Отваря главното меню

Неа Филики Етерия (на гръцки: Νέα Φιλική Εταιρεία) е гръцка революционна организация.

Неа Филики Етерия
Информация
Тип революционна организация
Основатели Анастасиос Пихеон,
Николаос Филипидис,
Йоанис Аргиропулос
Основана 1867 г., „Света Троица“, Османска империя
Правно положение несъществуваща
Официални езици гръцки

ИсторияРедактиране

Създадена е в 1867 година под името Национален комитет (Εθνική Επιτροπή) в манастира „Света Троица“ край Писодер[1] от Анастасиос Пихеон, учител от Охрид, Николаос Филипидис от Маловище, учител в Кавала и Йоанис Аргиропулос, лекар от Клисура в сътрудничество с гръцкия силогос в Костур, митрополията и гръцкото консулство в Битоля.[2] Първоначални членове са също така Йоанис Сьомос и Йоанис Вузас от Костур, Константинос Цюлкас от Горенци, търговците Йоанис Бутарис, Михаил и Анастасиос Цирлис от Невеска и Йоанис Говедарос, по-късно президент на революционното правителство на Елимия при Гръцкото въстание в 1878 г.,[2] Томас Пасхидис от Епир, Аргириос Вузас, лекар в Лерин, Николаос Тутундзис, Василиос и Николаос Орологопулос Редзис и Апостолос Сахинис.[3] В 1878 година е привлечен Михаил Сапкас.[4] Членове на Етерията са и българи и власи – Даме Кусев от Прилеп, както и власите Вретовци и други прилепчани.[5]

По-късно името на организацията е сменено на Неа Филики Етерия (Нова Филики етерия) и целта на организацията е всеобщо въстание на гърците в Македония, координирано с Критското въстание. Дейността на организацията обхмаща Кожани, Гревена, Костур, Охрид, Лерин и Битоля и особено Мариово – провъзгласено за Свободна Гърция.[2] Основните дейци на тази активност са П. Лятос, Наум Киров от Желево, А. Кордистас и Гилас от Невеска, Никола и Стефан Николов от Бесвина, Николаос Пинис (Коле Пинис) от Негован, Наум Орлов (Наум Орлинис) от Косинец и заместника му Найдо, Аркудас, Яресис, Андреу, Карагуоргис и Мантопулос.[6]

БележкиРедактиране

  1. Αγία Τριάδα – Πισοδέρι. // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2016.
  2. а б в Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830 – 1912), Thessaloniki, 1988, p. 54.
  3. Βακαλόπουλος, Κωνσταντίνος. Ο Βόρειος Ελληνισμός κατά την πρώιμη φάση του μακεδονικού αγώνα (1878 – 1894) – Απομνημονεύματα Αναστασίου Πηχεώνα, Θεσσαλονίκη, 1983, σ. 82.
  4. Βλαχόφωνος Ελλήνισμός της Πελαγονίας
  5. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. София, Македонска библиотека № 6. Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 202.
  6. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830 – 1912), Thessaloniki, 1988, p. 55.