеци наред. Официалните балове в Швейцарската зала на Кралския дворец в Торино и в Кралския замък в Монкалиери, но разкошен прием е организиран и в Дворец „Гонтиниери“, допълнен с танц във вътрешния двор, специално покрит за случая.

На 17 септември 1782 г. 17-годишната девойка трябва неохотно да напусне Торино, запътвайки се към Саксония. Кралското семейство я придружава до Верчели; в този момент младата жена се качва на каретата, която ще я откара до Германия. Нейната сестра Мария Жозефина пише за пътуването:

Придружихме Мария Каролина до Верчели, тя се страхуваше, не искаше да се омъжи, но държавните съображения диктуват, че една принцеса по правило се омъжва, Мария Каролина трябва да разбере това, тя има известна склонност към срамежливост, надявам се, че ще го коригира, така че и тя, и принц Антонио да се разбират, нашата сестра Мария Тереза ​​и аз трябваше да я избутаме от каретата, тя плачеше , надявам се да е щастлива в Саксония.

Тя пристига в Аугсбург на 14 октомври. На 24 октомври в Дрезден среща за първи път 26-годишния си съпруг. Същия ден е сключен бракът им в Католическата дворцова църква в Дрезден, последван от големи тържества до 28 октомври. Бракът е бездетен.

Смърт редактиране

Въпреки че пфалцграф Фридрих Август I и брат му Антон Климент правят всичко възможно, за да направят престоя ѝ в Германия приятен, младата принцеса е тъжна, с голяма носталгия по родните си места. Между 14 и 15 декември 1782 г. тя внезапно е поразена от едра шарка. Въпреки медицинското лечение Мария Каролина умира на 28 декември на 18-годишна възраст и е погребана в голямата гробница на Католическата дворцова църква в Дрезден.

 
Портрет от ок. 1781 г.

Наследство редактиране

Любовта, която хората от Пиемонт имат към нея и нейната тъжна история, е предадена чрез известна народна песен на пиемонтски език La Bela Madamin, събрана в многобройните си версии от Костантино Нигра. След това текстът на песента е възприет от Гуидо Гоцано в разказа „Торино от миналото“ (на итал. Torino d'altri tempi)

Арията Per costume o mio bel Nume наскоро е открита като нейна творба, което подсказва, че тя е била високообразована композиторка. Предполага се, че е била в контакт с музикантите от Дрезденския придворен оркестър или с Мария Антония Валпургия Саксонска.

Източници редактиране

  • Costantino Nigra: Canzoni popolari del Piemonte. В: Rivista contemporanea. Jg. 10, Band 31. Stamp. dell'unione tipografico-editrice, Turin 1862, с. 27 – 29
  • Martin B. Lindau: Geschichte der Haupt- und Residenzstadt Dresden von der frühesten bis auf die gegenwärtige Zeit. Band 2, Heft 7. Kuntze, Dresden 1860, с. 513 и с. 514
  • Gozzano, Guido. Gozzano Dopo Cent'anni : Imola, Nuova Provincia, 2011
  • Navire, Federico. Torino come centro di sviluppo culturale: un contributo agli studi della civiltà italiana : Frankfurt am Main, Peter Lang, 2009
  • Nina Eichholz: Eine neue Komponistin ist geboren, на slub-dresden.de
  • Maria Carolina von Savoyen, geneall.net
  • Miroslav Marek. Savoy. Genealogy
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Carolina di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​