Марубини

вид италианска пълнени паста

Марубините (на италиански: Marubini, на местен диалект: marübiin, marübeen) са вид италианска пълнена паста, призната за традиционен хранителен продукт на регион Ломбардия.[1]

Марубини
ВидПърво ястие
Произход Италия
региони Ломбардия и Емилия-Романя
Сервиранетопло
Основни съставкияйчено тесто с пълнеж (бразато, pistöm, Грана Пaдано, индийско орехче)
Марубини в Общомедия

Те са традиционно ястие от района на Кремона с пълнеж на базата на задушено месо (бразато), pistöm (смес от кремонски салам), Грана Падано и индийско орехче. Имат кръгла и дебела или квадратна форма. Приготвят се и се сервират в три филтрирани бульона на основата на говеждо, кокошка или салам за готвене.[2] Обикновено се консумират и в долната част на Пиаченца (Баса пиачентина).

Етимология редактиране

Названието на марубините (Marubéen) идва от рубина (скъпоценен камък с червен цвят – rubeu (m) като слънцето, от което марубиното приема кръглата форма с назъбени ръбове, подобни на лъчи), rub' (арабска мярка за вместимост) и maròon (кестен), които определят неговата форма и размер от приблизително една кремонска унция (4 см).[3]

История редактиране

Марубините са известни от 16 век и са класическо ястие, чиято традиционна рецепта е заверена с нотариален акт от Италианската кулинарна академия. Въпреки че оригиналната форма на марубините е кръгла, някои признават и квадратната форма или тази на полумесец.[3]

През 13 век Джамбонино от Кремона[4] пише: „Правиш сфоля (кора) и се забавяш, за да приготвиш малки рубинени тортели с пълнеж, начукан от говеждо, телешко и животно със задушени мозък и miolla, ароматизирани с градински чай, розмарин, шафран и индийско орехче. Готвиш в три бульона от скопен петел, пилешки, кравешки и саламен, зеленчуци и накрая завършваш с настъргана стара грана“.[3]

За разлика от тортелите от Кремона, сервирани сухи, марубините се приготвят в три бульона от три различни вида месо (говеждо, пилешко и телешко), с ценения вариант от месо от скопен петел, както желае Бокачо. Оригиналната форма на марубиното е тази на кестен и придирчивите любители на ценната храна искат диаметърът на кръглото опаковане да отговаря на мярката на гръцкото P.[3]

Общи характериситки редактиране

Марубините са тортели с месен пълнеж, характерни за района на град Кремона. В основа на пълнежа е телешката кайма, маринована за 10 часа и след това сварена, бразирана или задушена, с добавка на зеленчуци, телешко, печено с масло и ароматизирано с градински чай или розмарин. Подправят се с Грана Падано. Тестото им се получава чрез обработката на пшенично брашно, яйца и зехтин.[3]

Марубините са с размер на орех, с кръгла, квадратна или с формата на пай форма, характерна за културите в центъра на Паданската низина. Те се сервират в традиционните „три бульона“ от пиле, скопен петел или кокошка, с говеждо, свинско и зеленчуци.[3]

През 2003 г. Академията за италианска кухня определя раждането на рецептата около 16 век с нотариален акт.[3]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Sedicesima revisione dell’elenco dei prodotti agroalimentari tradizionali di Regione Lombardia // Посетен на 22 януари 2022.
  2. Marubini ai tre brodi // Посетен на 22 януари 2022.
  3. а б в г д е ж Marubini e tortelli // Посетен на 22 януари 2022.
  4. Джамбонино е кремонски лекар, станал ректор на Университета в Падуа, който в края на 13 век превежда от арабски серия произведения, отнасящи се до хранителни продукти и сложни препарати, взети от бележките на ибн Джазла (1100), лекар от Багдад.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marubini в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​