Михаил Радев, наречен Странджата[1], е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Михаил Радев
български революционер
като македоно-одрински опълченец (1912 – 1913)
като македоно-одрински опълченец (1912 – 1913)

Роден
Починал
Етнос българи
Михаил Радев в Общомедия

БиографияРедактиране

Радев е роден в 1865 година в град Ески Джумая, тогава в Османската империя, днес Търговище, България. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година е доброволец в Българската армия и е награден с орден „За храброст“. В 1895 година влиза в четата на поручик Петър Начев и участва в четническата акция на Македонския комитет. От 1901 година е във върховистките чети на Дончо Златков, Никола Лефтеров, полковник Анастас Янков, генерал Иван Цончев. В 1902 година взима участие в Горноджумайското въстание, а на следната 1903 и в Илинденско-Преображенското въстание.

 
Михаил Странджата

От 1905 до 1906 година е войвода на ВМОРО в Ресенско, а от 1906 до 1908 година в Тиквеш. След Младотурската революция се легализира, но от 1910 до 1912 година отново е войвода в Ениджевардарско и Гевгелийско. През май 1912 година навлиза в Македония в четата на Ичко Димитров и е определен за гевгелийски околийски войвода.[2] Сражава се с потеря на родоотстъпника Дончо Тодоров в местността Балтин при село Зашле, Крушовско, като губи четника си Петко от Журче.

Участва в Балканската и в последвалата Междусъюзническа война като доброволец от Македоно-одринското опълчение, като заедно с Коста Христов Попето застава начело на Втора гевгелийска чета, а по-късно служи в 1 отделна партизанска рота, 1 рота на 15 щипска дружина и в Сборната партизанска рота, която се сражава с гръцки войски.[3] За проявена храброст е награден с орден „За храброст“ IV степен и е произведен в офицерски чин. След войната среща случайно в София Дончо Тодоров и го убива на улицата, но е освободен още по време на следствието, след като успява да докаже родоотстъпничеството му.[4]

По време на участието на България в Първата световна война служи във Втори пехотен македонски полк на Единадесета дивизия.

В края на 1919 година организира бягството на генерал Александър Протогеров, арестуван от правителството на БЗНС в София.[5]

Умира в София през 1922 година.[6][7][8][9]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
  2. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62, 64.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 682, 894.
  4. Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр. 94 - 96.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 23.
  6. Македонски научен институт
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 106 - 107.
  8. Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 299-300.