Неметал
Неметалите са химични елементи с типично неметални свойства, които заемат десния горен ъгъл на Периодичната система.
Въпреки че по брой сред всички елементи металите са пет пъти повече от неметалите, два от неметалите – водородът и хелият, съставят 99% от наблюдаваната вселена,[1] а един от тях – кислородът, съставя половината от земната кора, океаните и атмосферата.[2] Живите организми също се състоят почти изцяло от неметали,[3] също така неметалите образуват много повече съединения от металите.[4]
Разположението на неметалите по групи от периодичната система е следното:
| Група | 1 (стара IА) |
13 (стара IIIА) |
14 (стара IVА) |
15 (стара VА) |
16 (стара VIА) |
17 (стара VIIА) |
18 (стара VIIIА) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1-ви период | H | He | |||||
| 2-ри период | B | C | N | O | F | Ne | |
| 3-ти период | Si | P | S | Cl | Ar | ||
| 4-ти период | As | Se | Br | Kr | |||
| 5-и период | Te | I | Xe | ||||
| 6-и период | At | Rn |
Неметал е термин от химията, използван за характеризиране на част от химичните елементи. Въз основата на своите общи физични и химични свойства почти всички химични елементи от периодичната система могат да се класифицират като метали и неметали. Съществуват и няколко химични елемента с междинни свойства, означавани като металоиди (металоидни елементи).
Характерна особеност на неметалите е по-големият (в сравнение с металите) брой електрони на външното енергийно ниво на техните атоми. Това определя тяхната по-голяма способност към присъединяване на допълнителни електрони, и проявяване на по-висока окислителна активност, отколкото при металите.
Неметалите имат високи стойности на сродство към електрона, по-голяма електроотрицателност и висок окислително-възстановителен потенциал.
Благодарение на високите стойности на йонизационната енергия на неметалите, техните атоми могат да образуват ковалентни химични връзки с атомите на другите неметали и амфотерни елементи. За разлика от предимно йонната природа на строежа на съединенията на типичните метали, простите неметални вещества, а също съединенията им имат ковалентна природа на строежа си.
В свободен вид като прости вещества се срещат газообразни неметали – флуор, хлор, кислород, азот, водород, инертните газове, твърди неметали – йод, астатий, сяра, селен, телур, фосфор, арсен, въглерод, силиций, бор, а при стайна температура в течно състояние се намира бромът.
При някои неметали се наблюдава проява на алотропия. Така, за газообразния кислород са характерни две алотропни модификации – кислород (O2) и озон (O3), при твърдия въглерод има множество форми – диамант, фулерен, графен, графит, карбин, лонсдейлит, стъкловъглерод, дивъглерод, въглеродни наноструктури (нанопяна, наноконуси, нанотръби, нановлъкна) и аморфен въглерод, които вече са открити, но са възможни още и други модификации, например, чаоит и метален въглерод.
В молекулярна форма като прости вещества в природата се срещат азотът, кислородът, сярата. По-често обаче неметалите се намират в химически свързан вид: това са вода, минерали, скали, различни силикати, фосфати, борати. По разпространеност в земната кора неметалите се различават съществено. Най-разпространени са кислородът, силицият, водородът; най-редки – арсенът, селенът, йодът.
Източници
редактиране- ↑ Sukys P 1999, Lifting the scientific veil: Science appreciation for the nonscientist, Rowman & Littlefield, Oxford, ISBN 0-8476-9600-6, стр. 60
- ↑ Bettelheim FA, Brown WH, Campbell MK, Farrell SO 2010, Introduction to general, organic, and biochemistry, 9th ed., Brooks/Cole, Belmont California, ISBN 978-0-495-39112-8, стр. 37
- ↑ Schulze-Makuch D & Irwin LN 2008, Life in the Universe: Expectations and constraints, 2nd ed., Springer-Verlag, Berlin, ISBN 978-3-540-76816-6, стр. 89
- ↑ Steurer W 2007, „Crystal structures of the elements“ in JW Marin (ed.), Concise encyclopedia of the structure of materials, Elsevier, Oxford, pp. 127 – 45, ISBN 0-08-045127-6, стр. 7