Мария Анна Виктория Баварска

Мария Анна Виктория (1660 – 1690) е баварска принцеса и дофина на Франция – съпруга на великия дофин Луи, най-възрастният син на крал Луи XIV. Във Франция тя е известна като великата дофина Виктоар. Смятана за патетична фигура във френския кралски двор, великата дофина живее изолирана и нежелана заради схващането, че е скучна, непривлекателна и болнава.

Мария Анна Виктория
дофина на Франция

Родена
Починала
Погребана Сен Дени, Сен Дьони, Франция
Семейство
Род Бурбони
Баща Фердинанд Мария
Майка Хенриета Аделхайд Савойска
Съпруг Луи дьо Бурбон, Великият дофин
Деца Филип V Испански
Мария Анна Виктория в Общомедия

Ранни годиниРедактиране

Мария Анна Виктория е родена на 28 ноември 1660 г. в Мюнхен, Бавария, като Мария Анна Кристина Виктория, херцогиня на Бавария и пфалцграфиня на Рейнланд. Тя е най-възрастната дъщеря на баварския курфюрст Фердинанд-Мария и на принцеса Хенриета-Аделаида Савойска. По майчина линия Мария Анна Виктория е внучка на савойския херцог Виктор Амадей I и на френската принцеса Мари Кристин, която е дъщеря на френския крал Анри IV и на Мария Медичи.

Когато е на осем, Мария Анна Виктория е сгодена за сина на Луи XIV и престолонаследник великия дофин Луи. Подготвяйки се за бъдещата си роля на френска кралица, Мария Анна Виктория получава блестящо за времето си образование – освен родния си немски, тя говори още няколко езика, в това число френски, италиански и латински.

Дофина на ФранцияРедактиране

Преди да се срещне с бъдещия си съпруг, Мария Анна Виктория се омъжва задочно за великия дофин в Мюнхен на 28 януари 1680 г. Двамата обаче се срещат за първи път на 7 март същата година в Шато-сюр-Марн. Мария Анна Виктория се оказва първата френска дофина след Мария Стюарт, която последна е носила титлата през 1558 г. След сключването на брака Мария Анна Виктория също като съпруга си е обявена за Fille de France (Дете на Франция), а официалното обръщение към нея станали Нейно Височество и Мадам Дофината.

Когато пристига за първи път във Франция Мария Анна Виктория прави изключително добро впечатление с перфектния си френски език. Когато е посрещната в Страсбург, към нея се обърнали на немски, но тоя прекъснала с думите Господа, аз говоря френски. Като цяло обаче дофината не създава добро впечатление в двора – намират я за ужасно грозна, но според други мнения, въпреки че не е красива, тя притежава собствен чар.

Когато се омъжва за дофина, Мария Анна Виктория става първата по ранг дама в двора след свекърва си – кралица Мария Тереза. След смъртта на кралицата през 1683 г. Мария Анна Виктория придобива статута на най-важната жена в двора и заема апартамента на кралицата. Луи XIV очаквал от снаха си да изпълнява ролята на първа дама на кралството, но честите боледувания на Мария Анна Виктория ѝ пречат да изпълнява представителните си задължения. Кралят не е очарован от снаха си и често погрешно я обявява за хипохондричка.

Великият дофин обаче предпочита да държи любовници и Мария Анна Виктория остава да живее сама, изолирана в апартамента си, в който тя общува с приятелите си на немски, който е неразбираем за съпруга ѝ. Дофината поддържа близки отношения с малкото германци в двора, в това число и с Елизабет Карлота Пфалцка, съпругата на по-малкия брат на краля – Орлеанския херцог. Предполага се, че дофината е страдала от постоянна депресия заради външния си вид. Тя умира на 20 април 1690 г. и е погребана в църкват Сен Дени.

ДецаРедактиране

Мария Анна Виктория ражда на съпруга си три момчета:

  • Луи (1682 – 1718), херцог на Бургундия и бъдещ дофин на Франция;
  • Филип (1683 – 1746), херцог на Орлеан и бъдещ крал на Испания;
  • Шарл (1686 – 1714), херцог на Бери, Алансон и Ангулем.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maria Anna Victoria of Bavaria“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.