Негорци

селище в Република Македония

Негорци (на македонска литературна норма: Негорци) е село в Община Гевгели, Северна Македония.

Негорци
Негорци
— село —
Общ изглед
Общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
41.1836° с. ш. 22.4792° и. д.
Негорци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Боймия
Надм. височина 33 m
Население 2047[1] души (2002)
Пощенски код 1483
Негорци в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Боймия, на 9 километра северно от град Гевгели.

ИсторияРедактиране

 
Училище в Негорци, 1931 г.

В XIX век Негорци е село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Негорци (Négortzi), Воденска епархия, живеят 300 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Негорци (Négortzi) е посочено като село с 80 домакинства и 50 жители мюсюлмани, 525 българи и 220 власи.[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Негорци има 650 жители българи християни и 500 турци.[6]

В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Негорци има 928 българи патриаршисти гъркомани.[7]

Според Астерьос Кукудис Негорци е бивше мъгленорумънско село.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Негорци се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Нягорци живеят 231 турци и 564 българи.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 2047 жители.[11]

 
Негорци през 1916 г.
Националност Всичко
македонци 2023
албанци 1
турци 3
роми 1
власи 1
сърби 15
бошняци 0
други 3

ЛичностиРедактиране

Родени в Негорци
  •   Андон Фаршинин и синът му Григор, български революционери, дейци на ВМОРО[5]
  •   Атанас Ташев Ковански, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Атанасиос Янкулас, гръцки андартски капитан
  •   Дельо Василев Арнаудов, български революционер войвода на ВМОРО
  •   Йоанис Цакос, гръцки андартски капитан
  •   Костадин Гонов Ковански, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Мито Бърлямов (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 6 декември 1904 година[5][12]
  •   Петрос Харисиадис, гръцки андартски капитан[13]
  •   Стоян Малашев, деец на ВМОРО
  •   Стоян Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[14]
  •   Тано Христов Малашев, български революционер, деец на ВМОРО, убит[5][12]
  •   Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, четата на Лазар Делев, Сборна партизанска рота на МОО[15]
Починали в Негорци
  •   Михаил Т. Москов (1899 – 1923), деец на ВМРО от село Мачуково, загинал в сражение със сръбски части на 6 юли 1923 година[16]

БележкиРедактиране

  1. Официален сайт на Община Гевгели
  2. Цркви во Негорската парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.170 – 171.
  5. а б в г д е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 9549514560
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 152.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 194 – 195.
  8. Κουκούδης, Αστέριος – Μελέτες για τους Βλάχους.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 865.
  10. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 246.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  12. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 134, ISBN 9549514560
  13. „Ο Μακεδονικός Αγών“ K. Βακαλόπουλος, Χ. Νεράντζης, 2000
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72.
  16. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 708.