Телур
Телур е химичен елемент с атомно число 52 и символ Te, който се причислява към металоидите.
Телур | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Сребристо-бял металоид – кристален телур; черно-кафяв, прахообразен – аморфен телур | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Общи данни | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Име, символ, Z | Телур, Te, 52 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Група, период, блок | 16, 5, p | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Химическа серия | металоид | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Електронна конфигурация | [Kr] 4d10 5s2 5p4 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 18, 6 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
CAS номер | 13494-80-9 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Свойства на атома | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Атомна маса | 127,60 u | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Атомен радиус (изч.) | 140 (123) pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ковалентен радиус | 138±4 pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Радиус на ван дер Ваалс | 206 pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Степен на окисление | 6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −2 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Оксид | TeO3, TeO2 и TeO (умерено киселинни) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Електроотрицателност (Скала на Полинг) | 2,1 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Йонизационна енергия | I: 869,3 kJ/mol II: 1790 kJ/mol III: 2698 kJ/mol IV: 3610 kJ/mol (още) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Физични свойства | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Агрегатно състояние | твърдо вещество | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Алотропи | кристален телур; аморфен телур | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Кристална структура | шестоъгълна | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Плътност | 6240 kg/m3 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Температура на топене | 722,66 K (449,66 °C) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Температура на кипене | 1261 K (988 °C) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Моларен обем | 20,449×10-6 m3/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. топлина на топене | 17,49 kJ/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. топлина на изпарение | 114,1 kJ/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Скорост на звука | 2610 m/s при 20 °C | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. топл. капацитет | 201 J/(kg·K) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. електропроводимост | ≈1×104 S/m при 20 °C | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. ел. съпротивление | ≈100 Ω.mm2/m при 20 °C | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Топлопроводимост | 2,67±0,7 W/(m·K) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Магнетизъм | диамагнитен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Модул на еластичност | 43 GPa | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Модул на срязване | 16 GPa | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Модул на свиваемост | 65 GPa | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Твърдост по Моос | 2,25 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Твърдост по Бринел | 180 – 270 MPa | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
История | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Наименуван | на Тера, римска богиня на Земята | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Откритие | Франц-Йозеф Мюлер (1782 г.) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Изолиране | Мартин Клапрот (1798 г.) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Най-дълготрайни изотопи | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Телур в Общомедия |
Характеристики
редактиранеФизични свойства
редактиранеКакто другите елементи от шестнадесета група, и телурът има алотропни форми. Има т.т. 450 °C и т.к. 990 °C. Плътността му е ρ=6,24 g/mol. Получен от телуриста киселина (H2TeO3) с редуктор серен диоксид (SO2), телурът е амфотерен кафяв прах, а кристализиран бавно от стопилка – сребърнобяло вещество с метален блясък. Има метални отнасяния. Парите му са жълти, като в тях молекулата му е Te2.
Химични свойства
редактиранеИзотопи
редактиранеНаличие в природата
редактиранеИстория
редактиранеТелурът (на латински: tellus – Земя) е открит през 18 век в златна руда от мините в Златна, близко до днешния град Алба Юлия, Румъния. Познат е като „Faczebajer weißes blättriges Golderz“ (бяла, листно-златна руда от Фадзебая, немското име на Facebánya, познато днес като Fața Băii в Алба (окръг)).
За първи път е получен от Мюлер фон Райхенщайн през 1782 г., но е изучен и описан от Мартин Клапрот през 1798 г.
Производство
редактиранеСреща се, както в свободно, така и в свързано състояние. Съдържа се в тинята, но се добива главно от минерали – Ag2Te (хесит), AuTe2 (калаверит), PbTe (алтаит).
Съединения
редактиранеТелурът изгаря със синьозелен пламък на кислород, при който се получава телурен диоксид:
Телуреният диоксид има амфотерен характер:
При взаимодействие с водород се получава телуроводород, който, подобно на сероводорода, е с миризма на развалени яйца и е силно отровен. Неговият воден разтвор е слаба киселина:
Телуреният диоксид взаимодейства с O2, при което се получава телурен триоксид. При нагряване той лесно се разпада:
На двата оксида съответстват телуриста и телурена киселина, съответно телуритни и телуратни соли:
Освен тях са известни и шестосновната, бяла, кристална ортотелуриста киселина (H6TeO6) и седемосновната пероксителуриста (H7TeO7).
Известни са и техни соли, като хексасребърен ортотелурит (Ag6TeO6), динатриев хидрогенортотелурит (Na2H4TeO6) и дикалиев хидрогенпероксителурит (K2H4TeO7).
Приложение
редактиранеБиологични ефекти
редактиранеПри вътрешно поглъщане на телурени съединения те се редуцират до елементарен телур, който изгражда някои от сложните органични вещества на кожата, откъдето хора, погълнали телур, замирисват на чесън.
Техника на безопасност
редактиранеИзточници
редактиране- Използвана литература
- Lide, D. R. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)
- Alessandrello, A. et al. New limits on naturally occurring electron capture of 123Te // Physical Review C 67. 2003. DOI:10.1103/PhysRevC.67.014323. p. 014323. (на английски)
- Николай Коларов, Неорганична химия, Издателство Техника, София, 1975 г.