Телур

химичен елемент с атомен номер 52

Телур е химичен елемент с атомно число 52 и символ Te, който се причислява към металоидите.

Телур
Телур – сребристо-бял металоид – кристален телур; черно-кафяв, прахообразен – аморфен телур
Телур – сребристо-бял металоид – кристален телур;
черно-кафяв, прахообразен – аморфен телур
Сребристо-бял металоид – кристален телур;
черно-кафяв, прахообразен – аморфен телур
Спектрални линии на телур
Спектрални линии на телур
АнтимонТелурЙод
Se

Te

Po
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZТелур, Te, 52
Група, период, блок165p
Химическа серияметалоид
Електронна конфигурация[Kr] 4d10 5s2 5p4
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 18, 6
CAS номер13494-80-9
Свойства на атома
Атомна маса127,60 u
Атомен радиус (изч.)140 (123) pm
Ковалентен радиус138±4 pm
Радиус на ван дер Ваалс206 pm
Степен на окисление6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −2
ОксидTeO3, TeO2 и TeO (умерено киселинни)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
2,1
Йонизационна енергияI: 869,3 kJ/mol
II: 1790 kJ/mol
III: 2698 kJ/mol
IV: 3610 kJ/mol
(още)
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество
Алотропикристален телур;
аморфен телур
Кристална структурашестоъгълна
Плътност6240 kg/m3
Температура на топене722,66 K (449,66 °C)
Температура на кипене1261 K (988 °C)
Моларен обем20,449×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене17,49 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение114,1 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 775 888 1042 1266
Скорост на звука2610 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет201 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост≈1×104 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление≈100 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост2,67±0,7 W/(m·K)
Магнетизъмдиамагнитен[1]
Модул на еластичност43 GPa
Модул на срязване16 GPa
Модул на свиваемост65 GPa
Твърдост по Моос2,25
Твърдост по Бринел180 – 270 MPa
История
Наименуванна Тера, римска богиня на Земята
ОткритиеФранц-Йозеф Мюлер (1782 г.)
ИзолиранеМартин Клапрот (1798 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
120Te 0,09 % стабилен
121Te синт. 16,78 дни ε 121Sb
122Te 2,55 % стабилен
123Te 0,89 % стабилен[2]
124Te 4,74 % стабилен
125Te 7,07 % стабилен
126Te 18,84 % стабилен
127Te синт. 9,35 часа β- 127I
128Te 31,74 % 2,2×1024 г. β-β- 128Xe
129Te синт. 1,16 часа β- 129I
130Te 34,08 % 7,9×1020 г. β-β- 130Xe

Характеристики редактиране

Физични свойства редактиране

Както другите елементи от шестнадесета група, и телурът има алотропни форми. Има т.т. 450 °C и т.к. 990 °C. Плътността му е ρ=6,24 g/mol. Получен от телуриста киселина (H2TeO3) с редуктор серен диоксид (SO2), телурът е амфотерен кафяв прах, а кристализиран бавно от стопилка – сребърнобяло вещество с метален блясък. Има метални отнасяния. Парите му са жълти, като в тях молекулата му е Te2.

Химични свойства редактиране

Изотопи редактиране

Наличие в природата редактиране

История редактиране

Телурът (на латински: tellus – Земя) е открит през 18 век в златна руда от мините в Златна, близко до днешния град Алба Юлия, Румъния. Познат е като „Faczebajer weißes blättriges Golderz“ (бяла, листно-златна руда от Фадзебая, немското име на Facebánya, познато днес като Fața Băii в Алба (окръг)).

За първи път е получен от Мюлер фон Райхенщайн през 1782 г., но е изучен и описан от Мартин Клапрот през 1798 г.

Производство редактиране

Среща се, както в свободно, така и в свързано състояние. Съдържа се в тинята, но се добива главно от минерали – Ag2Te (хесит), AuTe2 (калаверит), PbTe (алтаит).

Съединения редактиране

Телурът изгаря със синьозелен пламък на кислород, при който се получава телурен диоксид:

 

Телуреният диоксид има амфотерен характер:

 
 

При взаимодействие с водород се получава телуроводород, който, подобно на сероводорода, е с миризма на развалени яйца и е силно отровен. Неговият воден разтвор е слаба киселина:

 

Телуреният диоксид взаимодейства с O2, при което се получава телурен триоксид. При нагряване той лесно се разпада:

 

На двата оксида съответстват телуриста и телурена киселина, съответно телуритни и телуратни соли:

 
 

Освен тях са известни и шестосновната, бяла, кристална ортотелуриста киселина (H6TeO6) и седемосновната пероксителуриста (H7TeO7).

Известни са и техни соли, като хексасребърен ортотелурит (Ag6TeO6), динатриев хидрогенортотелурит (Na2H4TeO6) и дикалиев хидрогенпероксителурит (K2H4TeO7).

Приложение редактиране

Биологични ефекти редактиране

При вътрешно поглъщане на телурени съединения те се редуцират до елементарен телур, който изгражда някои от сложните органични вещества на кожата, откъдето хора, погълнали телур, замирисват на чесън.

Техника на безопасност редактиране

Източници редактиране

Използвана литература
  • Lide, D. R. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)
  • Alessandrello, A. et al. New limits on naturally occurring electron capture of 123Te // Physical Review C 67. 2003. DOI:10.1103/PhysRevC.67.014323. p. 014323. (на английски)
  • Николай Коларов, Неорганична химия, Издателство Техника, София, 1975 г.