Марко Секулички

български революционер

Марко Стоянов, известен като Секулички, е български хайдутин и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.

Марко Секулички
български революционер
Роден
Починал
1928 г. (79 г.)
ПартияЛиберална партия (радослависти)
Семейство
ДецаДимитър Секулички
Марко Секулички в Общомедия

Биография

редактиране
 
Чети на ВМРО, отпред Мите Опилски, Марко Секулички и Иван Бърльо.

Марко Стоянов е роден в 1848 година[1] в кратовското село Секулица, което тогава е в Османската империя, и по чието име е наричан Секулички. Завършва IV отделение. Заедно с брат си Никола (Кольо) Секулички става хайдутин и застават на чело на чета действаща в родния им край, както и в Кумановско и Велешко от 1870 до 1876 година като ликвидират зулумджиите Исмаил ага и Дели Мустафа.[2]

След 1878 година заминава за освободеното Княжество и се установява в Кюстендил. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година е доброволец в българската армия.

В Кюстендил се занимава с търговия и през 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет. Става член на ВМОК и участва активно в дейността на Кюстендилското дружество, но по-късно от май 1904 до май 1905 година е начело на пограничния пункт на ВМОРО в Кюстендил.[3][4] Роднинска връзка го свързва с фотографа на ВМОРО от това време Анастас Новев.[5]

Подобно на други македонски дейци в Кюстендил, като Андон Чакъров, Секулички е активист на Либералната партия (радослависти).[6]

 
Щабната чета на Димитър Дечев и Борис Сарафов пред къщата на Марко Секулички в Кюстендил[7], преди началото на Илинденското въстание.
 
Кюстендил 1902 г., Баба Дона Ковачева, Марко Секулички, Гоце Делчев, Михаил Герджиков, Петко Пенчев

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи заедно със сина си Димитър (16-годишен) в 1 рота на 7 кумановска дружина.[8] През 1923 година е арестуван от правителството на БЗНС по повод конфликта с ВМРО.[9]

Синът му Владимир загива в 1903 година като четник.

Родословие

редактиране
 
 
 
 
Стоян Секулички
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марко Секулички
(1848 – 1928)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Секулички
(? – 1903)
 
Димитър Секулички
(1896 – 1925)
 
Петър Секулички
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Заре Секулички
(1892 – 1928)
 
 
 
 
  1. Или в 1850 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 422.
  2. Известия на семинара по славянска филология при Университета в София, Софийски университет, Семинар по славянска филология, том 8 – 9, 1948, стр. 482.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 149.
  4. Петров, Тодор. Организационните структури на ВМОРО (1903 – 1905), в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 57.
  5. Кърджилов, Петър, Светлопис за Илинден, в. Про и Анти, от сайта pro-anti.net, посетен на 3 юли 2010 г.[неработеща препратка]
  6. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 368.
  7. РИМ Кюстендил, взето от сайта www.kyustendilmuseum.primasoft.bg на 3 юли 2010 г.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 606.
  9. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 134.