Отваря главното меню

Мѝравци (на македонска литературна норма: Миравци) е село в Община Гевгели, Северна Македония. Селото е разположено в областта Боймия недалеч от десния бряг на река Вардар.

Миравци
Миравци
— село —
      
Герб
Изглед към Миравци
Изглед към Миравци
North Macedonia relief location map.jpg
41.3078° с. ш. 22.4347° и. д.
Миравци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Боймия
Надм. височина 77 m
Население (2002) 1647[1] души
Пощенски код 1489
Миравци в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Миравци е ЖП спирка на железопътната линия от Скопие за Солун в Гърция. Църквата в селото „Св. св. Константин и Елена“ е от 1860 година, възобновена е в 1893 година. Градител е Андон Китанов.[2][3]

ИсторияРедактиране

 
Миравци в 1931 г.

В XIX век Миравци е българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Миравци е посочено като село с 90 домакинства и 321 жители българи.[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[6].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мировци (Мировче) има 660 жители българи християни.[7] В началото на XX век жителите на селото са разделени в конфесионално отношение.

На 28 ноември 1899 година Андон Кьосето, Михаил Апостолов, Атанас Бабата и Душо Желев убиват гъркоманския свещеник в селото Стефан Петков Оризаров, като отявлен враг на българщината. След убийството са арестувани членовете на миравския комитет на ВМОРО поп Никола Хаджипоптрендафилов, учителя Андон Янев, Тодор Танчев Боцин и Андон Чунчев, но скоро са освободени. За отмъщение гръцкия комитет наема турци от село Дисан (Горни Дисан или Долни Дисан), които на 27 февруари 1900 убиват поп Никола в местността Белия мост между Петрово и Миравци.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Миравци има 480 българи екзархисти и 280 българи патриаршисти гъркомани.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Миравци се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Миравци днесРедактиране

Според преброяването от 2002 година селото има 1647 жители, от които:[11]

Националност Всичко
македонци 1640
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 6
бошняци 0
други 1

До 2004 година Миравци е център на самостоятелна община.

ЛичностиРедактиране

Родени в Миравци
  •   Андон Чунчев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Григор Христов Дерменджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Градобор[12]
  •   поп Никола Хаджипоптрендафилов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Йосиф Христов Клашнейски, български революционер, деец на ВМОРО, убит[12]
  •   Илия Иванов Дзумрев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Тодор Андонов (Антов), македоно-одрински опълченец, 23 (28)-годишен, земеделец, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 14 воденска дружина, носител на бронзов медал[13]
  •   Тодор Иванов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Тодор Танчев Боцин, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •     Кирил Рашков – Цар Киро (р. 1942), престъпник и цигански лидер
Починали в Миравци
  •   Димитър Златков Нацов (Нацев), български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[14]

БележкиРедактиране

  1. Официален сайт на Община Гевгели
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  3. Цркви во Миравската парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194-195.
  5. а б в г д е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 9549514560
  6. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 152.
  8. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 64 – 65, ISBN 9549514560
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 194-195.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 863.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  12. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 40, 44.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 195, л. 4; а.е. 291, л. 20