Мойсей (Моше-Аарон) Яковлевич Береговски (на украински: Мойсей Якович Береговський, на идиш: משה אהרן בערעגאָווסק, на иврит: משה ברגובסקי)[1] е украински и еврейски музиколог и фолклорист, изследовател на еврейския фолклор, експерт по клезмерска музика.[2][3] Наричан е най-изявеният етномузиколог на източноевропейското еврейство.[1]

Мойсей Яковлевич Береговски
Мойсей Якович Береговський
Роден
Починал
12 август 1961 г. (68 г.)
ПогребанКиев, Украйна
Националност Украйна
Учил вМосковска консерватория
Санктпетербургска консерватория
Работилмузиколог
Семейство
СъпругаСара Йосифовна
ДецаЕда Береговска

Детство и младост редактиране

Береговски е роден на 28 декември 1892 (по други данни на 23 януари 1892 г.) в с. Термаховка, Киевска губерния.[4][5] Син е на меламед – религиозен наставник, учител в хедер (основно начално училище на ашкеназите) и мидраш (начално караитско училище).[2] От малък мечтае да учи музика и пее в хора на синагогата. Тогава за първи път се запознава с еврейските музика и песни, които впоследствие записва и включва в своята антология.[6]

На 13-годишна възраст заминава сам за Киев и се записва в Пета киевска гимназия.[6] Изкарва прехраната си с уроци и полага всички изпити за получаване на зрелостно свидетелство като външен ученик.[5] От 1912 г. свири в различни оркестри. От 1915 г., в продължение на 5 години учи в Киевската консерватория в класа по виолончело на професор Фридрих фон Мулерт и завършва през 1920 г. в класа по композиция на Болеслав Яворски.[2][4][5] През студентските си години преподава музика в киевски еврейски училища и гимназии и ръководи хора към Обществото за еврейска народна музика.[6]

Връзката на Береговски с еврейската културна организация в Киев започва през 1918 г. Две години по-късно основава музикално училище към нея и е негов директор до 1922 г.[7] В периода 1922 – 1924 г. преподава пеене в 48-о еврейско сиропиталище в Петроград, където са събрани деца, осиротели при еврейските погроми в Украйна. След това работи в Малаховка, близо до Москва, в експерименталното училище на Юлий Енгел, където известно време уроци по рисуване преподава Марк Шагал.[5][7]

Зрялост редактиране

Когато е на 30 години, интересът му към фолклористиката се задълбочава и постепенно се превръща в негово призвание. Сериозно влияние върху избора му на професия оказва украинският музикален фолклорист Климент Квитка, завеждащ Катедрата по музикална етнография в Украинската академия на науките. Под негово ръководство Береговски получава необходимите методологични навици и започва активна работа по записите на песни на идиш, разучава караитския фолклор и записва музиката на фонограф.[6] От 1922 продължава образованието си в Петроградската консерватория, която завършва през 1924 г. в класа по композиция на Максимилиан Щайнберг.[2][4]

През 1926 г. Береговски се завръща в Киев и започва работа в музикалното училище като ръководител на детския отдел.[5] От 1929 до 1947 г. издирва еврейски фолклор в Украйна, като прави 2000 полеви записа на 700 фонографски цилиндъра по време на експедициите си в районите на Киев, Одеса, Николаев, Днепропетровск, Запорожие и Виница, както и в историческата област Галиция.[7]

В периода 1928 – 1936 е ръководител на Катедрата по музикална фолклористика в Института за еврейска пролетарска култура към Академията на науките на Украинската ССР, а впоследствие оглавява Катедрата по музикална етнография.[2] Всяко лято се отправя с фонографа на експедиции и записва многочислените мелодии, изпълнявани от най-различни хора. През 1936 г. институтът е закрит и почти всички негови ръководители и много от сътрудниците са арестувани. Вместо него към Киевската консерватория е създадена малка организация с названието „Катедра за изучаване на еврейския език, литературата и фолклора“, Береговски е назначен за ръководител на фолклорния отдел и работи там през следващите 13 години.[2][6]

Жени се за Сара Йосифовна и има дъщеря и две внучки – Елоя и Алена. Дъщеря му Еда Береговска (р. 1929 г.) става писателка, специалист в областта на френската стилистика и методите на преподаване на френски език, автор на няколко училищни учебника по френски език.[3][6]

Береговски почти никога не работи само на едно място. Прз 1937 г. започва да чете курс по музикален фолклор към теоретично-историческия факултет на консерваторията. Освен това участва в организирането на еврейската секция към Съюза на съветските композитори в Украйна и възглавява бюрото на секцията.[6]

През военните години експедициите са прекратени. Береговски е призован в армията, но след два месеца е демобилизиран. Евакуиран е с Академията на науките в град Уфа, където продължава дейността си на фолклорист. Изучава башкирския музикален фолклор и народно-песенния репертоар на украинците, които са попаднали в Башкирия още при Екатерина II. През 1942 г. подготвя и изпраща в Ленинградската консерватория третия том на антологията си „Еврейски музикален фолклор“, като кандидатска дисертация. През 1944 г. защитава дисертация в Москва.[6][7]

Следвоенни години редактиране

От 1947 г. Береговски отново започва работа като старши преподавател по музикална фолклористика в Киевската консерватория.[2][4] Подготвя докторска дисертация, като за тази цел ползва последния том от антологията си – „Еврейски народни музикално-театрални представления“. Тя обаче не е представена за защита, поради политическата ситуация в онова време.[6]

През 1949 г., в разгара на сталинската антисемитска кампания, е арестуван директорът на Катедрата за еврейска култура Ели Сливак и последното еврейско научно учреждение в СССР е ликвидирано. Береговски е обявен за космополит и работите му са жестоко критикувани.[6] Обвинен е в антисъветска дейност, уволнен от консерваторията, изключен от Съюза на композиторите и му е отнето правото да работи по специалността си, а събраните от него материали са отнесен от органите. На 18 август 1950 г. е арестуван и осъден за „групова антисъветска агитация“ на 10 години затвор в „лагер с особен режим“.[3][6] Заточен е в сибирския град Тайшет.[4] Два пъти след смъртта на Сталин прокуратурата разглежда случая на „космополита“ Береговски и два пъти решава, че е бил осъден правилно.[5] В лагера здравето му силно се влошава и той е освободен като инвалид, след прекарани 5 изгнанически години, но не е оправдан и няма право да се върне вкъщи. Ученият започва борба за реабилитацията си, пише писма до различни институции, получава поддръжката на Дмитрий Шостакович и Максим Рилски и на 11 юни 1956 г. е реабилитиран.[3][4][6]

Днес това, което е останало от архива на Мойсей Береговски се съхранява в отдела за ръкописи на Украинската държавна библиотека „Владимир Вернадски“.[3]

Мойсей Яковлевич Береговски умира на 12 август 1961 г. в Киев.[2]

Творчество редактиране

Творбите на Береговски са най-голямата и най-внимателно нотирана колекция на еврейска музика в периода преди Втората световна война и ранната следвоенна Европа. Особено задълбочено се интересува и изучава клезмерската музика, която е много по-малко събирана от народните песни на идиш. До 1941 г. успява да събере 700 примера от жанра, които включват собствените му полеви записи, музикални ръкописи и колекции, наследени от по-възрастния фолклорист Зиновий Киселхоф.[7]

Береговски е активен събирач на еврейски музикален фолклор, автор на редица произведения, в които еврейското музикално народно изкуство е задълбочено анализирано от гледна точка на съвременната музикология. Пише своите произведения на руски и идиш. Основната му работа е петтомната антология „Еврейски музикален фолклор“, също написана на руски и идиш.[2] Първият том, озаглавен „Работнически и революционни песни“, е даден за печат през 1932 г. и излиза през 1934 г.[6] Вторият том, планиран за издаване на следващата година, така и не се появява.[2]

Петтомната антология се състои от:[6]

том 1 – „Работнически и революционни песни“
том 2 – „Любовни и семейно-битови песни“
том 3 – „Еврейска народна инструментална музика“
том 4 – „Еврейски народни напеви без думи“
том 5 – „Еврейски народни музикално-театрални представления“

През 1937 г. успява да издаде малката брошура „Еврейска инструментална народна музика“, написана на идиш. На следващата година се появява още една книга – сборникът „Еврейски народни песни“. За да бъде отпечатан, от издателството му налагат да включи като съавтор поета Ицик Фефер, когато произведението вече е почти готово. През 1962 г. излиза още един сборник със същото заглавие – „Еврейски народни песни“.[2][5][6]

Въпреки че в своите произведения Береговски умерено използва религиозна терминология, той разбира значението ѝ и се опитва да постигне подходящ баланс между класификацията на литургичната музика и диктата на съветската идеология. Работата му издига нивото на еврейската етномузикология до най-високите стандарти. Неговият принос представлява крайъгълният камък на всички сериозни изследвания на източноевропейските народни музикални традиции.[7]

Освен събираните в Катедрата материали, постепенно властите започват да изпращат в нея и такива от еврейски архивни фондове и библиотеки от различни градове. Пристигат материалите от ликвидираната фонографска колекция на Ленинградското еврейско историко-етнографско дружество. Вдовицата на Юрий Енгел предава в Катедрата архивите на композитора, пристигат и архивите на Зиновий Киселхоф, събирач на еврейски народни песни. Береговски отдавна вече работи по съставяне на антологията и включва към нея все нови и нови материали.[6]

През 1944 – 1945 г., по време на войната, Береговски пътува с експедиции до местата на еврейските гета. Записва песни от малкото оцелели затворници, но е изправен пред страха на евреите да говорят с него, защото по това време всеки, който е бил в окупираните територии, е можел да бъде обвинен в помощ на германците. Музикологът създава уникална колекция от документи и песни, която съдържа хиляди песни, записани на идиш и научени от евреите по време на предвоенна Русия и Втората световна война. Заедно с етномузиканти и лингвисти той успява да събере и по този начин да спаси много еврейски народни песни. От научна гледна точка това е находка от абсолютно безпрецедентен мащаб, тъй като нито една от тези песни не е била позната до този момент и не се е появявала нито в архивите, нито в устни свидетелства.[3]

След войната се връща в Киев и пътува отново с експедиции през Украйна и Литва. Въз основа на събраните материали, подготвя заедно с езиковеда Рувим Лерер сборника „Еврейският фолклор в годините на Великата отечестена война“, в който влизат фронтови песни, песни от еврейските гета и няколко приказки от Лерер. Сборникът обаче, не е издаден.[6] В Израел се пазят копия на някои от останалите непубликувани творби на Береговски – „Пуримшпил“ и „Изкуството на клезмера“.[2][5]

През 1960 г., по настояване на фолклориста Виктор Виноградов, Береговски носи в Москва подготвената за печат петтомна антология и я представя за обсъждане в комисията по музикология и музикална критика към Съюза на писателите на СССР.[6] Неговите теоретични трудове, създадени на базата на уникалния му практически опит, служат като въведение в антологията и представляват отделни статии. Темата им е предимно жанровата структура на еврейската народна музика, нейната модална организация, семантичните характеристики на еврейския лад и мелодичните и ритмични характеристики.[7] Това е неговият 30-годишен труд, за който получава обещание, че ще бъде издаден.[6]

Бюрократичната машина обаче е твърде бавна и Береговски не успява да дочака издаването на труда на целия му живот. Той умира през 1961 г. През 1987 г. е издаден третият том на антологията. Четвъртият излиза през 1999 г., а петият – през 2001 г. в Киев, когато от публикуването на първия том са изминали почти 80 години. Вторият том не е публикуван и до днес.[6]

През 2001 г. Марк Слобин, професор в музикалния отдел в Уеслианския университет, организира и преиздава голяма част от колекцията на Береговски в САЩ. В едно интервю той казва, че „Береговски е невероятен човек“. „Когато събира тази музика работи в силно антирелигиозна атмосфера. В института си създава истински архив на източноевропейската еврейска музика с хиляди восъчни цилиндри (фонографски) и подробна картотека. Той е единственият човек, който е направил това за музиката на идиш и е отличен етномузиколог.“[8]

Източници редактиране