Могильовска област

Могильовска област (на беларуски: Магілёўская во́бласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 29 068 km² (5-о място по големина в Беларус, 14% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 052 877 души (5-о място по население в Беларус, 11,11% от нейното население). Административен център – град Могильов. Разстояние от Минск до Могильов – 240 km.

Могильовска област Магілёўская во́бласць
Страна	Беларус
Адм. център	Могильов
Площ	29 068 km²
Население	1 052 877 души (2019) 36,2 души/km²
Райони	21 + 2
Губернатор	Леонид Заяц
Официален сайт	mogilev-region.gov.by
Могильовска област в Общомедия

История

От всичките 17 града на Могильовска област 9 са признати за такива преди установяването на съветска власт през 1917 г.

• 1526 г. – Могильов (първи исторически сведения от 1267 г.)
• 1604 г. – Чериков (вторично утвърден за град през 1773 г.)
• 1773 г. – Бихов и Шклов (вторично признат за град през 1925 г.)
• 1777 г. – Климовичи, Мстиславъл (първи исторически сведения има в Ипатиевската летопис от 1156 г.) и Чауси
• 1795 г. – Бобруйск
• 1861 г. – Горки

По време на съветската власт 4 селища са признати за градове: Кричев (1932 г.), Осиповичи (1935 г.), Костюковичи (1938 г.) и Славгород (1945 г.), а след признаването на независимостта на Беларус през 1991 г. за градове са утвърдени още 4 селища: Кличев (2000 г.), Кировск (2001 г.), Белиничи и Круглое (през 2016 г.).

Могильовска област е образувана на 15 януари 1938 г. През 1944 г. Березински район е предаден на Минска област, а няколко района – към новосформираната Бобруйска област, която през 1954 е закрита и тези райони отново са върнати в състава на Могильовска област, като по този начин окончателно се оформят сегашните граници на областта.

Географска характеристика

Могильовска област е разположена източната част на Беларус. На изток граничи със Смоленска и Брянска област на Русия, на юг – с Гомелска област, на запад и северозапад – с Минска област и на север – с Витебска област. В тези си граници заема площ от 29 068 km² (5-о място по големина в Беларус, 14% от нейната площ). Дължина от запад на изток – 300 km, ширина от север на юг – 135 km.

Релефът на областта е предимно равнинен с височина 150 – 200 m. Северните части са заети от Оршанско-Могильовската издигната равнина, изградена от льосовидни наслаги, а на югозапад се простира Централноберезинската равнина, изградена от ледникови наноси и ниски моренни хълмове. В североизточната част на областта навлизат крайните югозападни разклонения на Смоленското възвишение и тук се намира максималната височина на областта – 229 m (54°05′07″ с. ш. 31°17′17″ и. д.54.085278° с. ш. 31.288056° и. д.54.085278, 31.288056), на север от село Реместава в Мстиславски район.

Климатът е умерено континентален с мека зима. Средна януарска температура от -6,6 °С на югозапад до -8,2 °С на североизток, а средна юлска съответно 17,8 °С и 18 °С. Годишната сума на валежите се колебае от 550 до 650 mm, като 2/3 от тях падат през топлия сезон. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °С) е от 183 денонощия на север до 193 денонощия на юг.

Цялата територия на Могильовска област попада във водосборния басейн на река Днепър, която пресича областта от север на юг на протежение от 202 km и я разделя почти наполовина. Основните притоци на Днепър са Сож (с притоците си Остьор, Проня и Бесед) и Березина (с притоците си Свислоч и Друт. В крайната югозападна част протича участък от река Птич (ляв приток на Припят, десен приток на Днепър). Най-големите езера в областта са Вигода, Черно, Неропля и др.

Почвите в Оршанско-Могильовската равнина са ливадно-подзолисти, а в Централноберезинската равнина – пак ливадно-подзолисти, но с повече пясъчни примеси и частично торфено-блатни. Горите покриват 31% от територията на областта, като най-големите горски масиви са разположени на юг и югозапад, в Кличевски, Осиповички, Глуски и Белинички райони. Преобладават иглолистните гори (66%, бор, смърч), а широколистните гори заемат 28,6%, съставени основно от бреза, осика и елша. Растат също дъб, ясен и клен, а на юг – габър. Блатата са предимно от низинен тип и заемат около 7% от територията на областта. Животинският свят е представен от лисица, белка, норка, пор, заек, язовец, които са със стопанско значение, в горите обитават лос, сърна, дива свиня, вълк, рис и др., а край водоемите – видра, норка, енотовидно куче и др. Има около 200 вида птици (тетерев, глухар, дива патица и др., а реките и водоемите са богати на различни видове риби.

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Могильовска област област е наброявало 1 052 877 души (11,11% от населението на Беларус). Гъстота 36,22 души/km². Градско население 80,9%. Етнически състав: беларуси 88,7%, руснаци 7,85%, украинци 1,19%, поляци 0,16%, евреи 0,13% и др.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Могильовска област се дели на 2 областни градски окръга, 21 административни района, 17 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 15 града с районно подчинение, 6 селища от градски тип и 2 градски района в град Могильов.

Административно-териториално деление на Могильовска област

Административно-териториално деление на Могильовска област към 1 януари 2019 г.

Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Могильов (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Бобруйск	96	216 793	гр. Бобруйск	216 793	110
2. Могильов	119	383 313	гр. Могильов	383 313	-
Административен район
1. Белинички	1420	18 044	сгр. Белиничи	9769	44
2. Биховски	2263	28 611	гр. Бихов	17 161	51
3. Бобруйски	1593	16 254	гр. Бобруйск		110
4. Глуски	1335	13 067	сгт Глуск	7063	170
5. Горкиевски	1284	45 856	гр. Горки	34 332	86
6. Дрибински	767	9397	сгт Дрибин	2888	68
7. Кировски	1295	18 694	гр. Кировск	8590	87
8. Климовички	1543	24 153	гр. Климовичи	16 187	124
9. Кличевски	1800	14 691	гр. Кличев	7575	91
10. Костюковички	1494	22 542	гр. Костюковичи	15 956	160
11. Краснополски	1223	9217	сгт Краснополе	5757	109
12. Кричевски	778	31 298	гр. Кричев	25 704	104
13. Круглянски	882	13 573	гр. Круглое	7530	65
14. Могильовски	1895	39 667	гр. Могильов		-
15. Мстиславски	1333	20 400	гр. Мстиславъл	10 281	95
16. Осиповички	1947	46 723	гр. Осиповичи	30 951	136	Елизово, Татарка
17. Славгородски	1358	12 651	гр. Славгород	7828	70
18. Хотимски	859	10 218	сгт Хотимск	6185	207
19. Чауски	1471	17 907	гр. Чауси	10 481	41
20. Чериковски	1020	12 960	гр. Чериков	8071	77
21. Шкловски	1333	26 848	гр. Шклов	16 240	40

Вижте също

• Административно деление на Беларус

Външни препратки

• Официален сайт Архив на оригинала от 2006-07-19 в Wayback Machine.