Михаил Радев
Михаил Радев, наречен Странджата,[1] е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Михаил Радев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | 18 септември 1922 г.
|
| Награди | Военен орден „За храброст“ За военна заслуга |
| Михаил Радев в Общомедия | |
Биография
редактиранеРадев е роден в 1865 година в град Ески Джумая, тогава в Османската империя, днес Търговище, България. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година е доброволец в Българската армия и е награден с орден „За храброст“. В 1895 година влиза в четата на поручик Петър Начев и участва в четническата акция на Македонския комитет. От 1901 година е във върховистките чети на Дончо Златков, Никола Лефтеров, полковник Анастас Янков, генерал Иван Цончев. В 1902 година взима участие в Горноджумайското въстание, а на следната 1903 и в Илинденско-Преображенското въстание.
От 1905 до 1906 година е войвода на ВМОРО в Ресенско, а от 1906 до 1908 година в Тиквеш. След Младотурската революция се легализира, но от 1910 до 1912 година отново е войвода в Ениджевардарско и Гевгелийско. През май 1912 година навлиза в Македония в четата на Ичко Димитров и е определен за гевгелийски околийски войвода.[2] Сражава се с потеря на родоотстъпника Дончо Тодоров в местността Балтин при село Зашле, Крушовско, като губи четника си Петко от Журче.
Участва в Балканската и в последвалата Междусъюзническа война като доброволец от Македоно-одринското опълчение, като заедно с Коста Христов Попето застава начело на Втора гевгелийска чета, а по-късно служи в 1 отделна партизанска рота, 1 рота на 15 щипска дружина и в Сборната партизанска рота, която се сражава с гръцки войски.[3] За проявена храброст е награден с орден „За храброст“ IV степен и е произведен в офицерски чин. След войната среща случайно в София Дончо Тодоров и го убива на улицата, но е освободен още по време на следствието, след като успява да докаже родоотстъпничеството му.[4]
По време на участието на България в Първата световна война служи във Втори пехотен македонски полк на Единадесета дивизия. Награден е с орден „За военна заслуга“, V степен.[5]
В края на 1919 година организира бягството на генерал Александър Протогеров, арестуван от правителството на БЗНС в София.[6]
Умира в София през 1922 година.[7][8] Според Иван Михайлов е убит от дейци на Македонската федеративна организация, „опрени на полицията“.[9]
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62, 64.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 682, 894.
- ↑ Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр. 94 - 96.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 208-209
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 23.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 106 - 107.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 299-300.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 779.