Уикипедия

Мария Аделхайд Австрийска

кралица на Сардиния

Аделхайд Франциска Мария Райнера Елизабета Клотилда Хабсбург-Лотарингска (на италиански: Adelaide Francesca Maria Raniera Elisabetta Clotilde d'Asburgo-Lorena; * 3 юни 1822, Кралски дворец в Милано, Кралство Ломбардия-Венето; † 20 януари 1855, Кралски дворец в Торино, Сардинско кралство) e ерцхерцогиня на Австрия, принцеса на Унгария, Бохемия, Хърватска, Славония, Лодомерия, Галиция и Илирия и чрез брака си с Виктор Емануил II кралица на Сардиния. Не става кралица на Италия, понеже умира преди коронясването на съпруга си през 1861 г.

Мария Аделхайд Австрийска
Adelheid von Österreich
кралица на Сардиния
Портрет от Беноа-Ермогаст Молен, 1848 г.
Портрет от Беноа-Ермогаст Молен, 1848 г.
Родена
Починала
20 януари 1855 г. (32 г.)
ПогребанаСуперга, Италия
Религиякатолицизъм
Управление
Период24 март 1849 – 20 януари 1855
ПредшественикМария Тереза Австрийска-Тосканска
Други титлиерцхерцогиня на Австрия;
принцеса на Унгария, Бохемия, Хърватска, Славония, Лодомерия, Галиция и Илирия
ОтличияДама на Ордена на Звездния кръст
Герб
Семейство
РодХабсбург-Лотаринги
БащаРайнер Йозеф Австрийски
СъпругВиктор Емануил II Савойски (12 април 1842)
ДецаАмадей I
Умберто I Савойски
Отон Евгений Мария Савойски
Мария Пиа Савойска
Подпис
Мария Аделхайд Австрийска в Общомедия

Произход редактиране

 
Семейството на Аделхайд

Мария Аделхайд, известна в семейството като Адел, е второто от осемте деца на ерцхерцог Райнер Йосиф Хабсбург-Лотарингски (* 1783, † 1853), вицекрал на Ломбардия-Венеция, и на Мария Елизабета Савойска-Каринян (* 1800, † 1856), сестра на краля на Сардиния Карл Алберт. Има шестима братя и една сестра:

  • Мария Каролина (* 1821, † 1844)
  • Леополд Лудвиг (* 1823 † 1898), генерал и адмирал, бездетен и неженен
  • Ернест Карл (* 1824 † 1899), висш военен, морганатичен съпруг на Лаура Скублич де Велике е Бесеньо
  • Сигизмунд Леополд (* 1826 † 1891), военен
  • Райнер Фердинанд (* 1827 † 1913), генерал, премиер на Австрийската империя, съпруг на Мария Каролина Хабсбург-Тешен
  • Хайнрих Антон (* 1828 † 1891), фелдмаршал, съпруг на певицата Леополдин Хофман
  • Максимилиан Карл (* 1830 † 1839).

Карл Алберт Савойски е неин чичо по майчина линия, а по-късно и неин свекър, а бъдещата и свекърва е принцеса Мария Тереза Хабсбург-Тосканска, която е и нейна първа братовчедка по бащина линия. Техният син Виктор Емануил II е неин първи братовчед и впоследствие – съпруг. Тя е правнучка на френската кралица Мария Антоанета.

Живот редактиране

Детство редактиране

 
Кралска вила в Монца

Мария Аделхайд прекарва детството си между Милано и Монца, където прекарва дълги периоди в любимата си кралска вила. Именно тя предава любовта към тази резиденция на съпруга и децата си. Всъщност Виктор Емануил я предлага на най-големия им син Умберто като подарък за сватбата му с братовчедка му Маргарита.[1]

Годеж и сватба редактиране

 
Сватбата с Виктор Емануил

През август 1840 г. Мария Аделхайд се среща с бъдещия си съпруг, тогавашния Виктор Емануил Савойски, в парка на замъка Ракониджи, като част от среща, организирана за уреждане на съюз между принца и една от неговите братовчедки.

На 12 април 1842 г. тя се омъжва за своя братовчед, бъдещ крал на Италия, в Ловен павилион „Ступиниджи“, донасяйки 200 000 флорина като зестра. След абдикацията на тъста си тя става кралица на Сардиния през 1849 г.

Съпругът ѝ, който я нарича Сузи или Сюзет и макар да ѝ засвидетелства уважение, ѝ изневерява многократно, особено с Роза Верчелана, бъдещата му втора съпруга. Кралицата се посвещава на образованието на децата си, на шиене, на религиозни практики и на благочестиви дела. Продължителните бременности обаче подкопавават здравето ѝ. За да се възстанови, прекарва известно време край морето, в Хотел „Кроче ди Малта“ в град Специя.

След като става кралица на Сардиния през 1849 г., в съгласие със своята свекърва Мария Тереза, полага усилия да смекчи антиклерикалната политика на правителството на Сардиния.

Последни години и смърт редактиране

В периода преди ранната си смърт на 32 години започва да губи първо косата си, а след това и зъбите си. Чувства се зле през цялото време, постоянно има температура, почти не може да стои на крака. Лицето ѝ, станало бледо и изтощено, е покрито с преждевременни бръчки, а гласът ѝ е дрезгав. Незаинтересована от обкръжението си, спира да се облича и обикаля по халат и ролки.

Умира в резултат на гастроентерит, който се проявява на 16 януари 1855 г., докато е в каретата си на връщане в двореца след погребението на свекърва си Мария Тереза Австрийска-Тосканска,[2] починала на 12 януари. Кралицата се възстановява от осмата си и много измъчена бременност с Карл Алберт, когото ражда на 8 януари (детето умира на 17 май).[3] Съпругът ѝ, прикован към леглото ѝ, държи ръката ѝ докрай.

Погребението ѝ е отслужено в църквата „Сан Лоренцо“, непосредствено до входа на Кралския дворец в Торино. Погребана е в базиликата Суперга. С дълбоко религиозна и практикуваща душа, тя е запомнена с голям паметник от бял мрамор от Карара, дело на Винченцо Вела, който я изобразява коленичила до свекърва си Мария Тереза в Светилището на Консолата в Торино.


  •  
    Портрет от 1850-те г.
  •  
    Посмъртен портрет от Феличе Баруко, 1861 г.
  •  
    Дъщерите й Мария Клотилда и Мария Пия посещават гроба на майка си

Брак и потомство редактиране

∞ 12 април 1842 в Ловния павлион „Ступиниджи“ за първия си братовчед принц Виктор Емануил (* 14 март 1820, Торино; † 9 януари 1878, Рим), бъдещ крал на Сардиния и на Италия, син на краля на Сардиния Карл Алберт и на Мария Тереза Австрийска-Тосканска, от когото има шест сина и две дъщери:


  •  
    Мария Аделхайд със съпруга и децата си
  •  
    Виктор Емануил II, съпруг
  •  
    Мария Клотилда, дъщеря
  •  
    Умберто I, син
  •  
    Амадей I, син
  •  
    Одон Евгений, син
  •  
    Мария Пия, дъщеря

Културно наследство редактиране

През 1895 г. Рахитическият институт в Торино, по-късно болница, по поречието на река Дора Рипария, е посветен на паметта ѝ.[4]

Източници редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Margherita di Savoia. La sua vita e le sue case. Alzani. ISBN 978-88-8170-606-8.
  2. ↑ Giorgio Cazzanti, Ajmone Presidente, pubblicato da Lulu.com, 2007, pag. 56
  3. ↑ Pier Francesco Gasparetto, Vittorio Emanuele II, editore Rusconi, 1994, pag. 92
  4. ↑ La Stampa - Lunedì 24 Giugno 1895 // Посетен на 2023-7-10.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Adelaide d'Asburgo-Lorena в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мария_Аделхайд_Австрийска&oldid=12202848“.